Дядо Стоян на 76 години впечатли всички с ръченица и

Дядо Стоян на 76 години впечатли всички с ръченица и завоюва премия за най-хубав танцьор
Незабравими моменти белязаха финала на тридневния празник на село Николово, който тази година още веднъж удостовери силата на българските обичаи и единството на общността. В рамките на Националния фолклорен фестивал " Да се хванем на хорото, на Текето под небето " се разиграха прочувствени подиуми, които ще останат дълго в паметта на присъстващите.

Най-вълнуващият миг от последния ден бе когато 76-годишният дядо Стоян излезе на сцената и с невероятна сила извърши ръченица. Публиката избухна в овации, а кметът на селото Златан Ванев персонално му връчи специфична премия за най-хубав танцьор. Този жест сподели, че фолклорът няма възраст и че пристрастеността към българските танци може да въодушевява всички генерации.
Богата стратегия за най-малките
Сутринта десетки деца се включиха в просветителни работилници по национално творчество, където се учиха на бродиране на шевици и изобразяване на национални носии. Аниматорите от " Миньоните " трансфораха деня в същински празник за най-малките гости, а по-късно шоу " Фламинго " ги поради с фокуси и големи плюшени другари.

Тези действия демонстрираха грижата на уредниците да запазят интереса на младото потомство към българските обичаи посредством модерни и атрактивни форми.
Емоционално обръщение за единение
В края на празника кметът Златан Ванев насочи трогателни думи към присъстващите. " Благодаря от сърце и за следващ път се убедих, че когато сме единни и обединени, българите можем всичко ", сподели той, припомняйки по какъв начин жителите на селото и доброволци от Русе дружно се бориха с огромния пожар в Николово преди време.
Традицията продължава
Фестивалът " Да се хванем на хорото, на Текето под небето " още веднъж потвърди своята значителност за запазването на българската просвета. Събитието се провежда от кметство Николово и читалище " Пробуда - 1901 " с поддръжката на община Русе, като кметът Ванев обезпечава награден фонд от персоналните си средства.

Най-важното благопожелание в края на празника бе едно - да се заловен още веднъж на хорото следващата година, под небето на Текето, където традициите оживяват и сплотяват поколенията.