Сладкият зимен сън и отказът от мечтите
Е, най-сетне и националният тим записа победа, откакто отрицателната серия продължи повече от година. Един от известните meme-ове към мача с Чехия " пресъздаваше " сякаш разговор сред Ивелин Попов и Николай Михайлов, в който досегашният капитан твърди, че успеха на терена е по-хубава от Коледа, а вратарят му се отвръща: " Да, само че Коледа се чества по-често ". Забавно е, но не е смешно. Ясно е, че самият " диалог " е небивалица, само че констатацията в него не е надалеч от истината. Това 1:0 против Чехия може да служи за известна разтуха, че в някои обстановки съумяваме да се надиграваме и даже да печелим против класни противници. Но единствено от време на време и то рядко. Със сигурност по-рядко от Коледа.
Стига с този негативизъм, споделят от лагера на националния тим. Добре, успеха над Чехия заслужава почитание, макар че противникът към този момент не играеше с най-висока мотивация, тъй като към този момент си беше обезпечил класиране на Евро 2020. Да се надяваме, че този триумф ще даде в действителност малко повече самонадеяност на футболистите за плейофите през март 2020 година, когато България получава предстоящ, само че не и логически късмет въпреки всичко да се класира на огромен конгрес за първи път от 16 години насам.
Това, че националите ще играят бараж, беше ясно още преди дуела с Чехия, като от този мач особено не зависеше безусловно нищо в това отношение. Това, че българският футбол си обезпечи различен маршрут към Евро 2020, се дължи в огромна степен на Петър Хубчев, който съумя да активизира тима на максимума (или даже над него) за първите три мача от Лигата на нациите, в които съперниците ни не разчитаха на цялостния си капацитет (Облак да вземем за пример отхвърли да пази за Словения), а нашите записаха три поредни победи. Успехи, които ни заблудиха, че трайно тръгваме нагоре, само че тази заблуда се разсея доста бързо. Националният тим имаше своя проблясък през есента на 2018 година, само че единствено няколко месеца по-късно изглеждаше трагично на терена в същинските квалификации.
А най-голяма заслуга за втория късмет на България има УЕФА. Форматът на самото европейско състезание към този момент беше раздут до 24 тима, измежду които България не попадна в предходния шампионат. Сега с новата система на баражи напролет, основани и на представянето в Лигата на нациите, дефакто 2/3 от представителните сформира на асоциациите, членове на континенталната организация, или към този момент са се класирали на Евро 2020, или ще се борят през баражите (20 класирали се тима + 16 отбора, които в 4 потока ще дефинират последните 4 участника). Това, че националният отбор е измежду първите 36 от общо 55 в Европа не е кой знае какво достижение. Добрата вест е, че най-малко не сме в най-долната третина, само че скоро и това може да ни е разтуха.
Ето отново негативизъм, единствено рецензии, ще кажете. Не, справедлива оценка на обстоятелствата и нищо повече. Националният тим не е станал по-добър и футболът ни не си е вдигнал класата единствено заради обстоятелството, че новият правилник на квалификациите ни дава още един късмет. Дано да го използваме. Само че подготвени ли сме за тази опция?
Отговора ще получим през март, само че това, което се случи преди мача с Чехия, дава един много значим признак. Ивелин Попов оповести края на кариерата си с националния тим - не след баражите, не вероятно след присъединяване на Евро 2020, а след по този начин или другояче протоколния дуел с чехите. Тук или има нещо зад кулисите, което не се споделя (извън това, че дамата и децата плачат), или ставаме очевидци на фрапираща абдикация от фантазии и упоритости. Аз персонално не мога да си обясня по какъв начин троент футболист №1 на България се отхвърля от най-големия си късмет като част от националния тим - да се бори за класиране на Европейско състезание с два мача, в които при удобно стичане на събитията, при добра форма и шанс на наша страна в действителност можем да се наредим измежду финалистите. Друг е въпросът какво тъкмо ще търсим в този си тип на континенталния конгрес, само че даже и да отиваме като цялостни новобранци, е по-добре да сме там, в сравнение с фенове за следващ път.
