е един от знаковите български журналисти, писател, бил е и

е един от знаковите български публицисти, публицист, бил е и посланик. Работил е дълги години в тогавашния в. “Поглед ”. В началото на 90-те години минава на работа в Международния Червен кръст и пътува по доста горещи точки на света. От 2000 година е бил дипломат на организацията в Организация на обединените нации, в централата на Международния Червен кръст, след това като специфичен консултант на Кристалина Георгиева Кристалина Иванова Георгиева е родена на 13 август 1953 година в София. Средното си обучение, когато тя беше еврокомисар.



…Така стартира една остаряла градска ария, която нашите деца и внуци евентуално не са чували.

В очакване на Христос и неговото Възкресение прескочихме до родопските бисери Лещен и Ковачевица за няколко дни. Шокираща хубост и леко тъжна самотност.

Лещен свети с новите си къщи в остарял архитектурен жанр и механите с превъзходни гозби. Повечето от къщите са още празни, в очакване на по-добри дни, по-заможни туристи, възкръснала стопанска система. Или в краен случай в очакване на Годо…

Ковачевица е прелестна, самотна и празна. Като тези

800 наши села, които са били “закрити ” - съгласно статистиката - през последните 33 години. По демографски, икономически и други аргументи.

Тук-там се мяркат туристи по стръмните калдъръмени улички, удивени от съвсем прегърналите се стрехи на старите къщи. Отсреща белеят върховете на Пирин, които пречат да се чуе врявата от българския Парлама-парламент, така надълбоко угрижен за Възкресението на България.

На връщане минахме през гръцката Драма, за чиято ракия се пее в упоменатата градска ария. Градчето се пукаше по шевовете от усмихнати гърци, наизлезли по тесните улички да ядат и да пият. И те чакаха Христос да се покаже иззад облаците и да ги благослови.

А ние с “коня Шарколия ” се отправихме назад към София с вяра да забележим дали Възкресението на България може и да е започнало…