е един от най-мощните начини за поддържане на добри отношения ...

е един от най-мощните начини за поддържане на добри отношения

7 важни неща, когато се извинявате

е един от най-мощните способи за поддържане на положителни връзки във връзката, в другарствата, в фамилиите, в работната конюнктура. Когато сме предиздвикали някого да се усеща зле или сме го засегнали по някакъв метод, да признаем виновността си и да се простим в името на положителните човешки връзки е постъпка, изискваща мощ, храброст и морал. Много хора макар че грешат, като считат, че думата „ извинявай “ е задоволителна и след нея наложително би трябвало да получат амнистия.

Истинското опрощение е нещо доста повече от елементарно „ извинявай “. То е деяние, с което показвате откровеното си страдание от стеклите се условия. Да кажеш „ скърбя “ не е задоволително. Трябва и да го покажеш, да го изразиш с дейности, да оставиш индивида да се съгласи или да отхвърли извинението ти, да оправите нещата с връзка.

Има някои елементарни стъпки, които могат да ви оказват помощ да оправите нещата, откакто несъмнено кажете, че се извинявате и съжалявате за постъпката си.

Ето кои са нещата, които са съществени, когато се извинявате реални.

Слушайте деликатно, преди да побързате да се извинявате

Понякога прибързаните извинения са ненужни, а могат да объркат още повече нещата. Могат и да ви слагат в позиция, в която да изглеждате слаби, с ниско самосъзнание и самокритика, а индивидът против вас може да разтълкува позицията неправилно. Освен това прибързаното опрощение може да прозвучи неискрено. Ако имате виновност за случилото се, изслушайте добре отсрещната страна, чуйте причините, обсъдете казуса и даже тогава се извинете. Не давайте извинението си елементарно тъй като това се чака от вас без да го мислите в действителност. Това проличава в отношението ви.



Подгответе извинението си авансово

Ако е допустимо, опитайте се да помислите авансово какво тъкмо ще кажете, когато се извинявате на индивида. Това е ход, който следва предходния – предварителното изслушване и обсъждане на извинението. Ако го извършите, извинението ви ще звучи доста по-съответно, откровено, персонално към индивида и казуса, който се е появил. Така ще покажете, че в действителност желаете да оправите нещата, а не елементарно да ги заметете под килима.

Бъдете по-съответни и подробни в извинението си

Когато човек се извинява откровено, той не не помни да включи грешките, които е позволил и които е осъзнал след настъпването на конфликтната позиция. Ако сте по-съответни в мотивацията си за опрощение, вие ще покажете на индивида против вас, че сте размишлявали върху казуса и сте разкрили своите неточности, за които се извинявате.



Не превръщайте извинението в спор и поредност от офанзиви

Една от най-постоянно срещаните неточности, които повечето хора позволяват, когато се извиняват, е превръщането на извинението в спор.

То звучи горе-долу по този начин: „ Извинявай, само че и ти не беше прав, защото… “ или „ Извинявай, само че беше споделил това, аз нямаше да кажа онова, което казах… “ и по този начин нататък.

Сценариите са доста и всички те са подбудени от нашето его. Човек мъчно преглъща егото си в конфликтни положения, мъчно се слага на мястото на другия, мъчно свежда глава, мъчно желае амнистия. Ако съумеете да преглътнете егото си и да погледнете на позицията обективно, извинението ви ще звучи далеч по-реално.



Действията приказват повече от думите

Не забравяйте, че можете да кажете всичко и то да е облечено в най-красивите думи, само че реакциите постоянно приказват доста повече. Ако допускате същите неточности още веднъж и още веднъж макар извиненията си, те ще увиснат в пространството и няма да имат никаква цена.

Бъдете търпеливи с индивида, на който се извинявате

Не очаквайте, че щом се извините всичко ще си бъде както преди и няма да има казуси. В взаимозависимост от това какъв брой тежко сте наранили някого, той ще има потребност от време, с цел да ви елементарни. Това не значи безусловно, че не е взел поради извинението ви. Не изисквайте от някого да не помни постъпката ви мигновено, откакто сте се извинили. Така би реагирало дете, само че не и зрял човек.



Помнете, че в никакъв случай не е по никое време да се извините

Друга постоянно допускана неточност е да не се извинявате, щом е минало повече време. Смятате, че нещата към този момент са отминали, бурята е стихнала и това анулира виновността ви. Това не е по този начин. Именно поради остарели рани не едно и две другарства са се прекратили, не една и две връзки са завършили. Не забравяйте да се извините, въпреки и ненавреме.

Източник: az-jenata.bg