Не желая да си помислям, че става дума за боязън от нов неуспех в плейофите, който пък да отприщи поредна вълна от рецензии и неодобрение. Все отново Ивелин Попов е прекарал немалка част от кариерата си на положително равнище, ставал е първенец на Русия, носил е екипа на гранд като Спартак (Москва). Но това държание на капитана като че ли загатва какво е равнището на упоритостите на множеството футболисти, както и какъв брой ниска е тяхната самокритика и убеденост в личните сили. Когато си кажеш, че можеш да прескочиш двуметрова стена, има огромна възможност да не успееш да го направиш. Когато си кажеш, че не можеш да прескочиш двуметрова стена, сигурно няма да успееш.
И видите ли, трябвало да съхраняваме играчите, които се влияели от рецензиите по адрес на националния тим. От какво да ги пазим? Може би българският футболист към този момент е изчезващ тип, та на последните екземпляри, които са останали по терените, би трябвало да бъде оказвана специфична протекция и да бъдат вписани в Червената книга. Сещам се за думи на Хубчев, само че към този момент като треньор на Левски. Цитирам по памет, като се пробвам да не преиначавам смисъла: " Тази специалност се играе пред аудитория. Ако има терзание, да си търсят друга специалност на бюро или нещо сходно ". Та какво да им пазим душeвността на националите. Ако те са слаби духом, неналичието на рецензия ще ги направи ли по-силни? Едва ли. Първото нещо, от което футболистите би трябвало да се отърват, е страхът от неуспех, тъй като неуспехът постоянно е вероятен и рецензии постоянно ще има. Ако те не могат да се покажат сами по-силни от рецензиите, няма да заслужат и освен това. А няма по-голям неуспех от това да се откажеш от фантазиите си, единствено тъй като те е боязън, че ще претърпиш провал в опита да ги постигнеш.
Надявам се, в случай че това писание попадне на Георги Дерменджиев или някой от футболистите на националния отбор, да го схванат вярно. Аз персонално им поисквам триумф и се надявам да запишат две победи в плейофите през март 2020 година, с цел да гледаме най-сетне тима на България на огромен конгрес. По-добре е да ги ядоса някой, в сравнение с да спят сладостен зимен сън и да си мислят, че щом са били Чехия, въпреки всичко ситуацията не е толкоз плачевно. Ядосайте се, момчета, аз персонално ще се веселя, в случай че го покажете на терена след 4 месеца! /topsport.bg
Стига с този негативизъм, споделят от лагера на националния тим. Добре, успеха над Чехия заслужава почитание, макар че противникът към този момент не играеше с най-висока мотивация, тъй като към този момент си беше обезпечил класиране на Евро 2020. Да се надяваме, че този триумф ще даде в действителност малко повече самонадеяност на футболистите за плейофите през март 2020 година, когато България получава предстоящ, само че не и логически късмет въпреки всичко да се класира на огромен конгрес за първи път от 16 години насам.
Това, че националите ще играят бараж, беше ясно още преди дуела с Чехия, като от този мач особено не зависеше безусловно нищо в това отношение. Това, че българският футбол си обезпечи различен маршрут към Евро 2020, се дължи в огромна степен на Петър Хубчев, който съумя да активизира тима на максимума (или даже над него) за първите три мача от Лигата на нациите, в които съперниците ни не разчитаха на цялостния си капацитет (Облак да вземем за пример отхвърли да пази за Словения), а нашите записаха три поредни победи. Успехи, които ни заблудиха, че трайно тръгваме нагоре, само че тази заблуда се разсея доста бързо. Националният тим имаше своя проблясък през есента на 2018 година, само че единствено няколко месеца по-късно изглеждаше трагично на терена в същинските квалификации.
А най-голяма заслуга за втория късмет на България има УЕФА. Форматът на самото европейско състезание към този момент беше раздут до 24 тима, измежду които България не попадна в предходния шампионат. Сега с новата система на баражи напролет, основани и на представянето в Лигата на нациите, дефакто 2/3 от представителните сформира на асоциациите, членове на континенталната организация, или към този момент са се класирали на Евро 2020, или ще се борят през баражите (20 класирали се тима + 16 отбора, които в 4 потока ще дефинират последните 4 участника). Това, че националният отбор е измежду първите 36 от общо 55 в Европа не е кой знае какво достижение. Добрата вест е, че най-малко не сме в най-долната третина, само че скоро и това може да ни е разтуха.
