Огромен град на маите е открит случайно в джунглата на Мексико
е открит епохи, откакто е липсващ под скатовете на джунглата в Мексико , написа „ BBC “.
В югоизточния щат Кампече археолозите откриват пирамиди, спортни стадиони, пътища, свързващи квартали, и амфитеатри. Те се натъкват на скрития комплекс, който назовават Валериана , благодарение на лидар – тип лазерно проучване, което картографира структури, заровени под растителността . Учените считат, че той отстъпва по плътност единствено на Калакмул, считан за най-големия обект на маите в антична Латинска Америка.
Екипът открива общо три обекта, които са с размерите на шотландската столица Единбург , „ инцидентно “, когато един от археолозите преглежда данни в интернет.
„ Бях на нещо като 16-а страница в търсачката на Гугъл и открих лазерно изследване, направено от мексиканска организация за мониторинг на околната среда “ , изяснява Люк Олд-Томас, докторант в университета „ Тулейн “ в Съединени американски щати.
Това е лидарно изследване – техника за отдалечено наблюдаване , при която от аероплан се изстрелват хиляди лазерни импулси и се картографират обекти под тях, като се употребява времето, за което сигналът се връща.
Но когато Олд-Томас обработил данните с методите, употребявани от археолозите , той видял това, което другите са пропуснали – голям античен град , в който може би са живели 30-50 000 души в пика на развиването му от 750 до 850 година Това е повече от броя на хората, които живеят в района през днешния ден, споделят откривателите.
Олд-Томас и сътрудниците му назовават града Валериана по името на близката лагуна.
Находката оказва помощ да се промени визията в западното мислене , че Тропиците са били мястото, където „ цивилизациите са отишли да умрат “ , акцентира професор Марчело Кануто, съавтор на проучването. Вместо това тази част на света е била дом на богати и комплицирани култури , изяснява той.
Не можем да бъдем сигурни какво е довело до упадъка и окончателното занемаряване на града, само че археолозите настояват, че изменението на климата е било главен фактор.
Валериана има „ отличителните белези на столица “ и отстъпва по плътност на застрояване на грандиозния обект Калакмул, намиращ се на към 100 км (62 мили).
Според археолозите той е „ прикрит на пръв взор “ , защото се намира единствено на 15 минути пешком от основен път покрай Хпухил, където в този момент живеят най-вече маи.
Не са известни фотоси на изгубения град, тъй като „ никой в никакъв случай не е бил там “ , споделят откривателите, макар че локалните хора може би са подозирали, че под насипите от пръст има руини .
Градът, който е бил с повърхност към 16,6 кв. км , е имал два огромни центъра с огромни здания на разстояние към 2 км, свързани с гъсти къщи и кейове. В него има два площада с храмови пирамиди, където маите са се покланяли, криели са съкровища като нефритени маски и са погребвали мъртвите си. Имало е и двор, където хората са играли антична игра с топка.
Намерени са и следи от водохранилище , което демонстрира, че хората са употребявали ландшафта, с цел да поддържат огромно население.
Олд-Томас и професор Кануто изследват общо три разнообразни обекта в джунглата. Те откриват 6764 здания с разнообразни размери .
Професор Елизабет Греъм от Университетския лицей в Лондон, която не е взела участие в проучването, разяснява, че то поддържа изказванията, че маите са живели в комплицирани градове или селища, а не в изолирани села. Ето какво акцентира тя:
„ Въпросът е, че пейзажът несъмнено е обитаем – т.е. заселен в предишното – а не, както наподобява с просто око, ненаселен или див . “
Изследването демонстрира, че когато цивилизациите на маите се срутват от 800 година насам, това частично се дължи на обстоятелството, че те са били толкоз гъсто обитаеми и не са могли да оцелеят при климатични проблеми . Олд-Томас твърди:
„ Това допуска, че пейзажът просто е бил изцяло цялостен с хора при започване на изискванията на суша и не му е останала доста еластичност. И по този начин може би цялата система главно се е разпаднала, когато хората са се отдалечили . “
Войните и завладяването на района от испанските нашественици през XVI в. също способстват за унищожаването на градските страни на маите.
Още доста градове могат да бъдат открити
Технологията на лидара направи гражданска война в метода, по който археолозите изследват региони, покрити с растителност, като тропиците, и открива свят на изгубени цивилизации, изяснява професор Кануто. В първите години на кариерата му изследванията се правят на ръка и пешком , като се употребяват елементарни принадлежности за инспекция на земята сантиметър по сантиметър.
Но през десетилетието, откогато „ Лидар “ се употребява в мезоамериканския район, той споделя, че е картографирана към 10 пъти по-голяма повърхност от тази, която археолозите са съумели да обработят за към век работа.
Според Олд-Томас работата му демонстрира, че има доста обекти, за които археолозите нямат визия. Всъщност са открити толкоз доста обекти, че откривателите не могат да се надяват да разкопаят всички. Олд-Томас споделя още:
„ Все в миналото би трябвало да отида до Валериана. Толкова е покрай пътя, по какъв начин да не го направиш? Но не мога да кажа, че ще вършим план там . “
И прибавя:
„ Един от минусите на откриването на доста нови градове на маите в ерата на лидара е, че те са повече, в сравнение с можем да се надяваме да проучим . “
Изследването е оповестено в академичното списание Antiquity .
Рядък феномен е регистриран в Черно море
