) е институцията, която получава финансиране, да формулира какво иска

) е институцията, която получава финансиране, да формулира какво желае да реализира, какъв брой ще коства това и за какво определените стратегии и принадлежности са по-добри от другите възможности. Това е стадият на избора на политика, в този миг има и смисъл да се води спор за какво се трансформира моделът/ някой параметър в модела за финансиране на лекувания, детски градини, учебни заведения или обществени услуги, за какво се покачват едни заплати, а други – не, кои инфраструктурни обекти ще се финансират и така нататък Същественото е, че към този миг към този момент са регистрирани бюджетните стратегии за миналата година и институциите ще би трябвало да обяснят обществено за какво вършат или не вършат промени в модела и размера на финансиране на всяка стратегия, а няма да е неприятно и да са подложени на напън да отстраняват стратегии, които очевидно са провалени и не водят до авансово заявения резултат.

Към края на лятото или при започване на септември би трябвало да се отвори социална полемика по главните параметри, които изпълнителната власт има намерение да предложи за утвърждение в Народното събрание. В този миг към този момент има и доклад за осъществяване на бюджета за полугодието на настоящата година. Заедно с това, към този момент са минали разискванията по основните тематики в програмните бюджети. Правителството би трябвало да съобщи ясно какви промени на главните параметри предлага в съпоставяне със средносрочната прогноза от пролетта и какво е стимулирало всяка от тях – дали с динамичността в икономическата интензивност, вследствие на консултациите по обособени секторни политики или след разбор на осъществяването на приходите и разходните стратегии доникъде на годината. Ако ще се оферират значими промени – в съществени налози, в огромни обществени стратегии, в размер на компенсации, в пенсионния или здравния модел – самодейността би трябвало да е на изпълнителната власт. Това оставя време за съдържателна полемика, включва всички евентуално наранени (не единствено работодателски организации и синдикати) и заобикаля нечестното правене на политики с сякаш спонтанни оферти на народни представители в пленарна зала на второ четене на бюджетните закони.

Накрая, целият спор сякаш се концентрира върху обещанията на политиците, а не върху действително свършената работа с обществени средства. Затова е решаващо Народното събрание да прави чуване на ръководителя на Сметната палата за разискване на одитния отчет за осъществяване на бюджета. Представителите на народа би трябвало да знаят къде има провали в процедурите, неспазване на правила за ръководство на средствата и неефективност. Това би трябвало да се случва в преднамерено съвещание на най-малко няколко комисии с изключение на тази по бюджет и финанси, освен това – преди да стартира разискването на законопроектите от новия бюджетен цикъл. Когато самостоятелната Сметна палата разкрие неточности и недостатъци, дълг на законодателите е да провокират смяна, а незнанието и незаинтересоваността не трябва да се употребяват за опрощение.

Автор: Лъчезар Богданов. Статията е оповестена в