Кузман Илиев: Радвам се, че Александър Маринов вижда потенциал в нас, но да ни свързват с президента е шизофренно
" Движението " България може " не е политически план и няма за цел да прераства в политическа партия, само че не изключвате опцията да участвате в европейските избори " - вярно ли разбирам посланията, които прочетохме към придвижването?
Не съм споделил, че няма за цел да прерасне в политическа партия, а по-скоро не е пристигнал моментът и стадият, в който това нещо да е на дневен ред. Защото основаването на политическата партия предпоставя да има проблеми, които всички виждаме и даваме решения като общественици, жители, като специалисти и анализатори, и след това може да се претворят в някакви политики. За да имаш политическа партия, то би трябвало да има справедлива потребност у хората за това нещо, да има електорална тежест, да бъде търсено.
За мен безусловно естественият и органически път изобщо за основаване на такова нещо е първо да се слагат проблемите, да се съберат хората дружно, да създадат придвижване и в случай че има потребност и има поддръжка, това може да се трансформира в политическа групировка. Никога не е стоял въпросът дали е допустимо. Възможно е. Въпросът е, че с цел да е органично, трайно и в действителност да има потребност, би трябвало да се измине един дълъг път, в който да се тестват тези хрумвания и да се тества дали се събират такива хора.
В България по какъв начин се вършат политически партии? На някого, който набере някаква известност, му се наливат пари от някакви олигарси, той хваща избрана политическа линия, преливат му се от дадена партия гласове, той влиза вътре и става комфортният сътрудник на другите политически безхаберници. Въобще не е това концепцията ми. Искам да се види, че може да се направи нещо органично, обикновено и както би трябвало по тази линия в България.
Критиците Ви обаче не се забавиха с мнения като " ГЕРБ и Движение за права и свободи си стягат следващата патерица през Вътрешна македонска революционна организация " и даже ви назовават " назначена съпротива ".
На тези хора, които споменахте като партии, доближените до тях медии употребяват подобен вид етикети - за " назначена съпротива ". Тоест те сами си го споделят, че го вършат това, по този начин ли? Става някаква сериозна галимация и комплициране в хората, които го приказват. Но аз се раздам, че го вършат, тъй като демонстрира, че се усещат застрашени, обезпокоени, че се появява нещо, което има тези, събира в себе си хора, които до момента не са се занимавали идейно с по-скверната страна на политическия ни живот и по тази линия стартират да си изпускат нервите. На мен това извънредно доста ми харесва!
Откровено и непосредствено ви давам отговор и на въпроса за Вътрешна македонска революционна организация - в случай че аз Ви кажа, че не ме поддържа Вътрешна македонска революционна организация, само че в действителността аз съм в техни листи, нали си давате сметка, че действителността е по-силна от думите?! За това предлагам на тези, които приказват тези фантасмагории, да видят в действителността дали аз ще бъда в листа на Вътрешна македонска революционна организация или ще имам своя листа и ще изградя нещо свое, което няма нищо общо като хрумвания, идея и политическа игра с някоя от съществуващите партии.
Иначе мнения може да има всевъзможни, обикновено е. Като видиш някой, който те тормози, се опитваш да си обясниш неговото появяване, неговите тези с неща, чиято последна цел е да го омаскариш. Нормално е, това е част от политическата игра, само че на мен доста ми харесва, че са уплашени. Това е задачата.
Близкият до президента Александър Маринов сподели в свое изявление, че имате капацитет да влезете в Народното събрание. Комплимент ли е за Вас сходно очакване, което пък въпреки това даде мотив да ви свързват с президента Радев?
Виждате ли, че се получава малко шизофренна обстановка, в която на практика аз съм обвързван с всички партии, които съществуват, без значение от техните антагонизми. Абсолютна нервност е ситуацията в България във връзка с политиката и по тази причина естествени хора все по-малко влизат в нея. Идеята е тъкмо това, когато някой тръгне с хрумвания органично да прави нещо, ние да го омаскарим, да го уплашим, да го охулим, да го вкараме в съществуващите към този момент схеми и разнообразни провалени партии (до една от тези, които изброихте, са провалени), да обвържем това нещо с тях и то да не получи никаква поддръжка и по този начин идващите да се откажат да вземат участие в политическия живот.
