е първият баскетболен клуб за хора в инвалидни колички в

Щом той може и аз мога - как хора с травми играят баскетбол и пълнят залите

е първият баскетболен клуб за хора в инвалидни колички в България и първият първенец и едниственият за момента притежател на купата на България.

Играчите в тима са към 15 и непрекъснато се усилват. Те потвърждават, че всеки човек с контузия може сполучливо да трансформира рестриктивните мерки във благоприятни условия. Без да се затваря в себе си. Без капка самосъжаление. Старши треньорът на клуба Николай Иванов споделя, че няма човек, който да е пристигнал на подготовка и да не е останал за години наред. Баскетболистите в колички са задружни и назовават тима си „ семейство “.

" Те се усещат доста добре и тук стартира социализирането им и адаптирането им, което е извънредно значими и доста им оказва помощ и по-късно отвън залата. ", споделя пред треньорът Николай.

Григор Иванов и Персиян Еленков са младежи, чиято орис не е доста лека. И двамата катастрофират и губят единия си крайник. В залата ги връща точно тимът по баскетбол „ Балкан “ – София, който им дава назад това, от което имат потребност - любовта към спорта и ги прави по-добри и уверени в себе си. И двамата са атакуващи бегове, а Пресиян е и капитан, и настояват, че обожават тръпката от надпреварите.

" Щом си в тази зала, значи си схванал, че животът е по-ценен от това да се ядосваш в всекидневието кой ти е спрял на паркомястото, кой те е обидил, че има по-важни неща в този живот. И че щом си превъзмогнал контузията, няма какво да те спре. ", безапелационен е Григор.

Животът ги учи на нещо доста скъпо – на самообладание и приемливост, а най-важните неща в него се оказват не тези, за които ние най-често са тормозим. Нищо не би трябвало да бъде непременно, споделят те.

Добавят още, че тренировките в залата им дават независимост и обществен статус, който за хора с контузии е нещо огромно и не е за подценяване.

" В каквото и състояние да дойдат, ще срещнат някой който е съумял в живота, ще видят някой, който го е претърпял – кара кола, има семейство, има работа. Като види всичко това, няма по какъв начин да не си каже: „ Щом той може, и аз мога “. Дори да не си го каже, ще му го кажат. Тук е по този начин – никой не те оставя да лентяйстваш. ", акцентира капитана на тима Персиян Еленков.

Изпратиха ни с усмивки, смешки и благодарности, че обръщаме внимание на идея като тяхната. Всеки може да ги поддържа като популяризира информация за активността им, оказва помощ им финансово или посредством превозване на количките до местата, на които имат съревнование. А те ще Ви се отблагодарят като Ви дадат скъп житейски урок – не бъдете дребнави .