Дюшеш. Шах. Дюшеш. Шах. Или друго. Или трима приятели, които

Дюшеш. Шах. Дюшеш. Шах. Или друго. Или трима другари, които за по-лесно ще назоваваме другар 1, другар 2 и другар 3. Приятел 1 и другар 2 се харесват. Приятел 1 и другар 3 също се харесват. Приятел 2 и другар 3 не се харесват. Приятел 4 и 5 липсват. Или друго. Или „ Другият “ в „ Сфумато “...

Физика. Движение. Танц. Ритъм. Или друго. Или всичко това ведно. Така би изглеждало представлението на един различен български режисьор, в случай че не бе спрял да се развива през 1989 година Дръзко, улично, мощно, саркастично, смешно, друго и с онази доза експанзия, която раздвижва мозъка, а освен сетивата и двигателната просвета...

„ Другият “ е може би най-силното за сезона начало в „ Сфумато “ през последните години. Силата е в петима мъже артисти, жена режисьор и „ сюжет “, заслужен за най-красивия филм на ужасите, от който може да опазиш всичко друго, само че не е и благоприличието си – като фен.



Постановката е на Татяна Соколова – име с неслучайна биография. Участват Васил Дипчиков, Милен Николов, Пьотр Кшемински, Росен Белов и Тодор Симеонов – в забележителна заварка, като отличен актьорски квинтет.

„ Другият “ е театър за спорта, който всеки от нас упражнява – без да се преценява с общите правила, без да се интересува за спецификата на играта, без да зачита другостта, другият и изначалния блян за другаруване, заложен във всеки от нас – като по-висша форма на оцеляване в лудницата на живота. Защото различен и приятел имат общ корен. „ Другият “ е театър не просто за другото, за другаруването, а за другарството – за това да се отнасяш благожелателно даже, когато нямаш нито една друга причина. За толерантността. За съцветието, което има обща основа, конструкция и метод на повишаване. Нарастване, което върви с израстване, и то, откакто си схванал, че нещата съвсем постоянно са персонални, съвсем в никакъв случай не са откровени и в никакъв случай не са почтени.



Този натурален човешки развой на узряване отвън сезона е разказан със средствата на театъра и с хапки от други изкуства – като смешно-тъжна история за нежеланието да оставим Преди и да не желаеме Сега. С ината да съществуваме като псевдо галеници на вечността, на изкривена визия за време. Без пространство в личните ни души, което да разрешава еволюция...

„ Другият “, с цялата си „ скрита “ съвестност, върви ръка за ръка с иронията и хумора, които провокират гастритни усмивки съвсем през всичките 55 минути, 16 секунди и няколко стотни. Усмивки, които получаваме като подарък от сцената – до момента в който се състезаваме и подлагаме на тестване личните си показа за другостта. Другостта, с която се опитваме да оправдаем, отсъдим, скрием, разкрием, представим, замажем, насърчим или сразим новото аз...



За Татяна Соколова

Татяна Соколова приключва Националното учебно заведение за танцово изкуство, след което специализира актуален танц в Западна Европа. На конкурс за актуален танц в Кьолн получава трета премия и, след присъединяване в лятната академия към състезанието, отпътува за Дрезден, където прекарва две години в известната в целия свят Palucca Schule. Следващите години Татяна Соколова прави танцови специализации в Амстерам и Лондон.

Нейният път в света на актуалния танц стартира в България, в студиото за актуален танц „ Ек “. Неин възпитател и ментор е Маргарита Градечлиева – немски ученик и знакова фигура за развиването на актуалния танц в България. Тя предизвика Татяна Соколова да търси себе си отвън България, да събира опит и познания, които след това да съобщи нататък.

От 1993 година Татяна Соколова преподава модерни танцови техники в Нов български университет, а през 1996 година основава програмата „ Танцов спектакъл “ – първата по рода си в областта на висшето обучение у нас. Създател е на редица авторски спектакли, режисьор е на няколко опери и е хореограф на над 180 театрални пиеси.