Тайната на дядовия успех
Дядо ми ми разкри тайната за какво в учебно заведение до десети клас са го наричали Заека.
В първи клас преди новогодишна веселба станало ясно, че той не може да пее, не може и да танцува, а стихотворенията ги не помни от смут, че е пред аудитория. Учителката въпреки всичко му намерила роля. Той трябвало след стихче за заека да скача по заешки към елхата.
И ми споделя: „ Майка ми ми уши превъзходен костюм: стърчащи уши, пухкава опашка откъм гърба на панталоните, даже ми откри бели ръкавички. Прочетоха наред стихчето за заека, аз изскочих на сцената и започнах да скачам към елхата… В залата бурни овации, цялостен екстаз, смях, аз също съм във екстаз от големия си триумф.
Подскачам една обиколка, започнах втора, аплодисментите не стопират, аз се въодушевих за трета… Но тук по някаква причина на сцената излезе учителката и, казвайки нещо, ме завлече зад кулисите. Оказа се, че съм си бил поставил заешките панталони отзад-напред… “
