Това е най-малкото виенско колело в България
Дворът на старите оранжерии до Пещерско шосе, които в миналото бяха ударното звено на бившето Държавно земеделско стопанство (ДЗС), през днешния ден наподобяват на фон за " Сталкер " на Тарковски - оня филм, в който се разказваше за място, посетено от извънземни и по-късно изоставено от всички. Нашето наподобява и на това в Припят до Чернобил - здания има, хора - не. Докато се разхождаш по тогавашните добре поддържаните алеи с пейки и беседки, се натъкваш на маратонка, модел 1999 година, фотьойл от абитуриентските години на Дража с по знамение оживял подлакътник.
Атракцията на дребното кварталче зад оградата обаче е същинско виенско колело с 5 шарени кабинки. И, о, знамение - същински блок с живи жители. В него, на края на града, в три входа живеят 10 фамилии. Две от тях са ромски, само че се спогаждат добре със съседите. Сред шубраците има и работилници защо ли не.
В една от най-любопитните работилници кърпят всевъзможни предмети стъклопласт и пластмаса. Тук собственик е занаятчия Петьо, а за имуществото му бдят четири улични песа. Твърди, че в града всеки го знае. Пред работилницата му е смайващото виенско колело с петте кабинки. До него е ситуирана същинска лодка. „ Работя тук в свободното си време. Всяка събота и неделя съм тук. Виенското колело го донесе един другар да го стегна. Кой различен в града ще го направи?”, хвали се Петьо. В момента покрива с епоксидна смола пукната ризница за автомобил. Зад гърба му висят още няколко. Питаме го за какво не трансформира майсторлъка си в бизнес? „ Защото желая да ми остане занимание и да му се радвам”, споделя домакинът ни. Разправя, че преди време учил за шеф в Механотехникума, само че не стигнал до управителната служба даже за ден. Вади си хляба като надзирател.
От работилницата на Петьо потегля остаряла асфалтова алея, която подминава оживялото блокче и продължава до старите оранжерии. Там съсипията е цялостна. Всичко е обрасло с шубраци и плевели, има големи купчини остарели маркучи. Стъклата от дълго време ги няма. На 50 метра от оранжериите към два остарели чинара е завършен пилчарник с кокошки и пуйки. До него е пък се издига планина от остарели палети.
Връщаме се към блока, в който още живеят хора. На първия етаж е едното от двете ромски фамилии. „ Използват палетите, с цел да си палят печката”, споделя най-старата жителка тук - Петка Годжевъргова. От ромския апартамент гърми българска национална музика. Звънци тук няма. Когато се чука на вратата, единствената реакция от вътрешната страна е усилването на силата на музиката.
Леля Петка е на 80 години. Прекарала е огромна част от живота си в ДЗС-то. Дошла тук през 1958 година от Оборище с мъжа си Нено. „ Много бяхме удовлетворени през всичките години. Целия си живот прекарах в двора на ДЗС-то. Сортирах семена и ми плащаха доста добре”, споделя дамата. Не съжалява ли, че е оставила красиво място като Оборище за шубрак в края на Пловдив? „ Навремето нямаше какво да работим нито в Оборище, нито в Панагюрище! Бяха гладни години. В ТКЗС-то не плащаха нищо. А тук какви хубави пари взимахме!”, спомня си вуйна Петка. В жилището, в който е в този момент, влезнала преди 60 години. Личи, че жилището губи борбата с времето. Има огромен салон и една стая. Разполага с баня и тоалетна и една тераса.
Петка прекарва зимните дни край печката на дърва и с тв приемник, който шари по всички вероятни канали. Графикът включва следенето на сериалите от ранния следобяд до късно вечерта. И като всяка българска дама, когато чужд прекъсне дългата поредност от филми, му споделя по какъв начин в нощта преди брачният партньор Нено да почине от инсулт, сънувала, че те двамата обикалят всичките си родственици. „ Все едно бе през днешния ден - по този начин потръпвам”, споделя тя.
