Третият мандат бе тест за ИТН, изборите следват
Е, това беше! Правителство няма да има и с третия мандат. Отиваме още веднъж на предварителни избори, а по-късно единствено Господ знае! България губи една от най-съществените характерности на демокрацията - предвидимостта. А това не може да не повлияе отрицателно върху всички посоки на публичния живот. Не може да не повлияе отрицателно и върху живота на българските жители и техните фамилии, защото всяка една активност в областта на стопанската система, образованието, опазването на здравето, защитата, сигурността и прочие е подвластна от общественото ръководство. Колкото по-качествено е то, толкоз по-добро е и развиването в тези браншове. И назад - рецесията в партийната система и институционалната уредба може да докара до застой и декаданс във всички публични и бизнес браншове.
Има Такъв Народ получиха своя късмет и не съумяха да го осъществят. Това се случва не за първи път на групировката на Слави Трифонов. Сегашният късмет обаче беше тест за тази политическа партия. Дали тя е извървяла своя път и дали се е трансформирала в същински политически индивид. Нереализираният късмет демонстрира по-скоро, че Има Такъв Народ, по своя темперамент, към момента е по-близо до корпоративен индивид, в сравнение с до действителна политическа групировка. По време на 49-то Народно заседание от Има Такъв Народ непрестанно говореха, че кабинетът " Денков - Габриел " би трябвало да подаде оставка и да се сформира експертно държавно управление.
Сега Има Такъв Народ получи третия мандат от президента с концепцията да сформира тъкмо експертно държавно управление, каквото обаче няма да има. Излиза, че Има Такъв Народ не можаха да осъществят това, за което самите те упорстваха, и това, което самите те твърдяха, че ще е по-добро от кабинета " Денков - Габриел ". Съвсем ясно стана, че на този стадий по-добър вид от предходното постоянно държавно управление не е вероятен. Всичко останало е било голословни и популистки изказвания, които доведоха страната ни до тежка политическа рецесия, непредвидимост и даже до опасност за парламентарната република, в случай че не се бяха случили конституционните промени, свързани с въвеждането на нови правила за конституирането на служебните кабинети.
В 50-то Народно събрание беше невероятно да се образува болшинство, което да излъчи постоянно държавно управление. Най-малко пък това можеше да стане с третия мандат. Има Такъв Народ обаче като че ли не виждаха обективните условия, които характеризираха този парламент. Те по-скоро се опитваха да показват някакви старания, с цел да си изфабрикуват мотив и да настояват по време на предизборната акция, че те са единствената градивна групировка и че не се е образувало държавно управление заради липса на задоволително отговорност у останалите. Т.е. отговорни са другите. Фактите обаче са, че в 50-то Народно събрание процесите на разпад бяха прекомерно мощни и прекомерно интензивни. Няма по какъв начин при явно разрастващи се процеси на разпад да се сътвори основа за конституирането на постоянно държавно управление. Създаването на държавно управление е конструктивен развой, т.е. тъкмо противоположното на това, което стартира да се случва в този парламент още след началото на неговата работа.
" Величие " се разцепи и престана да съществува като парламентарна група. Движение за права и свободи (най-монолитната групировка досега) също се разцепи на две равни половини и от втора стана четвърта политическа мощ в Народното събрание. Групата, която беше наречена Движение за права и свободи - Доган остана да действа като общ брой от самостоятелни народни представители. Те нямаше по какъв начин да се конституират по различен метод, тъй като имат претенцията да съставляват достоверното Движение за права и свободи, а в случай че бяха основали своя парламентарна група, то това би означавало да се откажат от тази си рекламация.
Ако в границите на 50-то Народно събрание се беше появило болшинство за лъчение на държавно управление, то това щеше да опонира на всяка политическа логичност. Правителство, появило се в несъгласие на политическата логичност, би могло да донесе доста повече вреди, в сравнение с изгоди. Такава изпълнителна власт може да наподобява по два метода. Единият е да бъде толкоз халтава, че да не може да издържи и на най-малкото напрежение. Другият метод е доста по-опасен - кабинет, който не се опира върху политически партии, евентуално може да се изроди в властническо ръководство и едноличен режим. А един кабинет, основан от Има Такъв Народ с третия мандат (ако се беше случило), щеше да е тъкмо подобен. Той нямаше да се опира толкоз на поддръжката на политически обединения, колкото на корпоративни субекти и обособени народни представители.
Както към този момент беше маркирано самото Има Такъв Народ още не е извървяло пътя от корпоративен индивид до политическа партия, а големият брой самостоятелни депутати, който се оформи в този парламент, трябваше да бъде притеглен за образуването на парламентарно болшинство. Оттук нататък към този момент трябваше да има и някоя парламентарна група, тъй като другояче чисто аритметично нямаше по какъв начин да се получи. Корпоративното начало обаче при едно държавно управление с третия мандат и поддръжката от самостоятелни депутати безспорно щяха да доминират над политическите характерности. Нямаше по какъв начин да не е по този начин, тъй като дано още веднъж подчертаем - кабинет с третия мандат в този парламент би бил изцяло в прорез с политическата логичност. В този смисъл напълно не е неприятно, че страната ни, в съответния случай, се размина с хипотезата за появяването на кабинет с третия мандат.
