Двуетажната сграда на столичната улица Иван Асен II“ №11 в

Двуетажната постройка на столичната улица „ Иван Асен II “ №11 в комплекса „ Яворов “ стои като затисната от по-високите, основно жилищни здания към нея. Но филмовите афиши от витрината на приземния етаж подсказват, че това не е елементарна постройка. Отместваш взор и той попада на двата „ опънати “ надписа най-отгоре „ Кино “, а над една от витрините виждаш неголямата табела - „ Кино Влайкова “. Тя стърчи от стената, с цел да се вижда от минувачите. Вглеждаш се във фасадата и виждаш типичната паметна табела, на която написа, че „ тази постройка е издигната и дарена на обществеността и националното читалище в квартал „ Иван Асен II “ 16.11.1926 година от родолюбивата българка Мария Т. Влайкова. С благодарност ОНЧ „ Антон Страшимиров “. ОНЧ е Образцово национално читалище.

Прекрачиш ли прага на постройката, попадаш в едно предверие с доста задушевна ретроатмосфера чак от първите десетилетия на предишния век. Тази конюнктура е развеселена и с интериорна задявка. Завеса леко прикрива врата с надписа „ Тоалетна “, само че не мислете, че отворите ли вратата, незабавно попадате в санитарния възел. Той е цялостен етаж по надолу, само че до момента в който слизате по стълбите, стените в профил ви потапят в света на киното. „ То от киното не се забременява, „ Вчера “, 1988 “, гласи единият от контрастните надписите върху оцветените със зелен лимон стени. „ Риба, но цаца…Цаца, но риба, “Кит ”, 1970 “. Има и сентенции от международната кино класика: „ I’m gonna make him an offer he can’t refuse “, The Godfather, 1972 “ или „ And made the force be with you “ – Star wars&A new hope, 1977 ”.

От фоайето влизаш в самата съвременно обновената кино- и театрална зала със 110 комфортни кресла с задоволително място за разминаване, до момента в който фенът стигне до отредения му номер. Надписи припомнят имената на 285-те донори, дали 72 859 лв. за интервала декември 2019-юли 2020, с които е реновирана залата и е избавено киното и читалището. Има обособен лист с донори от сферата на изкуството, доста от които са известни имена, има и доста незнайни донори. В самата зала ретроатмосферата наднича от остарели фотоси на Тодор и Мария Влайкови, сами и в компания с другари, в това число с Яворов. Наднича и от остаряла карта на София, на която е обозначено мястото на киното, намирало се тогава оттатък източната граница на столицата, минавала по Перловската река, в този момент канала.

Всъщност дано чуем „ Рицарят без ризница “ – тогавашният 10-годишен реализатор на основната роля в този паметен филм Олег Ковачев. Оказва се, 69-годишият занаятчия на камерата е основен воин и за спасяването на обичаното му махленско кино, с което е израснал.

Кино " Влайкова " е моето кино от моето детство, тъй като съм тук от 1959-та година. Знам, че за младежите това е плашещо като изказване, че от 59-та година някой живее в този квартал.

Кино " Влайкова " беше махленското кино. Между другото, остана единственото непокътнато махленско, квартално кино. Всичките други бяха разпродадени - под или над масата, това към този момент е напълно различен въпрос.

И в това кино съм видял филми, които са ме разтърсвали надълбоко: примерно " Херкулес " със Стийв Рийвс. Тук съм гледал " Троянската война " - един остарял, остарял италиански филм. Тук съм гледал " Фанфан Лалето ", " Фифи перото ", " Скарамуш ", " Черното лале " и по този начин нататък - какви ли не филми. И по тази причина доста го обичам това кино.

И, по този начин, много тежко ми беше, че четях по вестниците последните седем-осем години, че кино " Влайкова " е пред банкрут “, " Кино " Влайкова " ще затваря “, кино " Влайкова " няма фенове “.

И когато ми се отдаде тази опция да поема председателството на настоятелството на кино " Влайкова " и на читалище " Антон Страшимиров ", се заех и благодарение на доста хора, тъй като ние сме тука седем индивида настоятелство, които - да подчертая това, работим на публични начала, без да получаваме никакво заплащане.