Само мога да се веселя, че хора като господин Маринов виждат някакъв капацитет. Но по този начин, както аз не мога да откажа някаква поддръжка на хора, които ме харесват, по този начин и не ме интересуват тези, които Вие нарекохте критици, и които приказват безпочвено, без причини, без да слушат какво им се споделя, а си излизат с техните клишета. Това са хора, които се поглеждат себе си в огледалото, когато приказват за другите. Те изхождат от техните страхове, от техните разбирания по какъв начин се прави политическа групировка.
Те си показват, че както Радев сътвори Политическа партия, като ги уточни, по този начин и с всичко останало - че в случай че някой, който е бил доближен до Радев, каже хубава дума, това значи безусловно нова партия на Радев. Разбирате ли тяхното накриво мислене какъв брой е тъпо и какви ниски равнища е достигнало на морал, на схващане? Изключително цинично е! Но ги разбирам. Разговорът тук обаче отива в една експертиза, която е по-скоро в областта на логиката на психиката, психиатрията и неща, в които нямам чак подобен бекграунд.
Да поговорим за концепциите, за които обявихте, че ще работите. Казвате, че сте срещу крайния евроатлантизъм, само че може ли да обясните какво тогава е евроатлантизъм, който не е краен?
Много просто. Ние сме част от Европа. Не можем да се вдигнем и географски да се преместим някъде другаде. Въпросът поражда не дали сме част от Европа, на които сме стожер културно и цивилизационно, а част от каква Европа сме. Това е нещо, което никой не слага под въпрос и под подозрение, което за мен е обидно. Това е липса на самочувствие. Ние сме част от Европа, която се самоуби стопански и енергийно ли? Европа, която постанова безумни идеологии, с които единствено сблъсква личното си население и търси непрекъснато някой да е жертва на някого по линия на цвят на кожата, на полови желания и какви ли не други измислици, а не хората просто да са качествени и това да се прави оценка. Или сме част от Европа, която е мощна стопански и енергийно, пазят се правата на хората, няма изкуствено разделяне, признава се християнството като стожер на културата, или другояче казано - естествена Европа.
Мисля, че сега Европа не е естествена. Истинските европейци и същинските българи би трябвало да се борят за същинските полезности на Европа, а не тези, които се трансфораха в някак изкривени, само че са на първа линия. Това е така наречен краен коренен евроатлантизъм, в който одобряваме безусловно всичко, което идва от Европа или от евроатлантическите ни сътрудници, без значение че в самите тях има страховит спор по тематиката. В Съединени американски щати има консерватори на Тръмп, които желаят Америка да е мощна, почитат си паметта, статуите. Има и хора, които желаят Америка да е на всички места, да хвърлят бомби по всички, човек да не знае какъв пол е и да се бутат всички скулптури. Това не е една и съща Америка. Аз одобрявам първата, не одобрявам втората. Само че в България, когато идва от второто, се споделя - " това идва от Америка и е прелестно ". Не е прелестно, това е рисково и за Америка, и за Европа, и за България.
В този смисъл на мен всички, които в България безусловно безрезервно подхождат към основни въпроси като това би трябвало ли да има война сред НАТО и Русия, за което към този момент приказват европейските водачи, сякаш е разходка в парка, това е въпрос от фундаментална, историческа значимост за оцеляването на Европа и на България в частност. Изключително рисков проблем!
Има ли разнообразни решения този проблем? За мен има - през разговор, дипломация, през стопански мощна Европа, с която да се преценяват американците, руснаците и китайците. На терена не виждам подобен вид решения и подобен вид сериозно мислене. Затова предлагам не коренен и безумен евроатлантизъм, а стабилен и рационален прочит за това какво е Европа.
