„Стършел“ гостува на ДЕБАТИ: ЖЕРТВИ НА САМОЖЕРТВИ
ДZЪН
Един спомен от 70-те години на предишния век: десетинагодишен съм, дават ми пари и пазарска мрежа и ме пращат до панчаревския магазин да купя, каквото докарат. И колкото ми дадат.
Гостува неделно на ДЕБАТИ.БГ
Пред магазина – опашка. Нареждам се и очаквам. Пристига пикап със стока. Разтоварват няколко калъпа шунка. Опашката се вълнува: ще стигне ли за всички?
Магазинерът бай Кольо приема калъпите, подрежда ги във витрината, само че не бърза да продава. Нагъва си амбалажната хартия, остри си молива, поставя го зад ухото…После отрязва едно парче шунка, дебело колкото дланта му. И стартира да го дъвче пред очите на опашката.
Опашката го зяпа в устата изумена.
Уловил гладните погледи на чакащите, още дъвчейки, магазинерът споделя в свое опрощение:
– Да не изтровиме народо!
Тоест, той се жертва за народа! Ако шунката е отровна, да падне пръв!
Нещо такова сподели оня ден и новоизраният ръководител на Народното събрание Вежди Рашидов: че щял да жертва оставащите му години за българския народ!
Саможертва велика!
Хайде, няма потребност от чак такива жестове!
Ако искаше да е потребен на народа си, Вежди да си беше седял в ателието при скулпторите. Там, споделят, бил талантлив…
Което не може да се каже за Вежди като социална фигура. Ако има някакъв гений на държавник, то това е геният на рибата-прилепало. Онази дребна рибка, която претърпява пищно към огромните акули с остатъците от тяхната софра.
През годините Вежди се прилепваше към мощните на деня – първо бе от непрекъснатото наличие към масата на Георги Джагаров в Съюза на писателите.
След измененията се лепна за милионера Илия Павлов – връчването на грамота за „ основен мултак ” стана пред очите на цялостен народ. Както и „ огромното плюскане ” на рождения му ден в Жан-Виденовата гладна зима, излъчено и по Българска национална телевизия. Известно време Вежди се въртя в орбитата към Ахмед Доган, само че тая обич се оказа нетрайна, след това се усуква към други партии, най-после най-трайно се прилепи до Бойко Борисов и ГЕРБ. Така стана народен представител, след това министър на културата…
За да стигне през днешния ден до ръководител на Народното събрание. И да седне на стола, на който са седели Стефан Стамболов, Захарий Стоянов, Петко Каравелов…
В баснята на сатирика Стоян Михайловски за орела и охлюва „ гадинката рогата, гърбата ” изяснява малко по какъв начин е стигнала до върха на кариерата си: „ С пълзение! ”
В нашия случай обяснението е: ”С прилепване! ”
А по отношение на саможертвата на Рашидов – тя е трагична, колкото и на панчаревския магазинер.
На такива саможертви ние сме жертви…
М. Вешим
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!19ТАГОВЕ предходна статияВАШИЯТ КОМЕНТАР Моля въведете коментар!Моля въведете името си тук
Запомни ме при идващ коментар
,
30.10.2022, 08:10
30.10.2022, 07:00
30.10.2022, 06:00
29.10.2022, 16:23
Последни публикации-30.10.2022, 09:00-30.10.2022, 08:10-30.10.2022, 07:00Партньори
Един спомен от 70-те години на предишния век: десетинагодишен съм, дават ми пари и пазарска мрежа и ме пращат до панчаревския магазин да купя, каквото докарат. И колкото ми дадат.
Гостува неделно на ДЕБАТИ.БГ
Пред магазина – опашка. Нареждам се и очаквам. Пристига пикап със стока. Разтоварват няколко калъпа шунка. Опашката се вълнува: ще стигне ли за всички?
Магазинерът бай Кольо приема калъпите, подрежда ги във витрината, само че не бърза да продава. Нагъва си амбалажната хартия, остри си молива, поставя го зад ухото…После отрязва едно парче шунка, дебело колкото дланта му. И стартира да го дъвче пред очите на опашката.
Опашката го зяпа в устата изумена.
Уловил гладните погледи на чакащите, още дъвчейки, магазинерът споделя в свое опрощение:
– Да не изтровиме народо!
Тоест, той се жертва за народа! Ако шунката е отровна, да падне пръв!
Нещо такова сподели оня ден и новоизраният ръководител на Народното събрание Вежди Рашидов: че щял да жертва оставащите му години за българския народ!
Саможертва велика!
Хайде, няма потребност от чак такива жестове!
Ако искаше да е потребен на народа си, Вежди да си беше седял в ателието при скулпторите. Там, споделят, бил талантлив…
Което не може да се каже за Вежди като социална фигура. Ако има някакъв гений на държавник, то това е геният на рибата-прилепало. Онази дребна рибка, която претърпява пищно към огромните акули с остатъците от тяхната софра.
През годините Вежди се прилепваше към мощните на деня – първо бе от непрекъснатото наличие към масата на Георги Джагаров в Съюза на писателите.
След измененията се лепна за милионера Илия Павлов – връчването на грамота за „ основен мултак ” стана пред очите на цялостен народ. Както и „ огромното плюскане ” на рождения му ден в Жан-Виденовата гладна зима, излъчено и по Българска национална телевизия. Известно време Вежди се въртя в орбитата към Ахмед Доган, само че тая обич се оказа нетрайна, след това се усуква към други партии, най-после най-трайно се прилепи до Бойко Борисов и ГЕРБ. Така стана народен представител, след това министър на културата…
За да стигне през днешния ден до ръководител на Народното събрание. И да седне на стола, на който са седели Стефан Стамболов, Захарий Стоянов, Петко Каравелов…
В баснята на сатирика Стоян Михайловски за орела и охлюва „ гадинката рогата, гърбата ” изяснява малко по какъв начин е стигнала до върха на кариерата си: „ С пълзение! ”
В нашия случай обяснението е: ”С прилепване! ”
А по отношение на саможертвата на Рашидов – тя е трагична, колкото и на панчаревския магазинер.
На такива саможертви ние сме жертви…
М. Вешим
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!19ТАГОВЕ предходна статияВАШИЯТ КОМЕНТАР Моля въведете коментар!Моля въведете името си тук
Запомни ме при идващ коментар
,
30.10.2022, 08:10
30.10.2022, 07:00
30.10.2022, 06:00
29.10.2022, 16:23
Последни публикации-30.10.2022, 09:00-30.10.2022, 08:10-30.10.2022, 07:00Партньори
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