Но има 10-15 индивида, които работят като преподаватели по езици, музика. Имаме курсове по китара, барабани. Имаме пиано доста деца, които учат пиано при разнообразни преподавателки, тъй като са доста (децата) и не може да ги събере една (преподавателка). Имаме школи по езици по едно и също време с това за национални танци, балет въобще всичко което едно читалище, което почита себе си, би трябвало да има за деца и за по-така пораснали деца, на които им се танцува, те могат да идват при нас.

Различните столетия на кинозалата

Но киното е единствен източник на доходи, тъй като всичките други са дотирани от нас и по тази причина беше доста значимо това кино да се трансформира в едно съвременно, не изостанало кино, с цел да може да притегля фенове, и с парите получени от тях да успеем да възродим освен кинозалата, за която ще кажа по-късно, само че и самото читалище да може да се по този начин усещат децата удобно, когато учат при нас.

Относно кинозалата, знаехме че рано или късно би трябвало да се наложи един ремонт, т.е. да се подмени настилката, която беше балатум, който от пожарна сигурност смятаха че е доста рисков. Сложихме мъчно горяем мокет и чисто нови испански седалки. Това го направихме през август тази година и по този начин имаме гаранции, че 10-12 години това кино ще държи равнището, което е сега, което е доста значимо за нас, тъй като феновете доста харесват, всички се възхищават от новата визия на киното и всички тук сме доста горди, че успяхме с 90 % наши средства и с няколко хиляди лв. дарени от удовлетворени фенове махленци и от хора, които живеят и в Съединени американски щати, в Канада и къде ли още не!

Почти същите хора, които преди четири години ни помогнаха да си купим и цифрова киномашина, тъй като остарелият прожекционен уред беше подобен, че не можеше да се прожектират модерните филми с него. Събрахме към 70 000 лв. и то в най-тежките коронавирус месеци, когато страната беше блокирана, та надали не и целият свят от тази болест, събрахме доста пари купихме машината и към този момент сме безусловно, по този начин, на равнището освен на българските кина, само че и на всички европейски и международни кина.

Прожектираме с прелестно качество филми като тон, картина и това си пролича тъй като феновете започнаха да идват в киното, което бе оповестено за фалиращо.

Сега са 110 места, тъй като столовете са кресла. Когато бях дете тук имаше най-малко 300 места, с едни дървени столчета, и горе имаш още 200 на балкона. Много беше смешно, когато някой ставаше да отиде до тоалетната, пружините на дървения стол се удряха в облегалката и се чуваше тропот. А тука откъм гърба зад мен имаше една огромна печка и

кюнците вървяха по тавана, с цел да стигнат до един комин, тъй като нямаше парно и се отопляваше на дърва и въглища салона. Изобщо романтика огромна беше, само че с цел да имаме фенове, тази романтика трябваше да отстъпи място на модерните цифрови филми.

Спасителното наследство

Една извънредно родолюбивата българка Мария Влайкова взема решение да отдели персонални средства и на брачна половинка си Тодор Влайков, купува това място тук, което е било в трета извънградска софийска част и съвсем нямало здания в близост. А дори тук остарели хора са писали, че самата тя с волската каруца е седяла до кочияша, да го назовем по този начин. И дружно с мъжа си, с локални хора са пренасяли тухлите от ръка на ръка, с цел да стартира градежа на тази постройка през 1926 година. Доколкото знам, открита е ноември месец. За страдание, Мария Влайкова умира малко по-късно, защото била доста болна, само че е оставила прелестно наследство, че тази постройка, която тя е построила, би трябвало вечно да остане на долния си етаж кинематограф, а на горния етаж да бъдат подслонени учители и възпитаници, които да учат театрално изкуство, киноизкуство и по този начин нататък. Много съвременна за времето си жена била с доста съвременни схващания.

