Е, новият коронавирус вече официално е при нас. Същият онзи,

Е, новият ковид към този момент публично е при нас. Същият оня, за който до през вчерашния ден се чудехме за какво го няма. И това ми припомня за сладкия анекдот - за самотния човек в гората, дето попитал дали има още някой с изключение на него. А мечката излязла и споделила: „ Тук съм, в този момент по-спокойно ли ти е? ".
Аз съм молекулярен биолог, магистър и лекар по вирусология. Познавам доста от експертите, работещи в Катедрата по вирусология на Националния институт по заразни и паразитни заболявания. Някои от тях са мои някогашни студенти и дипломанти, с други се знаем от години. Зная какъв брой добре са готови, какъв брой са виновни и прецизни в работата си. Убедена съм, че същото се отнася и за експертите от ВМА, както и от останалите лаборатории в страната. Със сигурност по никакъв начин не им е елементарно.

Това написа през вчерашния ден във фейсбук професор Радостина Александрова от Института по пробна морфология, патология и антропология към Българска академия на науките. 
…От през вчерашния ден до през днешния ден сме очевидци на това по какъв начин за 24 часа и даже по-малко, експертите от лабораторията съумяха да потвърдят съществуването на ковид в първите двама пациенти, както и да обработят и проучват пробите, взети от всичките им контактни лица досега. И няма по какъв начин да не съм впечатлена от професионализма им. Защото става дума за проби, които изискват съществени знания и умения, време, извънредно внимание. Да, те просто си правят работата. Но е хубаво да ценим и почитаме труда им.
Ние в България не откриваме топлата вода. Нови болести е имало. И най-вероятно ще има. Независимо дали ни харесва или не. Ако става дума за вируси, тяхната еволюция просто си продължава, няма по какъв начин да я спрем. Друг е въпросът дали сме подготвени за провокациите им. Не единствено ние, а светът изобщо. И дали е допустимо да предвидим всичко, което може да се случи.
Така или другояче, новият ковид не е първият заразен сътрудник, с който се сблъскваме. И има стандарти, правила и протоколи, рекомендации, в случай че щете, на Световната здравна организация да вземем за пример, които страната ни би трябвало да следва. За това какво се прави в такива обстановки. И би трябвало да слушаме и изпълняваме препоръките на здравните управляващи.

Място за суматоха няма, тъй като тя с нищо няма да помогне. Но, каквито и ограничения да се взимат, те нямат никакво значение без персоналното присъединяване на всеки от нас. 
Един образец за илюстрация. Само преди ден мой прочут ми разяснява, апропо, по какъв начин негова позната се е върнала от проблематична зона. При което аз непринудено запитвам дали е под карантина. И неговата реакция ме разрушава: „ А, стига, бе, вЕрно ли по този начин мислиш. Това са нЕкви нелепости. “ Не, не са! Точка по тематиката.

И по този начин, за миенето на ръцете и дезинфекцията на повърхностите и предметите, с които си служим най-често, към този момент всички са разбрали. За това, че не трябва да се събираме на огромни групи. Да съблюдаваме карантината. Да не се презапасяваме, изключително пък с медикаменти, които няма да ни оказват помощ против ковид, само че изчерпването им ще лиши нуждаещи се от тях хора. Да помним, че никой от нас не е застрахован. И да бъдем единни и виновни. Да не губим човечността си.