е една от най-впечатляващите фигури в българската история. Той играе

е една от най-впечатляващите фигури в българската история. Той играе основна роля в Априлското въстание през 1876 година, като по-късно управлява организацията на Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 година

Тези исторически обстоятелства се преглеждат от историка. Писателят разкрива забавни събития от този интервал. Може да се запознаете по какъв начин Стоянов не е единствено бунтовник и политик, само че и първият историограф на въстанията , увековечавайки битките на българите в своята книга „ Записки по българските въстания “. Трагичната му гибел в Париж през 1889 година обаче остава забулена в тайнственост, с голям брой теории, в това число подозрения за отравяне.

Тази година се навършват 135 години от мистериозната гибел на тази популярен българин . Публикуваме целия материал на доктор Петков без редакторска интервенция:

„ Захарий Стоянов е български бунтовник, политик и публицист. Като един от водачите в Априлското въстание, става и негов пръв историограф с книгата си „ Записки по българските въстания “. Захарий Стоянов управлява организацията на съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885, а през остатъка от живота си е измежду водачите на Народнолибералната партия. Роден е като Джендо Стоянов Джедев-Далакчиев в фамилията на овчаря Стоян Джедев Далакчиев в село Медвен, Сливенско. Учи в църковното /след 1860 взаимно и класно/ учебно заведение в родното си село /1856–1862/. След това е пастир в село Инджекьой /дн. Тополи/, Варненска област и в с. Подвис, Бургаска област /1866–1870/. Докато чиракува за шивач в Русе /1871–1872/, се включва в Русенския революционен комитет. Чиновник /маневрист/ в Баронхиршовата железница на гара Търново-Сеймен /Симеоновград, 1873/.

Захарий Стоянов взе участие в Старозагорското въстание /1875/. Той е един от ръководителите на IV Пловдивски революционен окръг по време на Априлското въстание /1876/. След разгрома на въстанието, дружно с Георги Бенковски и отец Кирил и Стефо Далматинецът трансферират билото на Стара планина, само че са предадени и попадат на засада в Тетевенския Балкан. При засадата Бенковски и отец Кирил са убити, Стефо Далматинецът е хванат, а самият Захарий Стоянов съумява да избяга. След няколкодневно скитничество из Стара планина е хванат край с. Терзийското, покрай Троян.

Няколко месеца, прекарва в Троянския, Ловешкия, Севлиевския, Търновския, Еленския, Сливенския и Новозагорския затвори, се озовава в Пловдив, а по-късно наложително е изпратен в Медвен. Нелегално напуща Княжество Источна Румелия и се открива в Търново /1877/. След 1878 година Захарий Стоянов е член на Окръжния съд в Търново /1880/, секретар на Апелационния съд и правосъден следовател в Окръжния съд в Русе /1881/, чиновник в Дирекцията на правораздаването на Източна Румелия /1882–1885/. Той оглавява Българския скришен централен революционен комитет, който провежда съединението на Източна Румелия с Княжество България /1885/. От 1886 живее в София, където се включва интензивно в активността на Народнолибералната партия. Той е депутат в Народното събрание /1886/, подпредседател /1887/ и ръководител на Народното събрание /1888–1889/. На 2 август 1889 година по случай двегодишнината от встъпването на престола на княз Фердинанд I Захари Стоянов е почетен с Княжеския медал „ Св. Александър “ I степен. Умира на 2 септември 1889 година в Хотел дьо Суез в Париж от скъсване на червата, в резултат на отравяне.

Народно заседание популяризира няколко версии за кончината му, в това число и тази, че е бил токсичен от франкомасоните, тъй като издал тяхна загадка, като сътрудник на в. „ Таймс “. Не по-малко любопитен е фактът, че той е единственият останал жив деятел на Панагюрския въстанически окръг в бунтовния април на 1876 година Към него турската власт показала милосърдие, задоволявайки се единствено с насилственото му въдворяване в родното село Медвен.

През целия интервал на Освободителната война липсват мемоари на съвременници и документи за персоналната ангажираност на този бунтовник. Официалната диагноза за гибелта на българския летописец е occlusion intestinale /преплитане на червата/, а след направената аутопсия е сложено умозаключение, че се отнася за „ стомашна перфорация с последвал разпръснат перитонит “, като не се акцентират аргументите за гибелта.

В Париж българинът е посрещнат от Петър Гудев /който е студент тогава, а по-късно за интервала 03.03.1907-16.01.1908 година става министър-председател/ и доктор Панайот Жечев, шеф на Народното здраве и очевидец на последните му часове. Вичо Стоянов /брат на покойника/ през 1939 година в особено публикуван „ Възпоменател лист “ загатва:

„ Захари Стоянов е отпътувал за Париж от софийската гара на 29 август 1889 година изцяло здрав, съпроводен от брачната половинка си, от шефа на железниците инж. Николов и от народния представител Иван Андонов. Цялата група пристигнала в Париж на 1 септември в 05:00 часа сутринта и се открива в хотел „ Сюиз “. Още от Белград Захария е почувствал болки в коремната област. На 2 септември в 21:30 часа той издъхва. След 6 години списанието на доктор Витанов написа, че неочакваната гибел се дължи на отравяне. Цитираното списание е „ Медицинска сказка “ от 1895 година там се споделя:

„ Да споделяме ли за слуха, който се носи по загадъчната гибел на Захарий Стоянов, който доста „ в точния момент “ умря в Париж и който, вместо да се аутопсира в Анатомическия институт от някой професор, аутопсира се извърши на две-на три от един участъков гадател. “

Съпругата на писателя Анастасия Обретенова-Стоянова е уверена в насилствената гибел на мъжа си:

„ Един котленец е турил диамантен прахуляк в кафето му и Захари умира от скъсване на червата. “

Същата теза поддържат и някои от откривателите на българския летописец. Панталей Зарев е уверен, че:

„ Смъртта му е една от тайните на подмолните дворцови интриги на Фердинанд. Напът за международното ревю в Париж /1889 г./ той умрял заради това, че изпил чаша бира със стъклен прахуляк, допуска се приготвена по поръчка на някого. “

Людмил Стоянов написа:

„ На 2 септември той умира от скъсване на червата заради отравяне. “

Някои упрекват съветския император Александър ІІІ, който бил изпратил секрети емисари, умъртвили посредством отрова „ войнстващият русофоб Стоянов “.

Най-лошото е, че всичко и до през днешния ден си остава мистерия. “

Очаквайте идната неделя още исторически обстоятелства, свързани с българската история, показани от доктор Румен Петков.

Българската история с Румен Петков: Борис II – късият и драматичен път на последния цар на Преслав