Дядо попе, умря ми котката! Ще може ли да я

Дядо попе, умря ми котката! Ще може ли да я опееш? – Не става, чедо! Само за хора е тук! Иди в частната черква, там за пари всичко ще създадат! – 500 лв. дали ще ми стигнат? – А бе, ти за какво не казваш, че котенцето е кръстено…

Този анекдот от старите ленти е индикативен за божиите чиновници под шапката на БПЦ. За алчността на поповете се носят митове. Но както се споделя рибата се вмирисва откъм главата.

Ето защо иде тирада.

Българската православна черква прибира големи наеми, само че все няма пари да си ремонтира храмовете.

Столичният общински съвет изрично отхвърли да подари следващите 500 000 лв. на „ бедната ” ни черква, с цел да ремонтира с тези пари три храма. Коментарите на съветниците са показателни:

„ Пари на парче и без проект. От началото на мандата към този момент сме дали своят вот над 3 милиона лв. за църкви, в този момент да си вземат от техния бюджет, който не е дребен, единствено че Българската православна черква (БПЦ) отхвърля да спомага или да води съществени диалози по тези тематики. ”

Общинарите имат причина да са гневни.

Известно е, че църквата е една от най-заможните институции в страната. Богатството й единствено в парцели се пресмята на над 10 милиарда лв.. Най-скъпите магазини в центъра на София са в попски здания, от които Синодът прибира големи наеми. При това не заплаща и стотинка налог облага, а оправданието е, че това са дарения, за които отците се регистрират единствено пред Бог – нали църквата е учредена от Господ и не се подчинявала на светските закони.

До ден сегашен тя е освободена от налог здания и такса боклук. Само от това бюджетът на Столичната община губи повече от тези 3 млн. лв., дарени през последната година и половина за поддръжка на храмове.

Да не забравяме и тлъстата дотация, която църквата прибира от държавния бюджет:

26 млн. лв. през 2023 година, 38,4 млн. лв. през 2024 година и тази година е към този момент колосалните 62,8 млн. лв.. За какво се харчат тези милиони – доклад няма, само че е несъмнено, че не е за щедрост и обществени действия. Нашите попове очевидно не желаят да вземат образец от сътрудниците си в прилежаща Румъния. Там църквата се регистрира постоянно пред данъчните и от обществените отчети излиза наяве, че през 2022 – 2024 година е дарила 202 млн. евро на обществени дела.

От милионите, които БПЦ прибира, се твърди, че се заплащат заплати на свещеници, единствено че мине – не мине и редовите духовници споделят, че заплатите им са алегорични, а расата – прокъсани. Известно е обаче, че патриарха Даниил прибира по към 12 хиляди лв. на месец. Нищо, че отците дават обет за нестяжение или с други думи те се отхвърлят от алчността и разкоша.

Освен държавната пара, Синодът прибира пари и от всевъзможни източници. Колкото и безбожно да звучи, пари се изкарват и от църковните дворове. При това нямаме поради единствено будките за свещи, икони и кръстчета.

В двора на столичния храм „ Преображение Христово ” от години работи ресторант, което е в в нарушаване на устава на БПЦ, който не разрешава в радиус от 100 метра от черквите да има питейни заведения, търговски и туристически обекти. Явно това не важи за огромни патриоти като боксьора Кубрат Пулев. Той отваря механа в двора на „ Преображение Христово ” още през 2018 година Сега на мястото се вихри сръбски ресторант.

Друг църковен парцел на централния столичен бул. „ Цар Освободител ”

също преди време е бил с небогоугодно предопределение – в него е имало стриптийз клуб, само че към този момент е единствено фитнес студио. И неговият наем влиза непосредствено в касите на Синода.

Списъкът на църковните парцели, пръснати из цялата страна, е дълъг, а за тях се подочува единствено отсам – оттова и синодалните старци ги пазят в най-дълбока загадка. Тя беше леко открехната, когато църквата се разцепи и започнаха разногласия сред синодите на патриарха Максим и на митрополит Пимен.

Така около раздорите се разбра, че Синодът дава чартърен магазини и здания в центъра на София и събира пари с чували от тях. Нещо повече, през 2000 година разправиите стигат до прокуратурата.

Тогава се схваща, че има парцели, само че наемите от тях не са стигнали до синодалните каси.

Интересно в чий джоб са потънали?

Търсят се, да вземем за пример, 2, 4 млн. $ – наеми за постройката на ъгъла, тъкмо против храма „ Света Неделя ”. Наемателят – банката „ Турист спорт банк ” обаче от дълго време е банкрутирала. В прокуратурата сякаш стартират да търсят парите, само че без резултат. Можем единствено да допускаме какви ли пари взема църквата през днешния ден от този парцел, откакто наемите са скочили 10-20 пъти.