А тя е мощна като обединяване на отечества и народи, които си знаят езика, традициите, културата, почитат се едни други и дружно измислят решения, които са потребни за всички. Европа беше построена първоначално като един съюз, в който имаше стомана, енергетика. Сега към този момент няма стомана и енергетика, тъй като Зелената договорка я унищожи. И Европа се готви за война, излиза от ден на ден и повече против най-мощната нуклеарна мощ в света. Струва ми се суицидно, рисково. Има наклон за самоубийство на Европа, който би трябвало да бъде пресечен и в този момент е моментът да се случи.
Казвате, че ще работите и за това България да избегне риск от възможен конфликт сред Изтока и Запада, само че разполагаме ли с ресурса като страна да избегнем подобен риск или пък вие като едно младо придвижване?
Аз не споделям, че единствено България може да направи безусловно всичко, или единствено едно придвижване, или някаква партия може да повлияе на тези процеси. Това, което обаче може да се случи, е да си осъществим дълга в някакъв смисъл. Ние знаем, че това не е вярно, знаем, че вървим към злополука. Това дали сме дребни или огромни няма никакво значение. Ние би трябвало да бием камбаната, че това е извънредно рисково и за Европа и за България.
В един миг съгласно мен лунатиците, които ни водят към това, ще се пробудят, когато против себе си видят повече такива хора. Но това стартира от по-малка численост хора. Макар че аз не мисля, че в България са малко тези, които разсъждават по този начин. Мисля обаче, че не са чути и че са уплашени, обезверени и гледайки какво се приказва в медиите, на тях им се коства, че са самотни. Чрез придвижването, което върша, давам своя дан с моите съидейници към това да покажем други хора, които разсъждават трезво, хора, които обичат България, които имат вяра в европейската цивилизация, само че имат различен прочит за нея. По този метод да се опитаме да съберем и притеглим още хора, с които да ни се чуе гласът.
При мен безусловно органично се случва тази еволюция в функциите. Посланието, от това, което приказвам, е едно и също десетилетия - откогато обмислям и се развъртвам. Досега бях анализатор, правили сме и с вас интервюта в платформите на Dir.bg. И какво от това?! Какво от всичко това, което споделих преди няколко години, когато като гражданска квота усетих, че има потребност да вземам участие в дебата за България. Аз споделих, че ще пристигна Зелена договорка, която ще смаже въгледобива, ще направи Европа извънредно не конкурентноспособна, това ще удари Германия, ще удари и нас, целия континент умира стопански, тъй като китайците дърпат, американците дърпат.
Второто, което виждах, беше брутална инфлация. Третото и най-важното, което откроявах и в телевизионни излъчвания - ще има война в Източна Украйна, ще ни завърти и е доста рисково за нас. Водещите безусловно ми се смееха, тъй като това тогава никой не го говореше, никой не следеше корените на спора там и по какъв начин той се разраства. И несъмнено, мигрантската рецесия, за която още тогава беше ясно, че от няколко направления може да се зададе - дали от Украйна, дали от Турция, където Ердоган това нещо го търгува, а ние сме на кръстопътя - на моста за Азия. Тези неща откроявах.
Хората безусловно се забавляваха и ми се смееха. В един миг всичко се случи, видях, че съм прав. Но няма значение кой е бил правият, а че и други хора го говореха. Следователно би трябвало да се премине под друга форма на публично деяние. С повече политически заряд, с цел да може тези хрумвания да не останат във въздуха. Защото към този момент са застрашени моите близки, детето ми, хората, страната и нацията, които обичам. И аз давам своя принос, а на някой по какъв начин му наподобява в границите на политическите им ежби за регулаторчета, за позицийки и фондове, кюлчета, касички и пачки, мен не ме интересува и го споделям безусловно искрено и чистосърдечно.
Понеже споменахте Зелената договорка, по какъв начин ще я предоговаряме със скромния си политически запас, в случай че не успяхме да предоговорим и Плана за възобновяване?
