Асен Василев: Цената на хляба може да скочи двойно и тройно през зимата
Двойно и тройно нарастване на хляба може да има през зимата. Това подсказва прогнозата за скока на зърното в международен мащаб, която направи преди дни вицепремиерът по еврофондовете и министър на финансите в оставка Асен Василев, написа " Марица ".
„ Виждаме, че газът се употребява като политическо оръжие, следва да станем очевидци на това по какъв начин и зърното се употребява като оръжие. Русия и Украйна сега не изнасят зърно и в случай че Европа не предприеме ограничения, цената му тази зима ще се удвои и утрои. Повечето количества зърно са изкупени от Китай, а страните, които имат най-голяма потребност от него, като тези в Северна Африка и Средния изток, няма да могат да си го разрешат. Това би означавало всеобщо повишаване на храните в Европа и сериозна бежанска вълна ", предизвести Василев.
Той е на мнение, че би трябвало да се задействат пазарните механизми и всеки експорт на зърно отвън Европейски Съюз да се утвърждава от Еврокомисията. Само по този начин може да доближи до страните, които имат потребност, а не до този, който предлага най-висока цена. Това би разрешило понижаване на цените в Европа, пренасочване на ресурсите там, където са най-необходими и отбягване на филантропична злополука на фона на политическата турбуленция у нас и руско-украинската война
По данни на Софийската стокова борса, за поредна седмица котировките се задържат без смяна - хлебна пшеница в огромни количества се търси на 635-690 лева./тон, а предлагането е на 720 лева./тон, като цените са без Данък добавена стойност. От Центъра за стопански проучвания в селското стопанство CAPA предвиждат, че междинните изкупни цени за пазарната 2022/2023 се чака да бъдат по-високи. Те се пресмятат на 710 лева./т и към 620 лева./т за ечемика. При рапицата изкупните цени могат да тръгнат от 1300-1400 лева./т. Според специалистите на САРА пазарът през тази година значително ще се дефинира от международния инфлационен напън и настройките за засилено търсене против увеличаващите се цени.
В същото време пшеницата в Съединени американски щати помръдна с 1 $, до 415 щ.д./тон, тази във Франция се подвигна с 12 евро, до 400 евро/тон, а в Украйна цената се увеличи с 25 $, до 415 щ.д./тон. Руската пшеница също качи 10 $ и се предлага на 420 щ.д./тон. Предвид предстоящата добра годишна продукция от хлебна пшеница в България, има и упования за нов масиран експорт.
Преди дни земеделският министър разгласи, че България продължава да е важен фактор на интернационалния пазар на зърно, заемайки 11-о място в света по експорт на пшеница в над 30 страни през 2021 година Той добави, че пшеницата заема близо 20% от общия поземлен експорт на България през предходната година.
Последният действен разбор на Министерството на земеделието сочи, че от началото на пазарната 2021/2022 година до 19 юни 2022 година експортът на пшеница и ечемик през пристанище Варна бележи растеж от надлежно 84,3% и 82,1% на годишна база. През интервала юли 2021 година - март 2022 година отвън страната са осъществени 4 374 000 т пшеница, 3 824 000 т ечемик и 2 736 000 т рапица. Сравнявайки с аналогичния интервал на предишния сезон, експортът на трите култури нараства респективно с 61,3%, 26,6% и 42,1%.
Докато изнасяме зърно като за международно, и вносът на пшеница не изостава. По данни на Национален статистически институт през интервала юли 2021 година - март 2022 година в страната са импортирани 52 700 000 т пшеница, което съставлява растеж от над два пъти на годишна база. Вносът на ечемик също нараства сензитивно - със 77,4%.
„ Виждаме, че газът се употребява като политическо оръжие, следва да станем очевидци на това по какъв начин и зърното се употребява като оръжие. Русия и Украйна сега не изнасят зърно и в случай че Европа не предприеме ограничения, цената му тази зима ще се удвои и утрои. Повечето количества зърно са изкупени от Китай, а страните, които имат най-голяма потребност от него, като тези в Северна Африка и Средния изток, няма да могат да си го разрешат. Това би означавало всеобщо повишаване на храните в Европа и сериозна бежанска вълна ", предизвести Василев.
Той е на мнение, че би трябвало да се задействат пазарните механизми и всеки експорт на зърно отвън Европейски Съюз да се утвърждава от Еврокомисията. Само по този начин може да доближи до страните, които имат потребност, а не до този, който предлага най-висока цена. Това би разрешило понижаване на цените в Европа, пренасочване на ресурсите там, където са най-необходими и отбягване на филантропична злополука на фона на политическата турбуленция у нас и руско-украинската война
По данни на Софийската стокова борса, за поредна седмица котировките се задържат без смяна - хлебна пшеница в огромни количества се търси на 635-690 лева./тон, а предлагането е на 720 лева./тон, като цените са без Данък добавена стойност. От Центъра за стопански проучвания в селското стопанство CAPA предвиждат, че междинните изкупни цени за пазарната 2022/2023 се чака да бъдат по-високи. Те се пресмятат на 710 лева./т и към 620 лева./т за ечемика. При рапицата изкупните цени могат да тръгнат от 1300-1400 лева./т. Според специалистите на САРА пазарът през тази година значително ще се дефинира от международния инфлационен напън и настройките за засилено търсене против увеличаващите се цени.
В същото време пшеницата в Съединени американски щати помръдна с 1 $, до 415 щ.д./тон, тази във Франция се подвигна с 12 евро, до 400 евро/тон, а в Украйна цената се увеличи с 25 $, до 415 щ.д./тон. Руската пшеница също качи 10 $ и се предлага на 420 щ.д./тон. Предвид предстоящата добра годишна продукция от хлебна пшеница в България, има и упования за нов масиран експорт.
Преди дни земеделският министър разгласи, че България продължава да е важен фактор на интернационалния пазар на зърно, заемайки 11-о място в света по експорт на пшеница в над 30 страни през 2021 година Той добави, че пшеницата заема близо 20% от общия поземлен експорт на България през предходната година.
Последният действен разбор на Министерството на земеделието сочи, че от началото на пазарната 2021/2022 година до 19 юни 2022 година експортът на пшеница и ечемик през пристанище Варна бележи растеж от надлежно 84,3% и 82,1% на годишна база. През интервала юли 2021 година - март 2022 година отвън страната са осъществени 4 374 000 т пшеница, 3 824 000 т ечемик и 2 736 000 т рапица. Сравнявайки с аналогичния интервал на предишния сезон, експортът на трите култури нараства респективно с 61,3%, 26,6% и 42,1%.
Докато изнасяме зърно като за международно, и вносът на пшеница не изостава. По данни на Национален статистически институт през интервала юли 2021 година - март 2022 година в страната са импортирани 52 700 000 т пшеница, което съставлява растеж от над два пъти на годишна база. Вносът на ечемик също нараства сензитивно - със 77,4%.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