Потенциалът на България за пълноценно участие в Програмата за културни маршрути на Съвета на Европа беше акцент на двудневен форум в Пловдив
Двудневно събра в Пловдив специалисти от страната и чужбина, които дискутираха капацитета на България за пълноценно присъединяване в Програмата за културни направления на Съвета на Европа. Сред тематиките бяха естественото завещание, културната памет и опциите за резистентен туризъм, книжовното завещание, духовните обичаи, както и градската среда, културните пространства и индустриалното завещание.
Конференцията през днешния ден, 12 юни, стартира с на доктор Ирена Тодорова, изпълнителен шеф на Регионалния център за запазване на нематериалното културно завещание в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО. Тя уточни, че културните направления не са просто мрежа от места и естествени забележителности, а са сложни пространства, които основават връзката сред хора, обичаи и културни практики. Според нея сполучливото действие на културните направления зависи не толкоз от броя на паметниците, колкото от способността им да включват локалните общности и живите културни практики. По думите на Тодорова задачата на културните направления е да предават паметта на поколенията. Тя добави, че това въздейства и върху стопанската система на районите и акцентира, че от изключителна значимост е ролята на музеите и читалищата.
Акцент в беше книжовното завещание, духовните обичаи и опциите за развиването им посредством културните направления на Съвета на Европа. В рамките на полемиката бяха показани интернационалните и български начинания, свързани с литературата, поклонническите пътища и опазването на историческата памет.
Във бяха наранени тематиките за градската среда, културните пространства и индустриалното завещание. Модератор на полемиката беше специалистът в региона на културата и културното завещание Амелия Гешева, а в нея бяха показани разнообразни български и задгранични културни направления и техния капацитет.
Форума закри ръководителят на организационния комитет на форума проф. доктор Славия Бърлиева. Тя акцентира, че събитието е постигнало задачата си, което е станало допустимо с помощта на синергията сред науката, държавните институции и големия капацитет на общините и хората. Според нея изводът е, че би трябвало да бъдат обрисувани всички обекти, с които България да се показа в културните направления и да се заложи на взаимоотношението с общините.
Събитието продължава с културна стратегия в Хисаря.
Конференцията е проведена от Кирило-Методиевския теоретичен център при Българска академия на науките и Центъра за върхови достижения „ Наследство БГ “, с поддръжката на Министерството на туризма, Държавния културен институт към Министъра на външните работи, Община Пловдив и Националното съдружие на общините в Република България. Българска телеграфна агенция е медиен сътрудник на форума.
Конференцията през днешния ден, 12 юни, стартира с на доктор Ирена Тодорова, изпълнителен шеф на Регионалния център за запазване на нематериалното културно завещание в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО. Тя уточни, че културните направления не са просто мрежа от места и естествени забележителности, а са сложни пространства, които основават връзката сред хора, обичаи и културни практики. Според нея сполучливото действие на културните направления зависи не толкоз от броя на паметниците, колкото от способността им да включват локалните общности и живите културни практики. По думите на Тодорова задачата на културните направления е да предават паметта на поколенията. Тя добави, че това въздейства и върху стопанската система на районите и акцентира, че от изключителна значимост е ролята на музеите и читалищата.
Акцент в беше книжовното завещание, духовните обичаи и опциите за развиването им посредством културните направления на Съвета на Европа. В рамките на полемиката бяха показани интернационалните и български начинания, свързани с литературата, поклонническите пътища и опазването на историческата памет.
Във бяха наранени тематиките за градската среда, културните пространства и индустриалното завещание. Модератор на полемиката беше специалистът в региона на културата и културното завещание Амелия Гешева, а в нея бяха показани разнообразни български и задгранични културни направления и техния капацитет.
Форума закри ръководителят на организационния комитет на форума проф. доктор Славия Бърлиева. Тя акцентира, че събитието е постигнало задачата си, което е станало допустимо с помощта на синергията сред науката, държавните институции и големия капацитет на общините и хората. Според нея изводът е, че би трябвало да бъдат обрисувани всички обекти, с които България да се показа в културните направления и да се заложи на взаимоотношението с общините.
Събитието продължава с културна стратегия в Хисаря.
Конференцията е проведена от Кирило-Методиевския теоретичен център при Българска академия на науките и Центъра за върхови достижения „ Наследство БГ “, с поддръжката на Министерството на туризма, Държавния културен институт към Министъра на външните работи, Община Пловдив и Националното съдружие на общините в Република България. Българска телеграфна агенция е медиен сътрудник на форума.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