През 1947 година новата власт дава тази постройка за постоянно прилагане на читалище " Антон Страшимиров ". И от този момент читалището я стопанисва и мисля че и ние държим по този начин високо знамето на ръководството му. Защото преди нас има доста по този начин постоянни хора, които се занимавали с тази читалищна активност А това не е елементарно, желае се доста, доста труд да се работи с разнообразни хора, фенове, преподаватели и читатели.

Имаме и огромна библиотека която се посещава от възпитаници и по-възрастни хора, които четат доста. Така че сега се случи това, което желаеме да създадем - а точно едно средище на културна София, да съберем тука интелигентни хора, които желаят да гледат интелигентни филми, вършим беседи и във връзка на исторически дати, които са забавни - примерно Трети март или пък обесването на дякон Левски.

През 90-те години на предишния век е имало апетити на по този начин дебеловрати предприемачи

да бъде съборено на киното и да се построи постройка, само че ги е спряло наследството на Мария Влайкова, тъй като там написа, че тук може да има единствено киноматограф и нищо друго. И тогава те са решили, че няма да изкарат никаква облага, в случай че надстроят единствено два етажа нагоре. Така киното бе избавено, по-късно бе избавено по същата причина и от разпродажбата, която кинефикация направи на всички софийски и евентуално български кина, които бяха пръснати и се трансфораха в магазини, в Бинго зали и мога да кажа, че в София сега същинските кина се броят на пръстите на едната ръка, като изключим моловете с техните мултиплекси, тъй като те са напълно различен вид кино. Там се отива да ядеш пуканки и пиеш кока-кола, а ние тука забраняваме пуканките, тъй като считаме, че е неучтиво по отношение на създателите на един филм да се хрупат пуканки и да се мляска по време на прожекцията му.

Как българинът да отвори сърцето си

Проблемът в дарителската акция беше в това, че парите бяха доста, читалището в ония години, преди четири години, беше много оскъдно. Кампанията потегли доста внезапно, доста хора от целия свят започнаха да пращат кой 20 лева, кой 20 $ или

50 евро или по този начин нататък и в един миг стана една по този начин лавинообразна преживелица, че започнаха да идват доста пари и ние събрахме 60 000 лева за тия седем-осем месеца. Но не ни доближиха 10 000 да закупим (прожекционната) машина. И тогава тръгнахме по банки, по акционерни сдружения, които могат да ни оказват помощ. И ненадейно една заран видях, че в сметката ги има 10-те хиляди лв.. Една госпожа, която по този начин и не можах да намеря да й кажа най-малко " Благодаря! ", макар че й знам името, само че по този начин и не се обявява. 10 000 лв. беше една голяма сума, тя покри всичките ни потребности, незабавно поръчахме машината.

Странно е, че съвсем всички софиянци споделят " Това е обичаното им кино ", а всички българи, които са напуснали София, само че софиянци отново, същото споделят и доста благодарствени имейли получихме, че обновяваме киното и всички споделят " Ама това е моето кино! ", макар че някои са живели много по-далеч от нашата махала.

Тоест българите имат положителни сърца единствено би трябвало да намериш това, което да ги разтвори, и по този начин си разтоварят и портфейлите и към този момент умерено мога да кажа, че има доста положителни хора в София и с помощта на тях киното съществува.

Олег Ковачев призна, че е невероятно да се каже какъв брой от жителите на улицата са дарили за киното, тъй като улицата си сменя жителите от едно време и в този момент. Но доста хора ни поддържаха над 400 индивида и може би към 50 компании отделиха средства. Отделно една огромна компания ни подари изолираност за постройката и изолирахме стените които се рушаха. Отделно кметицата на София Йорданка Фандъкова с нейна помощ, несъмнено, отдели 50 000 лв. от бюджета на София, с цел да оправим покрива който течеше на шест-седем места и беше цялостно с празни тенекии от сирене, с цел да събират водата. И по този начин с доста труд, с малко шанс и с доста любов от нашите другари, само че стабилизирахме нещата и мисля, че към този момент като дойдат след нас, хората ще имат една постоянна организация, ще може киното да остане най-малко още 100 години откакто честваме юбилея му през 2026 година