Ето отново негативизъм, единствено рецензии, ще кажете. Не, справедлива оценка на обстоятелствата и нищо повече. Националният тим не е станал по-добър и футболът ни не си е вдигнал класата единствено заради обстоятелството, че новият правилник на квалификациите ни дава още един късмет. Дано да го използваме. Само че подготвени ли сме за тази опция?
Отговора ще получим през март, само че това, което се случи преди мача с Чехия, дава един много значим признак. Ивелин Попов оповести края на кариерата си с националния тим - не след баражите, не вероятно след присъединяване на Евро 2020, а след по този начин или другояче протоколния дуел с чехите. Тук или има нещо зад кулисите, което не се споделя (извън това, че дамата и децата плачат), или ставаме очевидци на фрапираща абдикация от фантазии и упоритости. Аз персонално не мога да си обясня по какъв начин троент футболист №1 на България се отхвърля от най-големия си късмет като част от националния тим - да се бори за класиране на Европейско състезание с два мача, в които при удобно стичане на събитията, при добра форма и шанс на наша страна в действителност можем да се наредим измежду финалистите. Друг е въпросът какво тъкмо ще търсим в този си тип на континенталния конгрес, само че даже и да отиваме като цялостни новобранци, е по-добре да сме там, в сравнение с фенове за следващ път.
Не желая да си помислям, че става дума за боязън от нов неуспех в плейофите, който пък да отприщи поредна вълна от рецензии и неодобрение. Все отново Ивелин Попов е прекарал немалка част от кариерата си на положително равнище, ставал е първенец на Русия, носил е екипа на гранд като Спартак (Москва). Но това държание на капитана като че ли загатва какво е равнището на упоритостите на множеството футболисти, както и какъв брой ниска е тяхната самокритика и убеденост в личните сили. Когато си кажеш, че можеш да прескочиш двуметрова стена, има огромна възможност да не успееш да го направиш. Когато си кажеш, че не можеш да прескочиш двуметрова стена, сигурно няма да успееш.
И видите ли, трябвало да съхраняваме играчите, които се влияели от рецензиите по адрес на националния тим. От какво да ги пазим? Може би българският футболист към този момент е изчезващ тип, та на последните екземпляри, които са останали по терените, би трябвало да бъде оказвана специфична протекция и да бъдат вписани в Червената книга. Сещам се за думи на Хубчев, само че към този момент като треньор на Левски. Цитирам по памет, като се пробвам да не преиначавам смисъла: " Тази специалност се играе пред аудитория. Ако има терзание, да си търсят друга специалност на бюро или нещо сходно ". Та какво да им пазим душeвността на националите. Ако те са слаби духом, неналичието на рецензия ще ги направи ли по-силни? Едва ли. Първото нещо, от което футболистите би трябвало да се отърват, е страхът от неуспех, тъй като неуспехът постоянно е вероятен и рецензии постоянно ще има. Ако те не могат да се покажат сами по-силни от рецензиите, няма да заслужат и освен това. А няма по-голям неуспех от това да се откажеш от фантазиите си, единствено тъй като те е боязън, че ще претърпиш провал в опита да ги постигнеш.
Надявам се, в случай че това писание попадне на Георги Дерменджиев или някой от футболистите на националния отбор, да го схванат вярно. Аз персонално им поисквам триумф и се надявам да запишат две победи в плейофите през март 2020 година, с цел да гледаме най-сетне тима на България на огромен конгрес. По-добре е да ги ядоса някой, в сравнение с да спят сладостен зимен сън и да си мислят, че щом са били Чехия, въпреки всичко ситуацията не е толкоз плачевно. Ядосайте се, момчета, аз персонално ще се веселя, в случай че го покажете на терена след 4 месеца! /topsport.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