Циркът в дясно
Дясното е най-големият цирк в българската политика от години. Всички останали " пространства ", макар че са потвърдили безспорния си вредителски темперамент, най-малко са релативно избрани и позиционирани. Относително.
Десните партии обаче настойчиво живеят с мисълта, че въпреки очевидно никой да не ги желае в този им тип, могат да се преформатират за следващ път и да реализират нещо. И всякога, когато не съумеят, почват да мислят за ново преформатиране. И надлежно, следват нови циркове, кавги, пазарлъци.
Вчера Съюз на демократичните сили , чието битие от дълго време не интересува масите, опита да направи един неприличен, само че увеселителен наплив с пердах, само че не му доближи потенциал даже за това. Лукарски , прочут с това, че беше най-незабележимия министър в предното ръководство, и дружно с Кунева постоянно бяха подготвени на каквото е нужно, с цел да останат на власт, сподели устойчива поредност. Той измисли по какъв начин Съюз на демократичните сили да се избави от неизбежното си западане - влизайки в коалиция с патриотите. Не че тъкмо патриотите са значими, която и да е партия с положителни позиции и отворена за договаряния щеше да свърши същата работа.
Защото Лукарски няма навика да сортира. За него е значимо да си откри ракета-носител, коя тъкмо не е значимо.
Имайки поради естествената разнородна природа на всяка от десните партии, и в Съюз на демократичните сили се появи вътрешна съпротива. Тя пробва да смъкна Лукарски, да тръгне към пътя на следващото ново обединяване, и въобще - да поддържа цирка жив.
В какафонията се включи някогашният сътрудник на Лукарски - Радан Кънев , прочут с това, че дълго не можа да осъзнае, че българските гласоподаватели просто не го харесват. По разнообразни аргументи. Когато най-накрая му просветна, се отдръпна, само че единствено с цел да се ускори към 1236-ото ново дясно обединяване, което този път, сигурно, на 100%, обезпечено, ще притегли десните мозъци в България и ще поведе страната към светлото бъдеще.
На заден декор, естествено се случват, редица второстепенни циркови номера като разпадането на Реформаторския блок и отцепването на ДБГ и " Глас национален " .
Лайтмотивът на всичко това обаче е упоритостта. Убеждението, че личното ти, другояче компроментирано политическо битие, е от изключителна значимост за страната и ти би трябвало да драпаш със зъби и нокти, да правиш всевъзможни взаимни отстъпки, да се обединяваш, да се отцепваш, да се пазариш, единствено и единствено да удължиш жалкия си партиен животец. Защото от теб има потребност.
Това е философията, която споделят всички десни партии, без изключение. На всички задоволително красноречиво, на някои повече от един път, беше показано, че са в дълбока илюзия и в действителност никой няма потребност от тях. Не от десни обединения по принцип, а от тъкмо тези съответни водачи и партии.
Българският народ ще откликне на едно свястно, самоуверено и почтено дясно, когато то се появи. Уви, още не се е появило. И актуалните циркови играчи единствено пречат на този развой.
Лукарски и с папата може да влезе в коалиция, ще си остане еднообразно нежелателен. Същото важи и за Кунева, Радан и цялата свита. Христо Иванов , сходно на доста други, пропусна да се възползва от набраната инерция и от положителното усещане при започване на политическата си кариера, което съумя да направи. Подаде се на колебливост, на незаинтересованост, въвлече се в цирка и в последна сметка стана противоречив. А противоречивите водачи на дребни партии са обречени на крах.
Затова, в случай че толкоз държат на демокрацията и добруването на българския народ, дано уважаемите десни партии бъдат по този начин положителни да ни освободят от наличието си. На тяхно място има потребност да дойдат нови лица, които може би ще имат късмет в действителност да реализират нещо.
Автор: Десислава Любомирова
Десните партии обаче настойчиво живеят с мисълта, че въпреки очевидно никой да не ги желае в този им тип, могат да се преформатират за следващ път и да реализират нещо. И всякога, когато не съумеят, почват да мислят за ново преформатиране. И надлежно, следват нови циркове, кавги, пазарлъци.
Вчера Съюз на демократичните сили , чието битие от дълго време не интересува масите, опита да направи един неприличен, само че увеселителен наплив с пердах, само че не му доближи потенциал даже за това. Лукарски , прочут с това, че беше най-незабележимия министър в предното ръководство, и дружно с Кунева постоянно бяха подготвени на каквото е нужно, с цел да останат на власт, сподели устойчива поредност. Той измисли по какъв начин Съюз на демократичните сили да се избави от неизбежното си западане - влизайки в коалиция с патриотите. Не че тъкмо патриотите са значими, която и да е партия с положителни позиции и отворена за договаряния щеше да свърши същата работа.
Защото Лукарски няма навика да сортира. За него е значимо да си откри ракета-носител, коя тъкмо не е значимо.
Имайки поради естествената разнородна природа на всяка от десните партии, и в Съюз на демократичните сили се появи вътрешна съпротива. Тя пробва да смъкна Лукарски, да тръгне към пътя на следващото ново обединяване, и въобще - да поддържа цирка жив.
В какафонията се включи някогашният сътрудник на Лукарски - Радан Кънев , прочут с това, че дълго не можа да осъзнае, че българските гласоподаватели просто не го харесват. По разнообразни аргументи. Когато най-накрая му просветна, се отдръпна, само че единствено с цел да се ускори към 1236-ото ново дясно обединяване, което този път, сигурно, на 100%, обезпечено, ще притегли десните мозъци в България и ще поведе страната към светлото бъдеще.
На заден декор, естествено се случват, редица второстепенни циркови номера като разпадането на Реформаторския блок и отцепването на ДБГ и " Глас национален " .
Лайтмотивът на всичко това обаче е упоритостта. Убеждението, че личното ти, другояче компроментирано политическо битие, е от изключителна значимост за страната и ти би трябвало да драпаш със зъби и нокти, да правиш всевъзможни взаимни отстъпки, да се обединяваш, да се отцепваш, да се пазариш, единствено и единствено да удължиш жалкия си партиен животец. Защото от теб има потребност.
Това е философията, която споделят всички десни партии, без изключение. На всички задоволително красноречиво, на някои повече от един път, беше показано, че са в дълбока илюзия и в действителност никой няма потребност от тях. Не от десни обединения по принцип, а от тъкмо тези съответни водачи и партии.
Българският народ ще откликне на едно свястно, самоуверено и почтено дясно, когато то се появи. Уви, още не се е появило. И актуалните циркови играчи единствено пречат на този развой.
Лукарски и с папата може да влезе в коалиция, ще си остане еднообразно нежелателен. Същото важи и за Кунева, Радан и цялата свита. Христо Иванов , сходно на доста други, пропусна да се възползва от набраната инерция и от положителното усещане при започване на политическата си кариера, което съумя да направи. Подаде се на колебливост, на незаинтересованост, въвлече се в цирка и в последна сметка стана противоречив. А противоречивите водачи на дребни партии са обречени на крах.
Затова, в случай че толкоз държат на демокрацията и добруването на българския народ, дано уважаемите десни партии бъдат по този начин положителни да ни освободят от наличието си. На тяхно място има потребност да дойдат нови лица, които може би ще имат късмет в действителност да реализират нещо.
Автор: Десислава Любомирова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