Скърцания от старите ленти

Живеех напълно близо тук, не бих споделил, че се разклащали постройките, тъй като те са доста постоянни правени, само че се чуваше доста крепко от трамвая, изключително имаше едно малко завойче малко по-надолу, по посока към нас Ситняково, където колелета скърцаха. Беше доста сантиментално трамваите, мисля, че в 11 часа спираха, само че пък в 5,30 тръгваха сутринта. Ползвахме ги с цел да отидем на баня, тъй като нямахме бойлер в студените зими и се качвахме на стъклената спирка, с цел да стигнем до Централна баня, къпане, събличане обличане, което да трае един час, пишеше там. След това се връщахме, заспивахме децата в трамвая щото бяхме изтощени от банята.

Не просто кино, а център на културата

Аз ви споделих че след три години стават 100 години, откогато е издигната тази постройка. Има непрестанно проблеми и проблемчета, които изникват. Да речем, в този момент ще в този момент ще сменяме водопровода тъй като е извънредно злепоставен, остарял, ще купим нов екран за кинозалата, би трябвало да купим нови осветителни тела, тъй като ние сме и кинотеатър, доста театрални постановки, концерти на тази сцена се вършат, всичко това коства доста пари и с цел да можем да отделим такива средства, като несъмнено отново ще се обръщаме към нашите донори, които да подаряват не толкоз поради финансовата помощ, колкото поради моралната поддръжка, която ни оказват по този метод и с тяхна помощ считам че ще създадем всичко идната година и половина-две.

Различни неща се вършат всеки месец в нашата кинозала, в нашия кинотеатър, тъй като примерно май месец стартират ученическите тържества и тука залата е цялостна с деца, които играят пиеси и по този начин нататък. Декември месец идва Дядо Коледа, има сума ти детски и други постановки, които тук се играят, тогава филмите понижават. Но през останалото време главно са филмите, мисля, че седмично, има към 2-3 министър председатели, като прожектираме филми събота и неделя, от сутринта започваме с детска анимация. А пък театралните постановки и другите концерти са колкото се случат, само че общо взето към 20% да речем от заетостта на залата се пада на такива мероприятия като театрални постановки.

Имаме клавирен концерт, имаме струнен квартет, който ще свири тук, вършим джаз концерти, тук са идвали на Христо Йоцов групата, и Васко Кръпката и братя Владигерови вършиха концерт тук. Така че, както споделих, държим мястото да се отбелязя като културен център на София.

Навремето по-възрастни хора си спомнят един филм се въртеше през целия ден от заран до вечер, имаше фенове и нямаше билети. Сега няма такова нещо, министър председателите се въртят четири-пет пъти в седмицата, пускат си по-стари филми които са от по-миналата седмица и от предходната седмица, тъй като ползата към киното към този момент не е толкоз огромен, тъй като у дома всички имаме огромни тв приемници, на които може да гледаме пиратски или не до такава степен пиратски филми. А преди време билетите са търсих още от Орлов мост.

В София на процедура съвсем няма към този момент киносалони и останахме 5 или 6 кинозали с изключение на моловете, както споделих. Така че не знам дали има други дарителски акции, само че за бъде сполучлива една такава акция, би трябвало това, към което са ориентирани средствата, да е близо до душите и сърцата на хората, които биха дарили, и защото читалището е нещо, което е избавило в България да не си загуби писмеността, културата и идентичността си преди много-много години, и затова считам че нашето читалище се радва на по този начин огромна обич освен от хората от нашата махала, само че и от цяла София, тъй като имаме 30 000 тома книги. Казах към този момент какъв брой доста школи имаме - и детски, и за възрастни. Културата и изкуството, което ние разпръскваме, прави хората да ни харесват, а това е задачата на всяко читалище.