При това състояние идващите месеци най-вероятно ще бъдат време, през което борбата ще е за действието на институциите и метода, по който това да става. Всяко очакване за освен това от това би било голословен оптимизъм. Въпреки че сега по тематиката за Конституцията се откри известно успокоение, откакто Конституционният съд уточни какво в измененията е противоконституционно и какво не е, въпросът може още веднъж да бъде издигнат през ноември. Тогава ще има промени измежду конституционните съдии и по-точно в президентската квота. Това значи, че Радев може още веднъж да опита връщане на старите правила за лъчение на служебно държавно управление, макар че Конституционният съд към този момент се произнесе по тази тематика. Това обаче стана с 6:6 гласа. Такава обстановка разрешава конституционните съдии да бъдат сезирани още веднъж по същия въпрос. Или казано с други думи, откакто президентът назначи нови двама представители в Конституционния съд, това може да промени съотношението на силите в институцията по тематиката за разпоредбите за конституиране на служебно държавно управление. След това Радев може да направи ново сезиране и конституционните промени да бъдат анулирани.
В актуалната обстановка на дълбока политическа рецесия Конституционният съд се трансформира в извънредно основна институция. От нейните решения зависи по какъв начин тъкмо ще действа страната - дали като парламентарна или като президентска република. Или по-точно казано като свръхпрезидентска, тъй като в случай че се върне остарялото състояние, при което президентът де факто се трансформира в глава на изпълнителната власт, когато ръководи длъжностен кабинет, то какъвто и да било надзор би бил неосъществим. Президентът не предстои нито на парламентарен, нито на правосъден надзор. Конституцията го освобождава изцяло от отговорност, като се изключи доста характерни случаи, само че даже тогава отговорност не може да бъде потърсена, в случай че липсва настоящ парламент. При остарелия модел на служебно държавно управление президентът де юре резервира характерностите си на държавен глава, а де факто е глава на изпълнителната власт. Това е нонсенс и точно по тази причина се стигаше до излъчването на власт без ефикасен надзор.
Политическите обединения (особено ГЕРБ и ПП/ДБ) е добре да имат поради всичко това по време на идната предизборна акция и по-късно, когато стартират новите опити за образуване на постоянен кабинет. Срещу политическата рецесия, непредвидимостта и опасността за парламентарната република може да се противодейства с постоянно държавно управление на водещите политически обединения. Веднъж към този момент това се случи, не изкара дълго, само че към този момент е напълно ясно, че нищо по-добро, на този стадий, не е допустимо. Разрушеното мъчно се съгражда още веднъж. Колкото и да е мъчно обаче, би трябвало да се знае, че това е единственият разумен вид, които България и българите имат пред себе си.
Има Такъв Народ получиха своя късмет и не съумяха да го осъществят. Това се случва не за първи път на групировката на Слави Трифонов. Сегашният късмет обаче беше тест за тази политическа партия. Дали тя е извървяла своя път и дали се е трансформирала в същински политически индивид. Нереализираният късмет демонстрира по-скоро, че Има Такъв Народ, по своя темперамент, към момента е по-близо до корпоративен индивид, в сравнение с до действителна политическа групировка. По време на 49-то Народно заседание от Има Такъв Народ непрестанно говореха, че кабинетът " Денков - Габриел " би трябвало да подаде оставка и да се сформира експертно държавно управление.
Сега Има Такъв Народ получи третия мандат от президента с концепцията да сформира тъкмо експертно държавно управление, каквото обаче няма да има. Излиза, че Има Такъв Народ не можаха да осъществят това, за което самите те упорстваха, и това, което самите те твърдяха, че ще е по-добро от кабинета " Денков - Габриел ". Съвсем ясно стана, че на този стадий по-добър вид от предходното постоянно държавно управление не е вероятен. Всичко останало е било голословни и популистки изказвания, които доведоха страната ни до тежка политическа рецесия, непредвидимост и даже до опасност за парламентарната република, в случай че не се бяха случили конституционните промени, свързани с въвеждането на нови правила за конституирането на служебните кабинети.
В 50-то Народно събрание беше невероятно да се образува болшинство, което да излъчи постоянно държавно управление. Най-малко пък това можеше да стане с третия мандат. Има Такъв Народ обаче като че ли не виждаха обективните условия, които характеризираха този парламент. Те по-скоро се опитваха да показват някакви старания, с цел да си изфабрикуват мотив и да настояват по време на предизборната акция, че те са единствената градивна групировка и че не се е образувало държавно управление заради липса на задоволително отговорност у останалите. Т.е. отговорни са другите. Фактите обаче са, че в 50-то Народно събрание процесите на разпад бяха прекомерно мощни и прекомерно интензивни. Няма по какъв начин при явно разрастващи се процеси на разпад да се сътвори основа за конституирането на постоянно държавно управление. Създаването на държавно управление е конструктивен развой, т.е. тъкмо противоположното на това, което стартира да се случва в този парламент още след началото на неговата работа.