Жилищата към момента са ведомствени. „ Плащаме по 50 лв. на месец за наем. Има фамилии, които живеят на друго място, само че не престават да си заплащат наема, с цел да не изгубят този апартамент”, споделя Годжевъргова. Защо откакто с мъжа са взимали толкоз доста пари преди време не са си купили къща някъде другаде? „ Помагахме на трите си деца”, пресмята вуйна Петка. Малкият наследник, който е на 51 години, е защита на портала. Другият живее е на село. Има и щерка, която също се върнала в Оборище, откакто се задомила.
Хората от това вехто блокче си пазарят от квартал Прослав. Преди наоколо имало малко магазинче, само че го затворили. Плащат си наемите на лабораторията за семена, която е правоприемник на ДЗС-то. „ Знаеш ли какъв брой красиво беше преди тук - на всички места имаше пейки и беседки. Алеите бяха идеално поддържани, а в този момент всичко е превърнато в бунище. В една от къщите живееше фамилията на шефа. Имахме работеща трапезария. Няма кой да работи - мързеливи са хората. Затова е и толкоз мръсно пред блока. Кокошарници направиха, а не могат да си почистят пред къщата”, изяснява дамата, която е прекарала целия си живот на това място.
А пред блока едновременно има всевъзможен отпадък - пред прогнила едновремешна беседка някой е нахвърлял десетина тикви. Стоят си от месеци е гният. Преди години някой изкарал и не запомнил масите, на които преди време са сортирани семената. Има варели, дървени сандъци и всякаква пластмаса. На прозорците над тях са закачени сателитни чинии.
След освобождението стотици турски едри земевладелци напущат новото княжество, като преди този момент, съгласно Берлинския контракт може да продадат земите си. Голяма част от тези чифлици са купени от страната и където земята не е раздробена и раздадена, се оформят първите Държавни аграрни стопанства. До 9 септември 1944 година на територията на страната има 50 огромни ДЗС-та с обща повърхност 159 000 декара. Всички те са финансирани от страната.
Обикновено това са бази за семена или разсадници. 39 от тези 50 държавни стопанства са се занимавали главно с развъждане на фиданки за новите български гори. Така по времето на церете Фердинанд и Борис са залесени големи площи от южните скатове на Стара планина и в Родопите. При аграрната промяна от 1946 година на тяхно място се основават нови държавни аграрни стопанства.
Източник: " Марица "
Атракцията на дребното кварталче зад оградата обаче е същинско виенско колело с 5 шарени кабинки. И, о, знамение - същински блок с живи жители. В него, на края на града, в три входа живеят 10 фамилии. Две от тях са ромски, само че се спогаждат добре със съседите. Сред шубраците има и работилници защо ли не.
В една от най-любопитните работилници кърпят всевъзможни предмети стъклопласт и пластмаса. Тук собственик е занаятчия Петьо, а за имуществото му бдят четири улични песа. Твърди, че в града всеки го знае. Пред работилницата му е смайващото виенско колело с петте кабинки. До него е ситуирана същинска лодка. „ Работя тук в свободното си време. Всяка събота и неделя съм тук. Виенското колело го донесе един другар да го стегна. Кой различен в града ще го направи?”, хвали се Петьо. В момента покрива с епоксидна смола пукната ризница за автомобил. Зад гърба му висят още няколко. Питаме го за какво не трансформира майсторлъка си в бизнес? „ Защото желая да ми остане занимание и да му се радвам”, споделя домакинът ни. Разправя, че преди време учил за шеф в Механотехникума, само че не стигнал до управителната служба даже за ден. Вади си хляба като надзирател.
От работилницата на Петьо потегля остаряла асфалтова алея, която подминава оживялото блокче и продължава до старите оранжерии. Там съсипията е цялостна. Всичко е обрасло с шубраци и плевели, има големи купчини остарели маркучи. Стъклата от дълго време ги няма. На 50 метра от оранжериите към два остарели чинара е завършен пилчарник с кокошки и пуйки. До него е пък се издига планина от остарели палети.