Вие сте права, само че въпросът и тук е кардинален. Дори хипотетично да не можем да създадем нищо, би трябвало ли да стоим и да гледаме по какъв начин се унищожава нашата енергетика, оттова стопанската система и оттова демографската рецесия, поради която се движим към бездна и изчезваме като нация?! Една от най-бързо топящите се в света народи сме. Това, което можем да създадем, е да дефинираме нашия интерес, да кажем, че въгледобивът е стратегически запас за България и би трябвало оптимално дълго да го оползотворяваме, с цел да можем в това време мъдро и плътно да правим трансофрмация в нашия енергиен център, да вземем за пример Маришкия басейн, да стартираме да внедряваме новите технологии, само че стопански грамотно, тъй че да не се унищожим сами и да затворим каквото имаме, без да можем скъпите неща да ги внедрим.
Виждате към този момент на пазара на сила парадокси с негативни цени. Това значи, че ще има вложители, на които безусловно ще им гръмнат в ръцете вложенията, които са създали. Те стават доста изнервени, търсят пари от страната, фондът не е цялостен, оттова към този момент се бърка в хазната. Тоест ние имаме поредност от неверни стопански неща. Ако ясно забележим къде са ни проблемите и ги заявим на нашите европейски сътрудници, попритиснем нашите политически калпазани, както ще ги назовавам към този момент, тъй като не заслужават да ги назовавам с думата хайлайф, в един миг мисля, че в действителност може да се стигне до обстановка, в която гражданското общество да обърне процеса и Зелената договорка да бъде предоговорена и преосмислена.
Това го вършат фермерите в Париж, отиват и в Германия. Вече доста хора видяха, че Европа се самоубива стопански, енергийно и аграрни. Ако стане по-масово това придвижване и се чува от повече страни аргументираният диалог и положителните хрумвания, мисля, че е реалистично в алианс с поляци, унгарци и австрийци да има в границите на Европа сериозен консенсус за това, че е потребност смяна.
Самата Урсула фон дер Лайен стигна до този извод. Тя към този момент приказва, че при нов мандат ще индустриализира. Да де, само че някой направи деиндустриализация и това бяхте вие, г-жо Фон дер Лайен. Тоест би трябвало някаква отченост. Ние българите сега забравяме, че жителите са тези, които са са господарите на политиците на национално ниво, както жителите на Европа са господарите на тези, които даже не са определени в Европейска комисия. Това тихомълком, непретенциозно и с приведен нос ние да подминаваме стратегически опасности, които могат да унищожат и да застрашат стандарта на живот и в някакъв смисъл и мира, това е абдикация от отговорност. Аз не мога да си го разреша и каквото мога, даже в границите на дребното и на моите съидейници, с каквото разполагаме, би трябвало да приказваме. Мисля, че ще има и други, тъй като положителните хрумвания също са заразни, освен неприятните.
Тоест, ангажирате ли се, че в случай че влезете в Екологичен потенциал ще работите за предогавяряне на Зелената договорка? Ще стигне ли тежестта на гласовете ви? Питам, тъй като сме виждали към този момент да се окаже след изборите, че един глас не е задоволителен да промени нещо.
Откровено ви споделям, че не се и възнамерявам дали ще ми стигнат гласовете. Аз върша това, което би трябвало да направя. Надявам се тази платформа, европейските избори и националните избори да са добър инструмент да ме чуят повече хора. Ако хората имат потребност от това, ще ми стигнат гласовете, ще има и още и това ще има електорална мощ. Ако не ми стигнат гласовете, аз съм си извършил дълга, споделил съм си рисковете и не преставам да се боря с инструментите, с които разполагам. Нямам милиони от олигарси, които да ми налеят и да ми създадат изкуствена партийка, нямам мутри, с които да тормозя хората, не желая и да бъде по този начин. Така че за мен безусловно всичко е победа. Няма вид, в който да се усещам, че нещо не съм съумял да направя. Дори самият факт, че сега с Вас повеждам този диалог за мен е опция.
