Е, тогава кой е той този предан нам герой, спъващ

Е, тогава кой е той

този лоялен нам воин,

спъващ самичък по почин собствен

болшевишкия им строй.

„ Някой негодник наш,

прикрит под кадров камуфлаж,

само че с глава от алабаш.

Валери Петров, "Репортаж за трите хаш "

Ние сме народ с доста рани. Пресни рани. Помня, когато на православните християни им забраняваха да вървят на черква. Помня по какъв начин християните протестанти от учители ставаха чистачи, помня по какъв начин смениха името на един от треньорите в гребния ни клуб и ние не знаехме по какъв начин да го назоваваме към този момент, помня по какъв начин подпийнали комсомолци проведоха хайки за хомосексуалисти в Докторската градина… Примерите са безспир и аз не желая да не преставам да ги изреждам.

В последните месеци доста ме зарадва лозунгът на нашето председателство - “Съединението прави силата”. Научили сме си урока. Раните ще заздравеят. И какво стана? На първото съвещание на Министерски съвет от новата 2018 година, първо и за нашето председателството на Европейски Съюз, като първа точка в дневния ред избухна бомба. Бомба която отвори нова рана, която раздели хората. За следващ път.

За Истанбулската спогодба бяха написани доста неща. Някои от тях поддържам, други - не. Но не е значимо какво мисля за конвенцията. Има нещо друго, което ме тормози.

Основни настоящи лица бяха външният министър госпожа Екатерина Захариева и правосъдният министър госпожа Цецка Цачева. Една след друга те съумяха със забележителна скорост да наредят неуспех след неуспех.

Първият неуспех беше преводът. Неясноти и същински слаб превод (виж публикация в webcafe.bg "Третият пол " и Истанбулската спогодба ")

Вторият неуспех беше подписването на Истанбулската спогодба, без да се направи сондаж на публичното мнение. Например, никой не беше питал обществото дали би трябвало да подписваме спогодба за отбрана единствено на дамите или тя би трябвало да пази и мъжете, подложени на домашно принуждение (в сходство с член 4, алинея 1 от Закона за отбрана от дискриминация).

Третият неуспех беше неналичието на публичен дебат преди гласуването на конвенцията в Министерски съвет. Министър Захариева съобщи на 3 януари 2018 година, че подобен е извършен. Справка демонстрира, че съвещания са правени със следните Неправителствени организации:

Български хелзинкски комитет,

Фондация "Ресурсен център - Билитис ",

Младежка ЛГБТ организация "Действие ".

Фондация "Български център за джендър проучвания ",

Фондация "Джендър други възможности ",

съдружие “Център на неправителствените организации в Разград”,

Фондация "Асоциация Анимус ",

Фондация "SOS-семейства в риск ",

Сдружение „ Алианс за отбрана от принуждение учредено на пола”,

От тези девет организации най-малко шест са главно ангажирани да застъпват ползите на ЛГБТ общността. Няма нищо неприятно да има представители и на тези групи, само че те ли са единствените, които съставляват обществото ни? Защо не е водена и полемика с Българската православна черква, с другите христянски деноминации, с представители на мюсолманското и юдейското вероизповедания? А представители на наставнически организации? Българския лекарски съюз? Съюза на учителите? Не беше ли редно да се разиска и с тях ратификацията? Лице в лице, а не посредством медиите.

Четвъртият неуспех беше основаването на борба в обществото при започване на нашето председателство на Европейски Съюз. Това сътвори усещането, че ръководещата партия ГЕРБ се старае да прокара на мрачно по бързата процедура закон срещу желанието на обществото.

Петият неуспех беше основаването на борба в ръководещата коалиция. Обединените патриоти се оповестиха срещу, само че множеството министри на ГЕРБ се оповестиха за приемането на Истанбулската спогодба. И тази борба ще продължи през целия мандат на държавното управление и ще се експлоатира безжалостно на идващите избори.

Шестият неуспех беше основаването на борба в ръководещата партия. Конвенцията влиза за ратификация в Народното събрание. Публични фигури от парламентарната група и министри обществено жигосват конвенцията. В същото време някой от ГЕРБ би трябвало да я отбрани обществено. Този някой става на практика неизбираем на идващите избори.

Седмият неуспех беше забавянето на законодателство, което ще отбрани дамите в риск.

Осмият неуспех е, че по време на нашето председателство на Европейски Съюз ратификацията настройва обществото против Съюза и асоциира европейските полезности с ерозиране на българския морал.

Тези провали са най-много на госпожа Екатерина Захариева. Те потвърждават, че тя:

Не приказва добре британски и не схваща какво подписва

Не може да води разговор с общественноста

Не може да реализира единство и консенсус

Няма политически нюх по какъв начин ще реагира обществото

Затова пък госпожа Екатерина Захариева потвърди, че може със забележителен обсег:

Да ни изложи пред “чужденците” - задграничните доброжелатели клатят снизходително глава каква е “тази България”.

Да сее раздори в държавното управление, партията си и народа

Да прави проблеми тъкмо тогава, когато те не са нужни (Председателството на ЕС)

Да принуждава сътрудниците си (г-н Бойко Борисов, госпожа Цецка Цачева, госпожа Лиляна Павлова и др.) да изясняват на едни сюрпризирани и гневни родители какво значи за възпитанието на техните деца “... включване на... образователен материал по въпроси като … нестереотипни функции на пола... в формалните образователни стратегии и на всички просветителни нива. “ (Чл. 14, ал 1)

Остава да разберем за какво госпожа Захариева прави всичко това? Конспирация за блокиране на Истанбулската спогодба? Брънка от грациозен проект да се насочи България в орбитата на Русия? Разклащане на държавното управление? Разцепване на партия ГЕРБ и отваряне на път на друга партия или просто надменна непросветеност?

Скромния ми опит от до момента ми с нашата администрация ме кара самоуверено да заложа на последното. Остава тогава въпросът имаме ли потребност от подобен външен министър.

Доц. доктор Марин Генчев, дмн

неврохирург

www.drguentchev.com