е една от последните значими фигури в българската история преди

е една от последните значими фигури в българската история преди окончателното завземане на Първото българско царство от Византия през 1018 година Като наследник на цар Иван Владислав и законен правоприемник на трона, той отхвърля да одобри капитулацията пред император Василий II и застава отпред на последните български сили в планината Томор.

Тези исторически обстоятелства се преглеждат в книгата „ Българските владетели от VII до XIV век. История на България “ , написана от историка. В нея писателят Румен Петков разкрива забавни събития от този интервал.

В книгата може да се запознаете по какъв начин даже след ослепяването му , Пресиян продължава да търси способи за възобновяване на българската страна и взе участие в поредност от заприказва против византийската власт. Тази история на непреклонна опозиция ни разкрива един малко прочут, само че извънредно значим интервал от българската история.

Публикуваме целия материал на доктор Петков без редакторска интервенция:

„ Пресиян II е роден през 997 година като първороден наследник и престолонаследник на цар Иван Владислав. След гибелта на царя в борбата при Драч с византийците през февруари 1018 година, болярите един по един стартират да се подчиняват на византийския император Василий II.

Майката на Пресиян – кралица Мария, патриарх Давид и по-голямата част от българските боляри, в това число непримиримият до неотдавна Кракра Пернишки, също капитулират пред византийския император. Причината е освен в устрема да запазят своите привилегии, само че и във обстоятелството, че след толкоз десетилетия изтощителни битки с Византия, българите към този момент не разполагат с задоволителен боен потенциал, с цел да противостоят и те преценят безперспективността на по-нататъшната опозиция.

Начело застава законният престолонаследник на българския престол – Пресиан II, който дружно с братята си Алусиан и Арон, отхвърля да одобри, че капитулацията пред византийския император е единственият излаз. Заедно с двамата си по-малки братя и останки от българската армия се отдръпват във възвишенията на планината Томорица /тогава с българско название, дн. Томор, Югоизточна Албания/. Защото се оказа, че това е последното място, останало от българските земи, непокорено от ромеите. Заслугата за това има оказаната проведена опозиция в региона от болярина Ивац с концепцията отсам да сплоти останалите български сили и да поведе контранастъпление против византийците.

Василий II също осъзнава заплахата, която съставлява непокорният български престолонаследник и отдава на обстановката нужната значителност. След като завзема българската столица Охрид, войските му завардват планинските проходи и блокират всички подстъпи към Томор. Край Девол се струпва забележителен византийски боен контингент, където самият Василий II подрежда построяването на укрепени позиции и персонално управлява организацията на цялостната обсада на планината Томор.

В продължение на четири месеца единствените останали непокорни българи остават обсадени, без опция да получат поддръжка. През август 1018 година, откакто получава гаранции от византийския император за живота си Пресиян е заставен дружно с братята си да се съобщи. Българският княз и свитата му са признати от Василий II в гр. Девол.

На особено устроена гала Пресиян е почетен с купата магистър, а след отвеждането му в Константинопол е назначен за пълководец на тематиката /област/ Вукеларион в чиято територия е град Анкира/Ангора /дн. турска столица Анкара/. Същевременно в йерархията на ромейските стратези, тази област обезпечава най-високопоставена и добре заплатена позиция, което демонстрира високия статут на българина в империята.

Ивац не се предава, само че последователно е обезвреден дружно с последните непокорни български боляри. Потушаването на съпротивата на Пресиан слага и края на акцията на Василий II за завоюването на българската страна. Веднага се започва развой по определяне на византийска администрация и военни гарнизони във всички области на някогашните към този момент български земи. Василий II към този момент не търси непосредственост, а се стреми към отдалечаването на висшите български аристократи от центровете на тяхната власт. Синовете на Иван Владислав не вършат изключение в това отношение. Византийските владения в Мала Азия се оказват „ безвреден “ терен за ангажирането им в администрирането на тези райони, където бързо се издигат като опитни и надарени военачалници.

За седем години Пресиян се издига освен като един от водещите ромейски аристократи, само че даже стартира да крои проекти за узурпиране на безспорната власт. През 1025 година той е един от заговорниците против император Константин VIII, само че влиза в спор със съучастника си – византийския благородник Василий Склир. Скарването стига до въоръжена разпра сред войските на двамата кандидати за престола. За държавна измяна Константин VIII постанова санкции с цялата суровост на закона. Василий Склир дружно с някои от доближените на Пресиян, измежду които някогашният български ичиргубоил Богдан, са ослепени. На духовник Захарий е наложено наказване – ампутиране на езика. Всички те са изпратени на изгнание в Принцовите острови в Мраморно море, а Пресиян е заточен на остров Плати.

Четири години по-късно Пресиян съумява да напусне острова и през 1029 година още веднъж взе участие в скрит план против новия византийски император Роман III Аргир, възцарил се с помощта на брака си с дъщерята на Константин VIII – Зоя. В комплота, както свидетелства арабският хроникьор Камдлин Халеби, Пресиян взе участие като „ цар на българите “. В преврата вземат участие и огромен брой византийски аристократи, чиято поддръжка е обезпечена от майката на Пресиан – Мария, която като някогашна българска кралица и византийска патриция зости, се употребява с въздействие и почитание в Константинопол. Планът на заговорниците планува и брак на Пресиян с принцеса Теодора, както и възобновление на Българското царство. Заговорът обаче е оголен. Пресиан е съден за измяна и ослепен.

Титлите и привилегиите му са отнети, а през 1030 година принудително е замонашен в манастира „ Св. Мануил “ в Константинопол. Майката на Пресиан също е уличена измежду заговорниците и е изпратена в манастир. Екатерина Българска, която е сестра на Пресиан, се омъжва за Исак Комнин и се трансформира в първата българка, станала императрица на Византия. След възцаряването на Исак I Комнин и неговата брачна половинка Екатерина Българска, макар слепотата си, Пресиян застава отпред на група български сподвижници. Успява да напусне рамките на Византия и да стигне до Унгарското кралство. Целта му е да се намеси в предстоящ маджарско-ромейски спор, при който да вдигне въстание против империята, а благодарение на сестра си да отдели и възвърне България.

През 1978 година в словашкия град Михаловце е открит надгробният му камък с текст:

„ Тук лежи княз Пресиан, роден в година 6506 /т. е. 997 година/ умрял в годината… ”

По нататък надписът не се чете, а това дава независимост за доста тълкувания, само че самото изписване на годината, а тя е от сътворението на света, т.е. по българския календар, демонстрира, че всичко съответствува.

Друго доказателство са старите унгарски исторически летописи датиращи от това време. В тях се оповестява, че една от дъщерите на маджарския крал се е омъжва за кьорав чужденец от благороден генезис, тъй като той й е заречен да стане кралица на наследеното от татко му царство. Име обаче по този начин и не е упоменато. Тук логиката още веднъж ни навежда към еднакъв човек, тъй като по какъв начин другояче да се изясни, че във времето на тази историческа персона, един кьорав духовник е заровен в гробница с надгробен надпис и в него е изписан като княз, със същата година на раждане. “

Очаквайте идната неделя още исторически обстоятелства, свързани с българската история, показани от доктор Румен Петков.

Българската история с Румен Петков: Падението на Иван Владислав и краят на Първото българско царство