е един от най-светлите дни в православния календар, в който

е един от най-светлите дни в православния календар, в който българите се събират, с цел да отдадат респект на своите починали близки . Ден на тишина, памет и съпричастност към тези, които към този момент не са измежду нас, само че заемат трайно място в сърцата ни. Наред с паленето на свещи, преливането на гробове и раздаването на храна за „ Бог да елементарни “, един от най-съхраняваните и в това време загадъчни традиции е оставянето на прозорците отворени .

Символика на отворения прозорец
Отвореният прозорец на Черешова задушница не е просто практическа традиция – той е нравствен жест на приемане, почитание и покана. Вярва се, че в нощта преди задушницата, както и в самия ден, душите на мъртвите слизат от отвъдното и посещават своите домове. Оставяйки прозорците отворени, ние ги посрещаме алегорично, даваме им „ достъп “ до мястото, където са живели, обичали и страдали. Това е акт на почитание и самопризнание , че те към момента са част от нашия свят – въпреки и невидимо.

Връзка сред земния и отвъдния свят
Според националните вярвания и православната традиция, в дните на задушница границата сред живите и починалите е най-прозрачна . Душите на мъртвите напущат отвъдния свят, с цел да участват измежду околните си. Отвореният прозорец се възприема като алегорична врата , която ни разрешава да се срещнем – въпреки и безмълвно – с тези, които към този момент не виждаме.

В някои райони на България се оставя и запалена свещ на прозореца или наоколо до икона, с цел да „ видят душите пътя “. Смята се, че по този начин светлината води духа, а отвореното пространство го приканва да остане за малко вкъщи.

Обичай, излъчен през поколенията
Традицията с отворените прозорци се съблюдава от генерации и постоянно се предава устно – от баби на внучки, от родители на деца. Тя не е наложителен църковен канон , само че е жест, изпълнен със смисъл и страст, който добавя ритуалите по респект към починалите.

Оставянето на прозореца отворен на Черешова задушница ни припомня, че любовта и паметта нямат потребност от физическо наличие, с цел да бъдат мощни . Това е миг на вътрешно примирение, когато символиката се трансформира в език сред два свята.

Да оставиш прозореца отворен на Черешова задушница е спокоен и надълбоко човешки акт – покана към тези, които към този момент не са тук, само че които в никакъв случай не сме не запомнили. В този жест се срещат езикът на традицията, силата на паметта и вярата, че в оня свят, където душите населяват, има мир и амнистия.

Присъединете се към нашия 

Забраните на Черешова задушница: какво не трябва да вършим в този ден?