Светла сряда: Днес не изричайте груби думи! Това ще внесе раздор в семейството!
е третият ден от по този начин наречената Светла седмица – седемте дни след Възкресение Христово, които православната черква отбелязва с тържествени служби, молебствия и специфични богослужения. Всеки от дните носи свое алегорично значение и е претрупан с дълбоки християнски и национални вярвания. Сред тях, Светлата сряда се отличава с изключително внимание към женската нематериалност, чистотата и въздържанието .
Какво символизира Светла сряда?
Този ден е отдаден на Пресвета Богородица – закрилница на дома, фамилията и най-много на дамите. Църковният календар насочва вярващите към уважение на Божията Майка, като израз на признателност за нейното покровителство пред Христос. В богослужението на деня се напомнят подиуми от живота ѝ след Възкресението – нейното безмълвно страдалчество, молитва и поддръжка към апостолите.
Неписани забрани и наставления
В българската фолклорна традиция Светла сряда е обградена от голям брой ритуални забрани. Според националните вярвания:
Не се работи тежка женска работа – плетене, шиене, пране или тъкане са строго неразрешени. Смята се, че тези действия ще „ затворят “ положителното в дома или ще донесат болест.
Не се пере – водата в този ден е „ светена “ и се има вяра, че не трябва да се мърси.
Жените не би трябвало да се карат или да употребяват груби думи , тъй като това нарушава светостта на деня и внася разкол в фамилията.
Наред със възбраните, денят е претрупан и с ритуали за здраве и изобилие . В някои райони се има вяра, че водата, изнесена от извора в ранни зори на Светла сряда, има лечебна мощ, изключително за заболявания по женската част и очите. В селата възрастни дами измиват с тази вода лицата на младите девойки с благословия за красота и бърза сватба.
Как се отбелязва в съвремието?
Днес доста от възбраните към този момент не се съблюдават, изключително в градската среда. Но в някои елементи на България – изключително в Родопите, Странджа и Северозападна България – към момента се пази уважението към Светлата сряда. Църквите са цялостни с дами, които носят цветя и запалени свещи за здраве и признателност към Богородица.
В обществените мрежи денят постоянно се отбелязва с пожелания за „ светлина “ и „ естетика “ , като се усеща едно ново, по-лично пояснение на женската сила и майчинството – освен като биологична функционалност, а като духовна мощ.
Светлата сряда ни припомня, че след Възкресението идва време освен за празнуване, само че и за духовна непорочност, признателност и обнова . И без значение дали следваме канона или фолклора, този ден остава ден на светлина – и на вярата, че женската мощ е устойчива, нежна и безконечна.
Присъединете се към нашия
Гергьовден 2025: Kак ще се почива тази година?
