Непоказвани експонати в уникалната изложба „Разкази от злато и сребро ще видим в Двореца в Балчик
Дворецът в Балчик ще бъде хазаин на неповторима по своя темперамент и наличие галерия, доста богата и доста друга, основана да добави по съвършен метод събитията по отбелязването на 100-годишнината от началото на построяването на Двореца - лятната резиденция на кралица Мария Единбург. Тя ще остане при нас до 14 октомври.
Представената в Каменна зала галерия е под надпис „ Разкази от злато и сребро ". В нея са включени оригинали на съкровища, както и две копия на такива. Тя е проведена от НИМ и е готова особено за годишнината на Двореца в Балчик. Експозицията се състои от 61 предмета, направени от злато и сребро. Сред предметите има непоказвани до този миг експонати, такива, постъпили в последните години във фонда на НИМ и, несъмнено, едни от най-значимите съкровища, открити по нашите земи.
България съхранява едни от най-ранните засвидетелствани следи на човешко наличие на континента. Тук е намерено най-ранното обработено злато и най-ранната металургия в света. Част от експозицията е отдадена на Варненския некропол и предметите, открити в Гроб 43. Чрез този некропол НИМ демонстрира, че точно тук е зародила първата европейска цивилизация – най-древната в света, зародила се епохи преди другите антични цивилизации на Земята – египетската, шумерската и други
Ще може да се види и гробната находка от региона на с. Рупите, Петричко. Експонатите приказват за съществуването на индустриално ювелирно ателие в региона, съществуващо в последните епохи на III хиляди прочие н. е. и евентуално осъществяващо връзката сред Северно-егейските и Банатските и Трансилвански индустриални центрове по това време.
Присъстват и предмети от богатото завещание от културата на траките. Представено е фамозното богатство на тракийската принцеса/жрица от могилата при Синеморец. Може да видите оригинала на най-впечатляващата златна плочка от диадема с надпис на гръцки език " Деметриус направи за Кортодзунтос ". Подобна е позната само от гроба на Филип Македонски във Вергина.
Някои предмети, направени от сребро с позлата, имат своите утилитарни функционалности и са знаци на благосъстояние и авторитет. Принадлежали са на хазната на владетелите и са можели да служат като финансов запас в моменти на потребност.
Комплектът украси за конска сбруя и хомот са част от впряга на погребална четириколка, открита в периферията на надгробна могила край с. Свирачи, покрай вила Армира, Ивайловградско. Майсторски направените от сребро с позлата приложения показват митологични подиуми.
Съкровище от Над Сент Миклош. Представлява общ брой от златни съдове направени в разнообразни ателиета и се датират в VII-IX век. На съкровището се приписва хунска, аварска или печенежка принадлежност, само че по-голямата част от научната общественост го свързва с българите. Представлява общ брой от златни съдове, направени в разнообразни ателиета по тези земи.
В залата ще бъде експонирано и инцидентно откритото Малко Преславско богатство, което по своя темперамент и благосъстояние е несравнимо. То е било сложено в добре обработено варовиково блокче, като в него, измежду сива пепел, са открити сребърни гривни, златни обици, златни и сребърна монета.
След средата на XIII век татарите от Златната орда играят забележителна роля в политическата и военната история на Балканския полуостров. С тяхното наличие на юг от река Дунав може да се свърже една от показаните в актуалната галерия чаши-тасове. Има и тасове, творби на византийско-балканското златарство от XVII век. Това е една от най-широко публикуваните форми съдове от благородни метали на Балканския полуостров през XVI – XVII век. В извънредно разнообразната им декорация, с изключение на балканската традиция, се откриват и декоративни орнаменти в ориенталски жанр, както и западноевропейски готически детайли. В някои случаи са изобразени и човешки изображения – на светци и апостоли, което подсказва за религиозната приложимост на част от съдовете.
Изложбата те въвлича в свят, действителен, само че чужд на мнозина от нас, част от живота по тези земи, като посредством археологията дава действителна визия за същинската ни история.
Представената в Каменна зала галерия е под надпис „ Разкази от злато и сребро ". В нея са включени оригинали на съкровища, както и две копия на такива. Тя е проведена от НИМ и е готова особено за годишнината на Двореца в Балчик. Експозицията се състои от 61 предмета, направени от злато и сребро. Сред предметите има непоказвани до този миг експонати, такива, постъпили в последните години във фонда на НИМ и, несъмнено, едни от най-значимите съкровища, открити по нашите земи.
България съхранява едни от най-ранните засвидетелствани следи на човешко наличие на континента. Тук е намерено най-ранното обработено злато и най-ранната металургия в света. Част от експозицията е отдадена на Варненския некропол и предметите, открити в Гроб 43. Чрез този некропол НИМ демонстрира, че точно тук е зародила първата европейска цивилизация – най-древната в света, зародила се епохи преди другите антични цивилизации на Земята – египетската, шумерската и други
Ще може да се види и гробната находка от региона на с. Рупите, Петричко. Експонатите приказват за съществуването на индустриално ювелирно ателие в региона, съществуващо в последните епохи на III хиляди прочие н. е. и евентуално осъществяващо връзката сред Северно-егейските и Банатските и Трансилвански индустриални центрове по това време.
Присъстват и предмети от богатото завещание от културата на траките. Представено е фамозното богатство на тракийската принцеса/жрица от могилата при Синеморец. Може да видите оригинала на най-впечатляващата златна плочка от диадема с надпис на гръцки език " Деметриус направи за Кортодзунтос ". Подобна е позната само от гроба на Филип Македонски във Вергина.
Някои предмети, направени от сребро с позлата, имат своите утилитарни функционалности и са знаци на благосъстояние и авторитет. Принадлежали са на хазната на владетелите и са можели да служат като финансов запас в моменти на потребност.
Комплектът украси за конска сбруя и хомот са част от впряга на погребална четириколка, открита в периферията на надгробна могила край с. Свирачи, покрай вила Армира, Ивайловградско. Майсторски направените от сребро с позлата приложения показват митологични подиуми.
Съкровище от Над Сент Миклош. Представлява общ брой от златни съдове направени в разнообразни ателиета и се датират в VII-IX век. На съкровището се приписва хунска, аварска или печенежка принадлежност, само че по-голямата част от научната общественост го свързва с българите. Представлява общ брой от златни съдове, направени в разнообразни ателиета по тези земи.
В залата ще бъде експонирано и инцидентно откритото Малко Преславско богатство, което по своя темперамент и благосъстояние е несравнимо. То е било сложено в добре обработено варовиково блокче, като в него, измежду сива пепел, са открити сребърни гривни, златни обици, златни и сребърна монета.
След средата на XIII век татарите от Златната орда играят забележителна роля в политическата и военната история на Балканския полуостров. С тяхното наличие на юг от река Дунав може да се свърже една от показаните в актуалната галерия чаши-тасове. Има и тасове, творби на византийско-балканското златарство от XVII век. Това е една от най-широко публикуваните форми съдове от благородни метали на Балканския полуостров през XVI – XVII век. В извънредно разнообразната им декорация, с изключение на балканската традиция, се откриват и декоративни орнаменти в ориенталски жанр, както и западноевропейски готически детайли. В някои случаи са изобразени и човешки изображения – на светци и апостоли, което подсказва за религиозната приложимост на част от съдовете.
Изложбата те въвлича в свят, действителен, само че чужд на мнозина от нас, част от живота по тези земи, като посредством археологията дава действителна визия за същинската ни история.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