Двойката опитвала дете ин витро, но като не се получавало,

Двойката опитвала дете ин витро, само че като не се получавало, почнали пиянства и побоища

Върховният касационен съд остави в действие решение на Апелативен съд – Пловдив, с което е доказана 17-годишната присъда на Н. Н. за ликвидиране, осъществено в изискванията на домашно принуждение.

Подсъдимият е приет за отговорен в това, че на 28.07.2021 година в Пловдив съзнателно е умъртвил брачната половинка си М. Н., като убийството е осъществено в изискванията на домашно принуждение в жилището им на ул. „ Герлово “.

Оръжието на закононарушението е рамка на матрак.

Двамата били семейство от 2008 година.

Опитвали се да имат дете посредством ин витро процедури, само че не се получавало.

Пострадалата почнала да злоупотребява с алкохол и свадите, обидите и побоите станали всекидневие в фамилията.

След корист с алкохол дамата обиждала и псувала мъжа си, а той й посягал, като ползвал физическа мощ.

Често потърпевшата ходела на работа със синини по тялото.

Във съдбовната вечер Н. Н. пребил от пердах жена си с дървена летва от подматрачна рамка на спалнята, тъй като взела от ръцете му чаша с ракия и я изпила.

Той престанал да нанася удари на дамата едвам, когато видял, че по тялото й остават сини следи.

След това си допил и задремал в кухнята, само че се събудил към среднощ, влезнал в спалнята и заварил М. Н. неподвижна, застанала в неестествена поза.

Извикал помощ на телефон 112, само че пристигналия доктор единствено установил гибелта на потърпевшата.

Във Върховния касационен съд делото е формирано по тъжба на подсъдимия против решение на Апелативния съд.

Иска се присъдата да бъде анулирана или променена. Претендира се за преквалификация на действието, за което е наказан Н. Н. в  по-леко наказуемо закононарушение.

Касационният състав е приел, че възражението за преквалификация на действието е безпричинно, а даденият от въззивната инстанция отговор на това несъгласие е изцяло задоволителен.

Първоинстанционният съд  се е позовал на свидетелските показания, които не се опровергават от нито един различен доказателствен факт по делото.

Върховен касационен съд е приел, че догатката на отбраната в тази връзка не може да послужи да разбиране на защитната теза, нито пък провеждането на медицинските процедури за зачеване могат да доведат до оборване на обвинителната теза.

Подобно несъгласие надалеч не се приема за безапелационно, защото и използването на алкохол не е способствало на сполучливото им осъществяване, само че все пак е било непрекъсната съставния елемент от фамилния живот.

Свидетелските показания по категоричен метод демонстрират развиването на фамилната връзка в годините, заради което касационното несъгласие изцяло се отхвърля.

Подсъдимият и при причиняване на смъртоносните увреждания е работил по описвания от очевидците метод.

По отношение на твърдяната очевидна неправда на наложеното наказване касационният състав е приел, че тя не се открива при по този начин избрания размер от отнемане от независимост.

Наказанието е несъмнено задоволително снизходително, с цел да може да се претендира по – нататъшното намаляване.

Добрите характеристични данни на подсъдимия имат отсреща си опровергаващи обстоятелства, заради което те не могат да се възприемат изцяло безусловно.

Непрекъснатата приложимост на алкохол и нанасянето на голям брой и непрекъснати побои не дават опция да се дефинира деецът като подобен с безупречна характерност.

Н. Н. се е отнесъл с брутална безчовечност във връзка с дамата, с която е споделял фамилиарност, заради което не може да се одобри, че специфичната предварителна защита ще се осъществя безпроблемно и в къси периоди.

По отношение на останалите членове на обществото единствено строгото наказване на такива прояви на домашно принуждение с съдбовен край би било дейно предизвестие и би имало възпиращо деяние, се споделя в решението на Върховен касационен съд.

Решението на Върховният касационен съд е дефинитивно.