Църковен парцел са и магазинът на ул. „ Цар Калоян ” с повърхност 180 квадрата, както и другите към седалището на Софийския митрополит. В тях са се настанили все скъпи марки.

Списъкът със столичните благосъстояния на църквата включва още десетки магазини и големи жилища в топ центъра на София. Църквата се разпорежда даже и с два жилището на ул. „ Огоста ” до тогавашния Полиграфическия комбинат. Освен това БПЦ се разпорежда с почивни станции в Несебър, Костенец и Банкя.

А какви видни наематели имат нашите духовници?

Две здания на площад „ Света Неделя ” през 2016 година са наети от компанията „ Инерком ” на Гинка Върбакова. Малко преди този момент пък част от двора на Софийска духовна семинария е даден чартърен на компания на Алексей Петров.

Има с какво да се похвали и Драгалевският манастир „ Успение Богородично ”. Да уточним, че по принцип огромната част от парцелите на БПЦ се водят на църкви и манастири и по този начин се губи следата. По тази линия обичаната на Иван Костов обител се оказва измежду най-богатите. В нейното „ портфолио ” са и 150 декара земя в гъсто застроения към този момент квартал „ Манастирски ливади ”. В този регион при започване на ХХ век монасите са пасели стадата си, само че през днешния ден Синодът отдава манастирските земите на вложители и получават жилища като отплата.

През годините Столичната община се е опитвала да изкрънка от църквата земи за градеж на детски заведения и учебни заведения, само че без триумф. Манастирът е притежател и на терени в Драгалевци, има над 40 декара в „ Кръстова вада ” и още стотици декари земи в кварталите „ Витоша ”, „ Симеоново ” и Киноцентъра. Драгалевският манастир е притежател и на жилища, в това число и мезонети.

Пазарните оценки на манастирски парцели към този момент гони над 1 милиард лв., споделят брокери.

Те са безапелационни, че в случай че въпреки всичко в миналото се появи указател на църковните парцели, ще стане ясно, че БПЦ по благосъстояние може да се съпоставя само с страната.

Само че в този момент архиреите са разпръснали това имане сред над 1000 църкви и манастири, като всеки от тях е независимо юридическо лице. Така не може да се хване краят на благосъстоянията в митрополиите, да не приказваме, че е съвсем невъзможна и идентифията им. А другояче още от преди 20 години има решение за основаване на заможен указател на църковната благосъстоятелност.

Липсата му обаче е преференциална за поповете, които могат без никакъв надзор да се разпореждат с това благосъстояние.

Духовниците, с изключение на градски парцели, имат и стотици хиляди декари аграрни земи. Само в Синода си знаят по какъв начин тъкмо са ги раздали на всякакви арендатори. БПЦ за нивите си смуче и тлъсти държавни дотации. Само по европроекти от фонд „ Земеделие ” през 2019 – 2025 година са били изплатени 76,76 млн. лева, само че в тях не се включват годишните заплащанията на декар за нивите на православната черква.

В духа на времето пък се чува, че манастирите са се ориентирали и към създаване на фотоволтаици. За тях Европейски Съюз също е разтворил необятно кесията си.

Има ли изобщо и зачатъци на държавен надзор върху това голямо благосъстояние! За последните 35 години са направени едвам два одита – през 1996 и 2006. Третият завършва в края на предходната година. На 26 ноември Национална агенция за приходите връчва инспекционен акт на Църквата, която на собствен ред го оспорва. На 10 декември е подадена тъжба по този мотив.

Оспорването подсказва, че данъчните са засекли укрити обороти от наеми на църковно имущество и очевидно страната си желае дължимите 10 % налог. За разлика от продажбата на свещи или платените молебствия, опела или венчавки, тези доходи не са освободени от налог.

Поп с Bentley и душа на Трабанче

Вярата през днешния ден е като all inclusive – единствено за определени. Обикновеният човек стои в опушен храм, слуша литургия и се моли някой ден и той да си купи часовник като на дядо епископ. Последният обаче вечеря в ресторант с бели покривки правилен хайвер от моруна – и след това се разплаква пред камерите, че няма средства за нов покрив на манастира.

Нека не забравяме и радостните истории от духовния живот – гей кавги в манастири, „ духовници “ с женски псевдоними и сметки, които нямат нищо общо с небесната каса. В модерна България храмовете към този момент не са „ дом Божи “, а търговски сдружения с неограничена отговорност и то пред Всевишния.

 

 

Димитър Димитров/ SafeNews

Източник: Уикенд

 

Още вести четете в: България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News