Връщаме се към блока, в който още живеят хора. На първия етаж е едното от двете ромски фамилии. „ Използват палетите, с цел да си палят печката”, споделя най-старата жителка тук - Петка Годжевъргова. От ромския апартамент гърми българска национална музика. Звънци тук няма. Когато се чука на вратата, единствената реакция от вътрешната страна е усилването на силата на музиката.
Леля Петка е на 80 години. Прекарала е огромна част от живота си в ДЗС-то. Дошла тук през 1958 година от Оборище с мъжа си Нено. „ Много бяхме удовлетворени през всичките години. Целия си живот прекарах в двора на ДЗС-то. Сортирах семена и ми плащаха доста добре”, споделя дамата. Не съжалява ли, че е оставила красиво място като Оборище за шубрак в края на Пловдив? „ Навремето нямаше какво да работим нито в Оборище, нито в Панагюрище! Бяха гладни години. В ТКЗС-то не плащаха нищо. А тук какви хубави пари взимахме!”, спомня си вуйна Петка. В жилището, в който е в този момент, влезнала преди 60 години. Личи, че жилището губи борбата с времето. Има огромен салон и една стая. Разполага с баня и тоалетна и една тераса.
Петка прекарва зимните дни край печката на дърва и с тв приемник, който шари по всички вероятни канали. Графикът включва следенето на сериалите от ранния следобяд до късно вечерта. И като всяка българска дама, когато чужд прекъсне дългата поредност от филми, му споделя по какъв начин в нощта преди брачният партньор Нено да почине от инсулт, сънувала, че те двамата обикалят всичките си родственици. „ Все едно бе през днешния ден - по този начин потръпвам”, споделя тя.
Жилищата към момента са ведомствени. „ Плащаме по 50 лв. на месец за наем. Има фамилии, които живеят на друго място, само че не престават да си заплащат наема, с цел да не изгубят този апартамент”, споделя Годжевъргова. Защо откакто с мъжа са взимали толкоз доста пари преди време не са си купили къща някъде другаде? „ Помагахме на трите си деца”, пресмята вуйна Петка. Малкият наследник, който е на 51 години, е защита на портала. Другият живее е на село. Има и щерка, която също се върнала в Оборище, откакто се задомила.
Хората от това вехто блокче си пазарят от квартал Прослав. Преди наоколо имало малко магазинче, само че го затворили. Плащат си наемите на лабораторията за семена, която е правоприемник на ДЗС-то. „ Знаеш ли какъв брой красиво беше преди тук - на всички места имаше пейки и беседки. Алеите бяха идеално поддържани, а в този момент всичко е превърнато в бунище. В една от къщите живееше фамилията на шефа. Имахме работеща трапезария. Няма кой да работи - мързеливи са хората. Затова е и толкоз мръсно пред блока. Кокошарници направиха, а не могат да си почистят пред къщата”, изяснява дамата, която е прекарала целия си живот на това място.
А пред блока едновременно има всевъзможен отпадък - пред прогнила едновремешна беседка някой е нахвърлял десетина тикви. Стоят си от месеци е гният. Преди години някой изкарал и не запомнил масите, на които преди време са сортирани семената. Има варели, дървени сандъци и всякаква пластмаса. На прозорците над тях са закачени сателитни чинии.
След освобождението стотици турски едри земевладелци напущат новото княжество, като преди този момент, съгласно Берлинския контракт може да продадат земите си. Голяма част от тези чифлици са купени от страната и където земята не е раздробена и раздадена, се оформят първите Държавни аграрни стопанства. До 9 септември 1944 година на територията на страната има 50 огромни ДЗС-та с обща повърхност 159 000 декара. Всички те са финансирани от страната.
Обикновено това са бази за семена или разсадници. 39 от тези 50 държавни стопанства са се занимавали главно с развъждане на фиданки за новите български гори. Така по времето на церете Фердинанд и Борис са залесени големи площи от южните скатове на Стара планина и в Родопите. При аграрната промяна от 1946 година на тяхно място се основават нови държавни аграрни стопанства.
Източник: " Марица "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