е най-важният ден от Страстната седмица. На този ден се

...
е най-важният ден от Страстната седмица. На този ден се
Коментари Харесай

Велики четвъртък - най-важният ден от Страстната седмица

е най-важният ден от Страстната седмица. На този ден се напомня Тайната вечеря на Божия наследник с апостолите, на която Исус Христос дава на своите възпитаници последните си духовни упътвания. Пророкува гибелта си на кръста и показва, че един от тях ще го съобщи на фарисеите, с цел да бъде съден, малтретиран и разпнат.

След вечерята Христос взел самун, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и споделил: " Вземете, яжте, това е моето тяло! ". После вдигнал чашата и споделил: " Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете ". След причастието Христос признал пред своите възпитаници, че ще бъде предаден.
Снимка: Ладислав Цветков Снимка: Ладислав Цветков Снимка: Ладислав Цветков Снимка: Ладислав Цветков Снимка: Ладислав Цветков Снимка: Ладислав Цветков Снимка: Ладислав Цветков Снимка: Ладислав Цветков Снимка: Ладислав Цветков Снимка: Ладислав Цветков Снимка: Ладислав Цветков Снимка: Ладислав Цветков Снимка: Ладислав Цветков Снимка: Ладислав Цветков Снимка: Ладислав Цветков
крие доста символика. Според традицията великденските яйца се боядисват рано сутринта на или на Велика събота преди празника Възкресение Христово.

Първото яйце би трябвало да се боядиса в алено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а след това и на всички останали от фамилията. Това яйце се оставя настрани от другите и се подменя с миналогодишното, което от самото начало е престояло в къщата - да носи здраве, наслада и благополучие на нейните жители. Яйцето се пази, с цел да носи шанс.

Следващото яйце също е алено - то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничното свещенодействие, което продължава след среднощ, или на другия ден. Как ще боядиса останалите яйца е въпрос, който зависи от усета на всяка стопанка.

От антични времена доста култури асоциират яйцето с Вселената. Персите, да вземем за пример, вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Много нации виждали в яйцето знак на прераждането напролет. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството яйцето стартира да се възприема като знак на раждането на индивида от природата. Червените яйца са знак на Христовата мъченическа кръв. В Гърция в началото яйцата са се боядисвали единствено в алено.

На се възобновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България - великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и с усукано към тях тесто. Жените подготвят и по-малки великденски хлебчета, с по едно алено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на родственици.

У нас по традиция на се замесват и козунаците за празника. Козунакът е сладостен ритуален самун, който символизира тялото на Исус Христос, по този начин както боядисаните в алено яйца символизират кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата се поставя алено яйце. Смята се, че в България козунакът е " пристигнал " в интервала 1915-1920 г.
Източник: btvnovinite.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР