Дворът на Художествената галерия в Созопол се оказа тесен за

Дворът на Художествената изложба в Созопол се оказа стеснен за всички фенове на Георги Господинов, които желаеха да участват на премиерата на най-новата му книга „ Градинарят на гибелта “. Затова към оградата й се бе събрала навалица от хора. Събитието се организира в границите на 40-ото издание на Празниците на изкуствата „ Аполония “.

Тази книга в някакъв смисъл е за края на лятото. Тази книга е по-особена, означи Георги Господинов. Той описа, че се обадил на артиста Владимир Пенев да прочете книгата, както изчел „ Времеубежище “ в аудиокнига. Писателят изпратил ръкописа на артиста, само че на идващия ден Пенев се обадил, плачейки и споделил, че той не може да чете тази книга, без да се разстрои.

Според Владимир Пенев е доста мъчно да се четат текстове, предопределени за независимо четене. По думите му „ това е извънредно тестване “. И нито той, нито присъстващите в публиката успяваха да скрият вълнението и сълзите си от прочетения фрагмент от „ Градинарят и гибелта “, оповестява Българска телеграфна агенция.

Невена Дишлиева - Кръсетва сподели, че това не е персонален роман. Той е доста оттатък персоналния, сподели тя. В един миг видях разказвача, а не приятеля Георги Господинов, добави тя.

НАПИСАЛ КНИГАТА МНОГО БЪРЗО, НА РЪКА

„ Това е книга, която човек не възнамерява да напише. Това е книга, която просто те сполита в някакъв миг “, сподели Господинов. И добави, че написал романа доста бързо. Първо я написал на ръка. Авторът добави, че се върнал към писането на ръка около този разказ.

„ Тази книга се написа в бележника и стои в бележника. Трябваше към месец, с цел да кача написаното в бележника в компютъра. Признавам си, че това писане ми оказа помощ. Но когато пишете нещо, го преживявате повторно. Това показване е третият път. Не знам дали ще има друго показване, отказал съм изявленията. Тази книга е за персонално прекарване. Тази книга не е за моя татко, а за бащите “, означи Господинов и добави, че се оказало, че татко му участва във всичките му книги до момента.

Според него се написа доста мъчно за бащата. Майката е тази, която непрекъснато е към децата, бащата отсъства. Той се явява късно и диалогът с него е сложен. В българския татко има една особена прочувствена беднота. Но когато започнеш да се превръщаш в татко си, го разбираш, споделя Господинов.

СМЪРТТА НА БАЩА МУ

Писателят прекарал последния месец от живота на татко си дружно с него. По думите му физическата болежка е пратена, с цел да ни избави от по-тежката, метафизическа болежка. „ Баща ми си отиде рано сутринта, в 05:07 ч. Обикновено хората си отиват рано сутринта, това е необикновен миг, в който тялото се предава. И от самото начало той си гледаше часовника – дали искаше да запомни часа, в който си отива, или искаше да дочака сутринта “, спомни си създателят.

„ Държиш някого за ръката, само че е изключително, тъй като не можеш да го задържиш. Хубаво е да държим родителите си за ръка, до момента в който си отиват, само че е хубаво по-късно да ги пуснем, с цел да продължим “, сподели още Господинов.

Надежда Радулова описа, че „ до 92 страница върви по един метод. На 92 страница гибелта изпълва своята фактичност. И до този миг съвсем на всяка страница, без значение каква история се споделя, усещаш дихание от бездната, нещо, за което няма думи или въобще го няма. Някаква празнина “, сподели тя.

По думите й след тази 92 страница историите не престават, само че книгата диша по различен метод. Защото има „ обезбащиняване “, само че има и онаследяване. Градината би трябвало да се обработва и тя не е насажденията, а историите, изясни тя. В последна сметка тази сурова книга е и светла, сподели тя. В тази книга става дума за мощ, за достолепие, несъмнено, има боязън, означи още Радулова. 

Георги Господинов описа, че непрестанно пишел в бележника си и четял. И това го спасявало в последните дни на татко му. Четял всичко за болката и медикаментите, които трябвало да дава на татко си. И текстове на Кафка и Сенека.

Много е необичайно по какъв начин, когато индивидът си отиде, затваряш файлове с контакти на спешна помощ, на медицинските сестри, които поставяли медикаментите на татко ми. Като затваряне на порти, сподели писателят.

ПОСЛЕДНИЯТ УРОК ОТ БАЩИТЕ - КАК съдебна експертиза УМИРА

Според Господинов тази книга до някаква степен е брутална тук-там, тъй като когато разказваш края, той не е единствено успокоителен или храбър, би трябвало да разкажеш за всичко, което се случва с индивида. „ Това, което желаех да покажа в книгата, това е историята на един елементарен човек, а не на храбър човек. Как умираш по този начин, че не тежиш на другите, значим епос за това потомство “, изясни създателят.

Аз имах щастието да бъда с него в този финален месец ден след ден. И си мислех, че в действителност последния урок, който бащите предават, е нещо, на което никой не ни учи – по какъв начин се умира, изясни Господинов. По думите му човек може да си отива добродушно, с цел да не тежи на другите, да не накърнява. Времето на умиране е друго време. Или най-малко, до момента в който си с някого в последните му дни, споделя още той.

Аз непрестанно разпитвах татко ми за детството. Може би със скритото възприятие, че го връщаш там, където още я няма болката. Започнах да чета на татко ми, в никакъв случай не съм му чел преди този момент. Взех да му чета обичаната книга. „ Сега аз му я четях, лежах до него, това също е споделен опит. И си казваш: Ето, аз лягам тук, не е ужасно и грозно, когато умира непосредствен. Парадоксално - не е. Той си оставаше за мен най-красиво умиращият човек “, сподели създателят и означи, че татко му все повтарял: Няма ужасно. Вие представяте ли си, че човек, който умира до вас, ви каже какъв брой е ужасно, реторично попита той и изясни, че това му давало кураж.

Михаил Йосифов свири на тромпет по време на събитието. 

„ ВЕЛИКОЛЕПНАТА СЕДМОРКА “ В МАСТЪРКЛАСА НА ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ

Мирела Петрова, Боряна Богданова, Евгения Динева, Радослав Христов, Мерилин Иванова, Симона Йончева и Тодор Иванов са във „ превъзходната седморка “ на Георги Господинов в тазгодишното издание на мастъркласа му в границите на Празниците на изкуствата „ Аполония “.

Аз съм избрал тези седем момчета и девойки, без да ги познавам, единствено по техните текстове. И това е най-хубавата среща – с текста, сподели Господинов. 

Тридневните занимания по креативно писане с носителя на „ Букър “ се организират за трета поредна година в границите на „ Аполония ". 

Тази вечер вълнението е отправено към тези младежи – така наречен превъзходна седморка. В основата на всичко това стои геният. Бъдещето е в тях. Връзката с младите постоянно е най-важна, сподели Маргарита Димитрова, изпълнителен шеф на фондацията за изкуство „ Аполония “.

Георги Господинов изясни, че в никакъв случай не отхвърля занимания с младежи. Той означи, че на него също са му подавали ръка поети, на които се е възхищавал и харесвал творчеството им. „ Поети като Иван Цанев, Иван Теофилов, Иван Методиев “, уточни той.

Идеята не е да се произведат поети и писатели. Никой не може да създаде поети и писатели. То е самотна работа, то е да приемеш, че може би ще загубиш другари, че всеки ден ще стоиш в една стая. Ще влизаш мъчно в една книга и ще излизаш от една книга. И тази книга може да не бъде разбрана, изясни Господинов.

В рамките на мастъркласа той възлагал разнообразни задания на младите поети и писатели – като това да опишат за своя първи боязън, да опишат през петте сетива една абстракция – да вземем за пример горест. Какъв е усетът й, по какъв начин звучи, каква е на пипане, какъв мирис има, какъв е цветът й, даде образец писателят. Показал им и фотография на пет дами, които стоят на брега на морето в Несебър. Задачата на всеки от тях била да си изберат една от тях и да влязат в кожата на тези старици от друго време. Да напишат монолог от тяхно име – от името на човек, който на тези години за първи път вижда морето и може би в никакъв случай повече няма да го види. 

Седемте млади създатели прочетоха свои текстове, основани по време на мастъркласа.