Предимството на детето артист

Ами аз още не бях ръководител на читалището, когато през 2015 година се навършиха 50 години от снимането на кино лентата „ Рицар без ризница “. Той бе сниман през 1965, 1966 излезе на огромен екран. По случай юбилея събрах тука децата от кино лентата, към този момент по този начин в много преклонна възраст, тогава прожектирахме този филми. Един прекрасен филм, остана в историята на киното ни, тъй като там работиха Валери Петров, Борислав Шаралиев, Атанас Тасев, Апостол Карамитев и доста други незабравими артисти. Голям шанс е едно дете да попадне в такава конюнктура в такава среда.

Баща ми беше оператор и режисьор, правеше документални филми, работата върху документалното кино е по-друга, в сравнение с в игралното. Когато на 9 години влязох да вземам участие в този филм, тогава усетих ситуацията на декора в киноцентъра, на големи екип, за който ти си виновен да не седи часове наред за един дубъл, да го направиш бързо... Много хубави мемоари имам от този филм.

На мен ми беше някак доста елементарно, тъй като въобще не ме плашеше камерата, нямах боязън. После участвах в още няколко кино лентата и колкото по-голям ставах, в последния филм бях към този момент на 17 или 18 години, към този момент усещах отговорността и към този момент не ми беше толкоз елементарно и толкоз умерено да вземам участие и по тази причина си споделям, че е шанс, че съм бил задоволително дребен и да не ми пука, както се споделя, от камерата и от многото хора, които те гледат да свърши дубъла.

Ретро мебелите си купихме сами, по разнообразни способи ги придобихме. Сега са ми дали обещание едно извънредно красиво пиано, което да сложим във фоайето, тъй като самото кино е с доста ретро конюнктура, което доста се харесва на феновете. Даже доста постоянно идват чужденци, тъй като са им споделили, че има едно остаряло кино и ахкат и охкат по какъв начин е допустимо да има такова кино, тъй като киното е разрушено през януари 1944 от бомбардировки. Имало е човек, който го е стопанисвал, тогава го е възстановил, октомври или ноември същата 1944 година, и са почнал прожекция, само че малко по-късно националната власт му го е взела, тъй като какъв е тоя капиталист, дето ще има кино.

Киното има доста забавна орис, дори когато правихме ремонт долу, в тоалетните, една от гредите бе тежко обгоряла, очевидно беше, че огънят от запалителните бомби е бил нечовечен. Тук цялата махала е доста грубо потърпевш от бомбардировките, тук е имало една постройка, която в този момент липсва, по този начин и не е била възобновена, има фотоси от улица „ Иван Асен “, която доста тежко е потърпевша от тези бомбардировки.

Човешката махала

А в този момент върша филм за улица " Иван Асен II ", за квартал " Иван Асен II ", ще го завърша след месец, където една част от кино лентата ще бъде отдадена на тези трагични събития.

Но общо взето махалата пази един образ, пази някакво съпричастие един към различен. И макар че доста нови хора има, съумява да държи физиономията на махала, не на комплекс. Хората се познават, към момента има хора кореняците, които са се родили тук и децата и внуците са им родени тук, а както една позната сподели в моя филм: " Аз мога да изляза на улицата без пари и да си купя всичко, тъй като всички ме познават и ще ми го дадат без пари, аз ще си платя на следващия ден ".

Тази машина, която е във фоайето, е от 70-те години, тя е доста нова, чешка машина. Преди това, като бях дете, нямаше такива мощни лампи и светлината се произвеждаше от волтова дъга, която се правеше сред два кокса и операторите непрестанно леко навиваха коксовете, тъй като в случай че се отдалечат осветлението пада и феновете свиркат. Имаше комини вътре през които минаваше пушека от тези коксове. След това е имало машини като в новото кино " Парадизо ", което са били доста по-стари.

А тази, която виждаме, е

най-новата непокътната, с нея е прожектирано тук допреди 15 години, когато към този момент е станало ужасно скъпо да се вършат киноленти и филмите започнаха да се цифровизират, да се работи с цифрови прожекционни машини прожекционни. И тогава към този момент от тия, излезли от приложимост, оставихме в една във фоайето, с цел да видят феновете с какво се е работило. До 2000 и някоя година се е прожектирало с нея, просто тя не е толкоз остаряла, колкото е нашето кино. /БГНЕС