Дясноцентристкият министър-председател на Хърватия Андрей Пленкович оцеля при вота на

Дясноцентристкият министър-председател на Хърватия Андрей Пленкович оцеля при вота на съмнение в Народното събрание, който беше пожелан от опозицията след шумно следствие за подкупи, заяви БГНЕС.

Хърватия от дълго време се бори да овладее ширещата се корупция в държавното управление, като от 2016 година насам повече от дузина министри от партията „ Хърватски либерален съюз “ (ХДС) на Пленкович подадоха оставки.

През това време бяха задържани двама министри, обвинени в корупция, в това число министърът на опазването на здравето Вили Берос, който беше арестуван предишния месец.

Той беше уволнен незабавно след ареста.

Според европейските прокурори казусът с Берос включва още няколко обвинени и е обвързван със скица, която включва надплащане за операционни микроскопи с повече от 600 000 евро за сметка на данъкоплатците.

Арестите провокираха ново отвращение от положението на бедстващата система на опазването на здравето в страната.

Общо 76 депутати в 151-местния парламент гласоподаваха срещу вота на съмнение, а 64 го поддържаха.

Предложението беше импортирано от главната опозиционна Социалдемократическа партия (СДП).

„ Мафиотските детайли в държавните структури са политическа отговорност на Пленкович “, се споделя в предлагането на СДП, като се базира на поредност от случаи на корупция.

Пленкович отхвърли изказванията, като ги назова „ неистини “ и „ клюка “, съобщи Агенция Франс Прес.

„ Ние бяхме по-възмутени от аферата от вас и съжаляваме за нея доста повече “, се споделя в изказването на премиера.

На власт от 2016 година, Пленкович стартира третия си мандат, откакто неговата партия ХДС завоюва болшинство на парламентарните избори през април.

Борбата с корупцията беше основен аршин за влизането на Хърватия в Европейския съюз през 2013 година, само че подкупите към момента остават ендемични.

Според изследване на Евробарометър, извършено от Европейски Съюз, зашеметяващите 96% от хърватите считат, че корупцията е необятно публикувана, което е втората най-висока стойност, записана от Евробарометър.