Вече отговорихте на въпроса на крайния евроатлантизъм, само че желая да почистим и въпроса за крайния евроспектицизъм. Да разбирам ли от казаното дотук, че не сте и краен евроспектик?
Категорично! Аз съм уверен европеец и то като горделив българин, който е създател на европейската цивилизация. Това няма да се уморя да го дублирам, тъй като българите са не запомнили, да не кажа, че не го знаят - че са една от трите истински европейски цивилизации, дружно със старогръцката, с латинската и старобългарската. Българите като държавна политика са дали писменост на 400 милиона европейци. Тоест българите имат правото и задължението да се борят и да отстояват концепциите за това, че Европа би трябвало да е мощна, естествена, рационална и уважаваща културното си и християнско завещание, несъмнено с почитание към всички етноси и религии, само че не премълчавайки обстоятелствата за това по какъв начин тя е сигнала дотук да е толкоз богата.
Аз изхождам от позицията, че толкоз доста обичам Европа и България, че желая да се борим да ги създадем мощни, а не да ги унищожаваме. Тъй като Европа, с това, което е тръгнала, по линия на културната война, която се води против корените на Европа - точно идейно християнските, войната, която се води против Европа с това да се вкарват незаконни мигранти като политика, които да избират след това верните партии, които са ги вкарали, само че тези хора не желаят да бъдат европейци и да се интегрират, желаят културно да трансформират устоите на Европа, Европа, която енергийно се самоубива и стопански и към този момент е един запъртък... Целият промишлен бизнес от Германия избяга в Съединени американски щати, тъй като там има условия за бизнес и американците притеглят европейския капитал и Европа остана като една склерозирала бабка, която върви с някакво пуделче, както е съвременно. Това на мен не ми харесва. За мен същински обичащите България хора, би трябвало да се борят за подобряването на тези скъпи неща, а не да си затварят очите, либералистичен да мълчат и да споделят " тъй като одобрявам Европа, няма да кажа, че не ми харесва тя накъде отива или че се готви за война с Русия или че си унищожи енергетиката. Това е абдикация от дълга, който всеки от нас има - за отбрани това, което счита за скъпо.
Като казахте " скъпо ", такова е и оправянето с демографската рецесия, която също си поставяте като приоритет. Как съгласно Вас да спрем приключването на хора в чужбина, да повишим раждаемостта и да обърнем наклонността на застаряване на популацията?
Правим разбор на демографската рецесия и споделяме от кое място идва тя. Хората бягат от България. Хората у нас са измежду най-болните европейски популации, с доста неприятна предварителна защита, с доста слаб достъп до добра здравна услуга по ред аргументи - високо равнище на доплащане, което удря техните вероятности и сигурност. За да се спре всичко това най-важно е първо да се възвърне доверието към институциите и към България като страна. Да се види, че на руля на политическия ни транспортен съд има съществени хора, не истерици, не чуждопоклонници, не хора, които не се опълчват, когато видят нещо рисково за България.
А такива, които обичат България, имат разнообразни солидни хрумвания и това нещо се препредава и у жителите, които работят от заран до вечер, с цел да си заплащат сметките, като чувство за непоклатимост и предвидимост. Когато имаш едно такова чувство за предивдимост и непоклатимост и в стопанската система има ясни политики, които водят до поощряване на вложенията, отбрана на собствеността, привличане на вложения, сигурност, че няма да се подвигат налозите и да се вършат внезапни ходове в пенсионния модел, хората стартират да възнамеряват по-дългосрочно. Казват си " Ще направя бизнес, тъй като налозите в България сякаш няма да се подвигат, защото хазната е постоянна. В България обаче е назад и хазната е на алено години наред. Постоянно приказваме за повдигане на налози. Вие в случай че сте бизнесмен, в никакъв случай няма да извършите нещо ново, в случай че не сте сигурен, че имате задоволително пари да ги загубите без проблем, тъй като знаем, че предприемачеството е риск.