" Величие " се разцепи и престана да съществува като парламентарна група. Движение за права и свободи (най-монолитната групировка досега) също се разцепи на две равни половини и от втора стана четвърта политическа мощ в Народното събрание. Групата, която беше наречена Движение за права и свободи - Доган остана да действа като общ брой от самостоятелни народни представители. Те нямаше по какъв начин да се конституират по различен метод, тъй като имат претенцията да съставляват достоверното Движение за права и свободи, а в случай че бяха основали своя парламентарна група, то това би означавало да се откажат от тази си рекламация.
Ако в границите на 50-то Народно събрание се беше появило болшинство за лъчение на държавно управление, то това щеше да опонира на всяка политическа логичност. Правителство, появило се в несъгласие на политическата логичност, би могло да донесе доста повече вреди, в сравнение с изгоди. Такава изпълнителна власт може да наподобява по два метода. Единият е да бъде толкоз халтава, че да не може да издържи и на най-малкото напрежение. Другият метод е доста по-опасен - кабинет, който не се опира върху политически партии, евентуално може да се изроди в властническо ръководство и едноличен режим. А един кабинет, основан от Има Такъв Народ с третия мандат (ако се беше случило), щеше да е тъкмо подобен. Той нямаше да се опира толкоз на поддръжката на политически обединения, колкото на корпоративни субекти и обособени народни представители.
Както към този момент беше маркирано самото Има Такъв Народ още не е извървяло пътя от корпоративен индивид до политическа партия, а големият брой самостоятелни депутати, който се оформи в този парламент, трябваше да бъде притеглен за образуването на парламентарно болшинство. Оттук нататък към този момент трябваше да има и някоя парламентарна група, тъй като другояче чисто аритметично нямаше по какъв начин да се получи. Корпоративното начало обаче при едно държавно управление с третия мандат и поддръжката от самостоятелни депутати безспорно щяха да доминират над политическите характерности. Нямаше по какъв начин да не е по този начин, тъй като дано още веднъж подчертаем - кабинет с третия мандат в този парламент би бил изцяло в прорез с политическата логичност. В този смисъл напълно не е неприятно, че страната ни, в съответния случай, се размина с хипотезата за появяването на кабинет с третия мандат.
При това състояние идващите месеци най-вероятно ще бъдат време, през което борбата ще е за действието на институциите и метода, по който това да става. Всяко очакване за освен това от това би било голословен оптимизъм. Въпреки че сега по тематиката за Конституцията се откри известно успокоение, откакто Конституционният съд уточни какво в измененията е противоконституционно и какво не е, въпросът може още веднъж да бъде издигнат през ноември. Тогава ще има промени измежду конституционните съдии и по-точно в президентската квота. Това значи, че Радев може още веднъж да опита връщане на старите правила за лъчение на служебно държавно управление, макар че Конституционният съд към този момент се произнесе по тази тематика. Това обаче стана с 6:6 гласа. Такава обстановка разрешава конституционните съдии да бъдат сезирани още веднъж по същия въпрос. Или казано с други думи, откакто президентът назначи нови двама представители в Конституционния съд, това може да промени съотношението на силите в институцията по тематиката за разпоредбите за конституиране на служебно държавно управление. След това Радев може да направи ново сезиране и конституционните промени да бъдат анулирани.
В актуалната обстановка на дълбока политическа рецесия Конституционният съд се трансформира в извънредно основна институция. От нейните решения зависи по какъв начин тъкмо ще действа страната - дали като парламентарна или като президентска република. Или по-точно казано като свръхпрезидентска, тъй като в случай че се върне остарялото състояние, при което президентът де факто се трансформира в глава на изпълнителната власт, когато ръководи длъжностен кабинет, то какъвто и да било надзор би бил неосъществим. Президентът не предстои нито на парламентарен, нито на правосъден надзор. Конституцията го освобождава изцяло от отговорност, като се изключи доста характерни случаи, само че даже тогава отговорност не може да бъде потърсена, в случай че липсва настоящ парламент. При остарелия модел на служебно държавно управление президентът де юре резервира характерностите си на държавен глава, а де факто е глава на изпълнителната власт. Това е нонсенс и точно по тази причина се стигаше до излъчването на власт без ефикасен надзор.
Политическите обединения (особено ГЕРБ и ПП/ДБ) е добре да имат поради всичко това по време на идната предизборна акция и по-късно, когато стартират новите опити за образуване на постоянен кабинет. Срещу политическата рецесия, непредвидимостта и опасността за парламентарната република може да се противодейства с постоянно държавно управление на водещите политически обединения. Веднъж към този момент това се случи, не изкара дълго, само че към този момент е напълно ясно, че нищо по-добро, на този стадий, не е допустимо. Разрушеното мъчно се съгражда още веднъж. Колкото и да е мъчно обаче, би трябвало да се знае, че това е единственият разумен вид, които България и българите имат пред себе си.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