Ако си създадем средата прогнозируема и проектираме солидни хора в управителните позиции в страната, оправим си културата, всеобщия спорт, достъпът до здравна услуга и базови неща, доверието ще се завърне у младежите, които ще повярват, че има смисъл да останат тук и да си възпитават децата, да раждат и така нататък Това са икономическите неща, които изброих, само че най-вече ме тормози неналичието на дух и обезверяването на българите, които са станали извънредно нихилистично настроени към личната си история и народ, което е в резултат на завладяна просветителна система, не познават в действителност те са наследници, хора, които са се борили и са умирали, с цел да сме свободни, давали са действителна жертва през днешния ден нас да ни има, и доста елементарно и с лека ръка сме склонни това нещо да го пропиляваме, да го изоставяме и да не се борим за него.
Всичко е в духа! Ако се завърне чувството, че е горделивост да си правоприемник на такива духовни колоси, като стартираме да прибавяме и добрите идеи в политиката за това по какъв начин да се прави стопанска система, появят се и вложения, тъй като има прогнозируемост, премахнем всички тези безсмислени мафиотски осъществявания, които са толкоз жалки и смешни и в последна сметка даже хората, които ги вършат, не могат да си изхарчат парите, съм сигурен, че доста бързо можем да обърнем този мач.
За да не излезе, че голословя, давам образец с историята - когато през 15 век Османската империя овладява тотално нашите земи, българите остават 800 хиляди души. През 19 век към този момент са над 6 млн. В рамките на непознато политическо подтисничество българите се множат и побеждават, тъй като са се появили духовни водители, предриемаческа класа, която в границите на империята е успявала да търгува, и сме основали водители, които са създали по този начин, че народът ни да има вяра, че има смисъл да се назовават българи и да се множат.
Така че, в тези два съставния елемент - стопанска система и дух, за мен е заровено кучето по линия на нашето демографски изгубване, по този начин както сме почнали да го вършим. Според мен е пристигнало време да си променим и житейската философия, няма да стане с смяна на политическата и икономическата системи. Трябва да разберем, че би трябвало да вършим доста неща, които са на пръв взор дребни, само че са верните и във времето ще забележим всеобщо възстановяване на всичко.
Какво имате поради под концепцията за записване на правото на разплащания в брой в Конституцията, което лансирате поради " заплаха от цифровото евро "? Питам, защото в България и Европейски Съюз няма възбрана за прилагане на пари в брой.
До преди COVID-19 нямаше и ограничаване за това да вървим в парковете с маски, да си бием шотове и да не можем да излизаме от у дома. Това, че не следва, не значи, че не можем да го забележим в действително време. Дигиталното евро е антиутопия. Това значи в действително време тези, които ръководят парите ни - Европейската централна банка, да вижда всеки ваш разход защо отива. Дори в този момент в кредитните карти може да си следите въглероден отпечатък. Понеже въглеродната обсесия и прекаленост в действителността не може да се осъществя с темповете, които желаят нашите еврократи, те си споделят " дано направляваме изцяло парите и когато някой направи прекомерно доста въглероден отпечатък с покупките си на месо, кара си колата в Германия, да вземем за пример и прави непотребни турове с колата, т.е. замърсява без да е нужно, стартират наказателни точки - по-труден достъп до заем, негативна рента.
Правителството желае да харчиш, само че в случай че не го правиш, не движиш стопанската система и... наказателна рента. Сметката ти стартира да се топи и имаш последна дата, в която може да нямаш нищо в нея. Това е антиуотпия и значи цялостен надзор над обществено-икономическия живот, тъй като парите опосредяват съвсем всяка икономическа трансакция. Така че, в случай че кешът е записан в Конституцията, това е дребна, само че значима пречка пред това да се мине напълно на цифровизирани пари. Припомням ви, че когато тираджиите в Канада отхвърлиха да сложат маските и да създадат каквото Трюдо им беше споделил, той им спря парите, замрази ги и хората не можеха да си нахранят децата. Затова съм изключително песимистичен към това политиците да ръководят парите ни и не бих им дал властта изцяло. И това е една маневра, с която да си оставам малко повече въздух и независимост.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ




