Пропаст, която не спира да расте
Двигателите на икономическото развиване в страната са столицата, Стара Загора, Варна, Бургас и Пловдив.
© Мария Съботинова Статията е част от класацията на най-динамичните дребни и междинни компании " Гепард ". Всички текстове от изданието можете да откриете тук. Темпът на основаване на работни места в страната от ден на ден се забавя, а в някои области на практика е спрял. Европейските средства се насочват към огромните общини, като огромните планове са най-вече инфраструктурни - като метрото в София, прави от автомагистрали и пътища. " Ако не се увеличи икономическата интензивност и не се подхващат ограничения в просветителната система, няма по какъв начин да защитим по-висока претовареност. "
Зорница Славова, ИПИ
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
България понижава и остарява
Страната е с втората най-ниска междинна дълготрайност на живот измежду страните - членки на Европейски Съюз
15 ное 2017
Малките водачи в бизнеса
Годишната ранглиста " Гепард " за най-динамичните дребни и междинни предприятия в България през 2016 година демонстрира, че приходите на фирмите в нея са се нараснали с 30% за една година
10 ное 2017
Над 450 млн. лева за градско развиване и туризъм
Фондът на фондовете търси мениджъри на три градски фонда - в Южна, Северна България и в София
25 окт 2017
Еврофондовете не работят задоволително добре, признава Европейска комисия
В новия си отчет за политиката на доближаване комисията дава обещание да промени метода, по който се разпределят парите
9 окт 2017
Финансовата рецесия в община Сливен е овладяна
И през тази година обаче остават в действие ограниченията за понижаване на разноските
26 сеп 2017
Стара Загора остава най-развитият район след София
Областта е на втора място по Брутният вътрешен продукт в България съгласно разбора на " Индъстри уоч "
26 сеп 2017
Възраждането на районите остава неравномерно
Различните темпове на развиване задълбочават наклонността на концентрация на стопанската система
16 ное 2016
Икономическото възобновяване на районите в България продължава и през 2016 година Но въпреки данните да демонстрират раздвижване, процесът остава несиметричен, а разделянето сред северната и южната част на страната освен продължава, само че и нараства. Тенденцията е забележима и на пазара на труд, и във връзка с вложенията. В Северозападна и Северна централна България развиването е догонващо, само че минимално, вследствие на което регионите са в интервал на застоялост. Същевременно сходно на предходните години моторите на икономическото развиване са столицата, Стара Загора, Варна, Бургас и Пловдив. В резултат социално-икономическите разлики сред севера и юга стават все по-големи.
Европейските средства се насочват към огромните общини, като огромните планове са най-вече инфраструктурни - като метрото в София, прави от автомагистрали и пътища. Същевременно обаче икономическата интензивност в страната стартира да се свива в съвсем всички области, до момента в който заетостта поддържа ниските си равнища, което значи, че развиването на пазара на труд е достигнало лимита. Своеобразният таван дружно с влошаващата се демография, която е проблем за всички области, е измежду провокациите, които ще се наложи да бъдат адресирани в бъдеще, с цел да продължи процесът на възобновяване на районите. Това са едни от главните акценти на тазгодишното проучване " Регионални профили: индикатори на развиване " на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Пазарът на труд доближи своя пик
За разлика от миналата 2015 година, когато основаването на работни места бе релативно отмерено, през 2016 година разделянето още веднъж нараства. Възстановяването в Северна България към момента е на стадий " иден ", до момента в който позитивни трендове се виждат главно в южната част на страната и в огромните стопански центрове. Заетостта и икономическата интензивност обаче доближават лимита си из цялата страна, смятат специалистите от ИПИ. Темпът на основаване на работни места в страната от ден на ден се забавя, а в някои места на практика е спрял.
Данните демонстрират, че икономическата интензивност се свива през последните две години, вследствие на което все ще се следи слаба претовареност. Същевременно това е и повода за спада на безработицата - хората стопират да си търсят работа и на процедура " напущат " пазара на труд. Тенденцията се следи изключително мощно в едва развитите райони като Враца, които даже регистрират намаляване в каузи на работещите по отношение на популацията. " Данните за развиването на пазара на труда в северозападната част на страната са извънредно притеснителни, изключително що се касае до областите Враца, Ловеч и Монтана ", написа Явор Алексиев в собствен разбор за института. В неприятно състояние се намират също по този начин областите Разград и Силистра. Дори в райони, които предишни години са отразявали трайни позитивни трендове, като Велико Търново в този момент се следи закъснение във връзка с основаването на работни места.
От друга страна, в позитивния завършек на класацията се намира Габрово. " Въпреки че региона не може да се похвали с огромен брой висшисти, заради мощния промишлен профил има релативно висок дял от популацията, приключили приблизително обучение, до момента в който нискоквалифицираните фрагменти са малко ", разяснява Зорница Славова от ИПИ. Затова пазарът на труд в Габрово продължава да се показва добре по отношение на междинното за страната, само че пък има проблем, който може да преобърне трендовете от позитивни на отрицателни - демографията. Застаряването на популацията в региона е едно от най-високите в България.
Подобна е обстановката в Смолян и Велико Търново - мощна икономическа интензивност, само че влошаваща се демография. Столицата пък отбелязва растеж в броя на заетите, само че нарастването на популацията не разрешава на региона да доближи предкризисните равнища на претовареност към момента. Русе също се показва добре, като означи девето следващо тримесечие с растеж на заетите към края на юни. От ИПИ означават обаче, че региона също регистрира закъснение в процеса на основаване на работни места. Развитието на пазара на труд е достигнало пика си към този момент, като през 2016 година даже има спад в броя на заетите и работната мощ. " Ако не се увеличи икономическата интензивност и не се подхващат ограничения в просветителната система, няма по какъв начин да защитим по-висока претовареност ", смята Славова. А във връзка с образованието напредък не се вижда. Висшистите всеобщо се насочват към огромните области, изключително столицата, като разликата от ден на ден нараства по отношение на междинното за страната.
Така да вземем за пример потокът на заселилите се от други области в София е по-голям през предходната година, в сравнение с този към чужбина, показват от ИПИ. Докато през 2015 година шест области показват позитивна разлика сред заселилите се и напусналите хора, през 2016 година цифрата пада на пет - София, Бургас, Варна, Пловдив и Кърджали. " В резултат популацията, и съответно хората в трудоспособна възраст, става все по-концентрирано ", отбелязва Славова. Обезлюдяването основава провокации и за бизнеса в районите, които намират набирането на квалифицирани фрагменти за все по-труден развой. Основното предизвикателство пред по-нататъшното възобновяване на българския* пазар на труд е превъзмогването на този предел. " Оттук нататък се постанова да се работи върху квалификацията и образованието ", смята Славова. " Образованието е основно при постигане на лимита на пазара ", добавя още тя.
Застаряването на приходите
Съществен източник на приходите на семействата в България е работната заплата, като нейният дял продължава да нараства. Заплатите порастват на всички места, само че при приходите към момента има съмнения сред обособените области. " Предвид следеното повишаване на тежестта на приходите от работна заплата в общите приходи през последните години можем да чакаме разликата сред най-богатите и някои от най-бедните области да продължи да се задълбочава ", разяснява Явор Алексиев. Причината - пенсиите не могат да поддържат темпа на напредък на заплатите, който към този момент доближава към 10%. " Това важи с особена мощ за области със застаряващо население и незадоволително развъртян пазар на труд ", добавя още той.
В някои области застаряването на популацията се демонстрира и в числата за приходите. Така да вземем за пример в Габрово и Велико Търново делът на прихода от пенсии на разположение от семейството нараства, заради което там се вижда и по-слаб растеж. Причината е, че от ден на ден хора разчитат на пенсии, а не толкоз на хонорари от работа. Друг образец е съпоставката сред София и Видин, която изобразява от различен ъгъл продължаващата разлика сред районите в двата края на спектъра на икономическото развиване. В София делът на заплатата е две трети, до момента в който приходите от пенсии са едвам 19%, до момента в който във Видин числата са надлежно 39 и 48%. " Районите, в които демографията е по-влошена, са и тези, при които делът на заплатите е по-нисък и по-бързо спада ", разяснява Славова. Изостават и други области като Пловдив и Бургас, само че там на помощ идва капиталовата интензивност и възобновяване на пазара на труд, които могат да покачат благосъстоянието на хората в идващите години.
Местните налози и такси
Местните налози и такси са една сфера, в която липсва корелация сред данъчните промени и икономическа интензивност или вложения на локално равнище, заради което е мъчно да се обособят съответни региони, за които е особено да покачват или понижават налозите и таксите. Средно за страната обаче наклонността е да се покачват ненапълно заради финансовата отпадналост на самите общини.
Фактор за изнемогващите общински бюджети е и усиленото асимилиране на европейски средства. За да поемат планове по програмния интервал, общините би трябвало да обезпечат нужното съфинансиране. Резултатът - изтегляне на заеми и задлъжняване на фона на към този момент съществуващи дефицити. " Самият факт, че болшинството от измененията са в посока " нагоре " демонстрира ясно, че цялото упражнение е разследване от инертни опити за пълнене на бюджетни дупки ", написа Алексиев.
Като цяло в по-развитите области равнищата на налози и такси на локално равнище са по-високи по отношение на междинното за страната. Подобна е обстановката за София, Варна и Бургас. В този ред на мисли вероятно няма да е изненада, че най-ниски са във Видин, Монтана, Враца и Перник. Разбира се, има и изключения - макар икономическата интензивност в региона Стара Загора и Габрово държат налозите си ниски, до момента в който по-слабо развитите Кърджали и Разград имат релативно високи.
Евроусвояването - автомагистрали и метро
Тъй като централната власт отхвърля на общините опцията да организират децентрализирана фискална политика, ресурсите по европейските оперативни стратегии дават опция за финансиране на локални планове. Трябва обаче да се означи, че опциите са лимитирани. Така да вземем за пример парите от Брюксел не могат да се употребяват за рехабилитация на пътната мрежа, а единствено за нови пътни възли и прави.
Така към края на юни българските общини са усвоили близо 8.8 милиарда лева като бенефициери на европейските оперативни стратегии за целия интервал от влизането на България в Европейски Съюз, от които към 2 милиарда лева са ориентирани към софийското метро. За съпоставяне, към края на 2016 година общата сума на действително изплатените средства беше 8.5 милиарда лева Средната степен на асимилиране от общините е повишена до 1.3 хиляди лева на човек по отношение на 1.2 хиляди лева към май 2016 година В предишни разбори на института сумите на човек от популацията по общини включваха единствено усвоените средства от локалните администрации. Но от средата на 2016 година ИПИ ревизира данните си, с което включи и ресурсите, усвоени от компаниите по оперативни стратегии на територията на страната.
Анализът на ИПИ демонстрира, че усвояването на европейските пари остава неравномерно. Така да вземем за пример в съответствие с популацията в община Ковачевци се падат по 29 лева на човек, до момента в който в Рила, където предходната година средствата бяха едвам 13 лева на човек, в този момент доближават над 6 хиляди лева на човек. Като цяло обаче европейските пари отиват в по-големите области, най-вече за инфраструктурни планове.
Миналата година ИПИ инициира проучване, което прегледа до каква степен усвояването на евросредства сближава областите както посред им, по този начин и по отношение на средноевропейското равнище. Изводите обаче не бяха окуражаващи. Излиза, че множеството елементи на страната усъвършенстват благосъстоянието си по отношение на междинното за Европейски Съюз равнище, само че не с помощта на усвоените пари от Брюксел. Различията в благосъстоянието сред областите се задълбочава, защото най-големите региони обират плановете, а други едвам кретат. Докато усвоените средства от област Търговище са 74.6 млн. лева, в Пловдив са 663.2 млн. лева А Пловдив е на второ място, на километри зад водещия в класацията - София, с над 3.2 милиарда лева
Всичко това обаче не значи, че европейските средства са спънка пред развиването. Напротив, те могат дейно да се насочат към проблематични области, като по този начин обезпечат дълготраен позитивен резултат за развиването и обществото. Практически това, което се получава сега, е капсулация на Северна България, вследствие на която районът е изолиран и стагнира, а останалите елементи на страната летят напред. Едно решение би могло да е инфраструктурата. " Докато в Южна България по протежението на Автомагистрала " Тракия " има няколко стопански центъра, в северната част на страната няма такива и това пречи на икономическото развиване ", разяснява Зорница Славова. Друг фактор е, че Стара планина се явява като самобитна бариера сред севера и юга, която лимитира трудовата подвижност на популацията. Затова и европейските средства могат и би трябвало да се употребяват за развиването на пътната мрежа в Северна България.
Поръчайте изданието »
На хартия или PDF
© Мария Съботинова Статията е част от класацията на най-динамичните дребни и междинни компании " Гепард ". Всички текстове от изданието можете да откриете тук. Темпът на основаване на работни места в страната от ден на ден се забавя, а в някои области на практика е спрял. Европейските средства се насочват към огромните общини, като огромните планове са най-вече инфраструктурни - като метрото в София, прави от автомагистрали и пътища. " Ако не се увеличи икономическата интензивност и не се подхващат ограничения в просветителната система, няма по какъв начин да защитим по-висока претовареност. "
Зорница Славова, ИПИ
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
България понижава и остарява
Страната е с втората най-ниска междинна дълготрайност на живот измежду страните - членки на Европейски Съюз
15 ное 2017
Малките водачи в бизнеса
Годишната ранглиста " Гепард " за най-динамичните дребни и междинни предприятия в България през 2016 година демонстрира, че приходите на фирмите в нея са се нараснали с 30% за една година
10 ное 2017
Над 450 млн. лева за градско развиване и туризъм
Фондът на фондовете търси мениджъри на три градски фонда - в Южна, Северна България и в София
25 окт 2017
Еврофондовете не работят задоволително добре, признава Европейска комисия
В новия си отчет за политиката на доближаване комисията дава обещание да промени метода, по който се разпределят парите
9 окт 2017
Финансовата рецесия в община Сливен е овладяна
И през тази година обаче остават в действие ограниченията за понижаване на разноските
26 сеп 2017
Стара Загора остава най-развитият район след София
Областта е на втора място по Брутният вътрешен продукт в България съгласно разбора на " Индъстри уоч "
26 сеп 2017
Възраждането на районите остава неравномерно
Различните темпове на развиване задълбочават наклонността на концентрация на стопанската система
16 ное 2016
Икономическото възобновяване на районите в България продължава и през 2016 година Но въпреки данните да демонстрират раздвижване, процесът остава несиметричен, а разделянето сред северната и южната част на страната освен продължава, само че и нараства. Тенденцията е забележима и на пазара на труд, и във връзка с вложенията. В Северозападна и Северна централна България развиването е догонващо, само че минимално, вследствие на което регионите са в интервал на застоялост. Същевременно сходно на предходните години моторите на икономическото развиване са столицата, Стара Загора, Варна, Бургас и Пловдив. В резултат социално-икономическите разлики сред севера и юга стават все по-големи.
Европейските средства се насочват към огромните общини, като огромните планове са най-вече инфраструктурни - като метрото в София, прави от автомагистрали и пътища. Същевременно обаче икономическата интензивност в страната стартира да се свива в съвсем всички области, до момента в който заетостта поддържа ниските си равнища, което значи, че развиването на пазара на труд е достигнало лимита. Своеобразният таван дружно с влошаващата се демография, която е проблем за всички области, е измежду провокациите, които ще се наложи да бъдат адресирани в бъдеще, с цел да продължи процесът на възобновяване на районите. Това са едни от главните акценти на тазгодишното проучване " Регионални профили: индикатори на развиване " на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Пазарът на труд доближи своя пик
За разлика от миналата 2015 година, когато основаването на работни места бе релативно отмерено, през 2016 година разделянето още веднъж нараства. Възстановяването в Северна България към момента е на стадий " иден ", до момента в който позитивни трендове се виждат главно в южната част на страната и в огромните стопански центрове. Заетостта и икономическата интензивност обаче доближават лимита си из цялата страна, смятат специалистите от ИПИ. Темпът на основаване на работни места в страната от ден на ден се забавя, а в някои места на практика е спрял.
Данните демонстрират, че икономическата интензивност се свива през последните две години, вследствие на което все ще се следи слаба претовареност. Същевременно това е и повода за спада на безработицата - хората стопират да си търсят работа и на процедура " напущат " пазара на труд. Тенденцията се следи изключително мощно в едва развитите райони като Враца, които даже регистрират намаляване в каузи на работещите по отношение на популацията. " Данните за развиването на пазара на труда в северозападната част на страната са извънредно притеснителни, изключително що се касае до областите Враца, Ловеч и Монтана ", написа Явор Алексиев в собствен разбор за института. В неприятно състояние се намират също по този начин областите Разград и Силистра. Дори в райони, които предишни години са отразявали трайни позитивни трендове, като Велико Търново в този момент се следи закъснение във връзка с основаването на работни места.
От друга страна, в позитивния завършек на класацията се намира Габрово. " Въпреки че региона не може да се похвали с огромен брой висшисти, заради мощния промишлен профил има релативно висок дял от популацията, приключили приблизително обучение, до момента в който нискоквалифицираните фрагменти са малко ", разяснява Зорница Славова от ИПИ. Затова пазарът на труд в Габрово продължава да се показва добре по отношение на междинното за страната, само че пък има проблем, който може да преобърне трендовете от позитивни на отрицателни - демографията. Застаряването на популацията в региона е едно от най-високите в България.
Подобна е обстановката в Смолян и Велико Търново - мощна икономическа интензивност, само че влошаваща се демография. Столицата пък отбелязва растеж в броя на заетите, само че нарастването на популацията не разрешава на региона да доближи предкризисните равнища на претовареност към момента. Русе също се показва добре, като означи девето следващо тримесечие с растеж на заетите към края на юни. От ИПИ означават обаче, че региона също регистрира закъснение в процеса на основаване на работни места. Развитието на пазара на труд е достигнало пика си към този момент, като през 2016 година даже има спад в броя на заетите и работната мощ. " Ако не се увеличи икономическата интензивност и не се подхващат ограничения в просветителната система, няма по какъв начин да защитим по-висока претовареност ", смята Славова. А във връзка с образованието напредък не се вижда. Висшистите всеобщо се насочват към огромните области, изключително столицата, като разликата от ден на ден нараства по отношение на междинното за страната.
Така да вземем за пример потокът на заселилите се от други области в София е по-голям през предходната година, в сравнение с този към чужбина, показват от ИПИ. Докато през 2015 година шест области показват позитивна разлика сред заселилите се и напусналите хора, през 2016 година цифрата пада на пет - София, Бургас, Варна, Пловдив и Кърджали. " В резултат популацията, и съответно хората в трудоспособна възраст, става все по-концентрирано ", отбелязва Славова. Обезлюдяването основава провокации и за бизнеса в районите, които намират набирането на квалифицирани фрагменти за все по-труден развой. Основното предизвикателство пред по-нататъшното възобновяване на българския* пазар на труд е превъзмогването на този предел. " Оттук нататък се постанова да се работи върху квалификацията и образованието ", смята Славова. " Образованието е основно при постигане на лимита на пазара ", добавя още тя.
Застаряването на приходите
Съществен източник на приходите на семействата в България е работната заплата, като нейният дял продължава да нараства. Заплатите порастват на всички места, само че при приходите към момента има съмнения сред обособените области. " Предвид следеното повишаване на тежестта на приходите от работна заплата в общите приходи през последните години можем да чакаме разликата сред най-богатите и някои от най-бедните области да продължи да се задълбочава ", разяснява Явор Алексиев. Причината - пенсиите не могат да поддържат темпа на напредък на заплатите, който към този момент доближава към 10%. " Това важи с особена мощ за области със застаряващо население и незадоволително развъртян пазар на труд ", добавя още той.
В някои области застаряването на популацията се демонстрира и в числата за приходите. Така да вземем за пример в Габрово и Велико Търново делът на прихода от пенсии на разположение от семейството нараства, заради което там се вижда и по-слаб растеж. Причината е, че от ден на ден хора разчитат на пенсии, а не толкоз на хонорари от работа. Друг образец е съпоставката сред София и Видин, която изобразява от различен ъгъл продължаващата разлика сред районите в двата края на спектъра на икономическото развиване. В София делът на заплатата е две трети, до момента в който приходите от пенсии са едвам 19%, до момента в който във Видин числата са надлежно 39 и 48%. " Районите, в които демографията е по-влошена, са и тези, при които делът на заплатите е по-нисък и по-бързо спада ", разяснява Славова. Изостават и други области като Пловдив и Бургас, само че там на помощ идва капиталовата интензивност и възобновяване на пазара на труд, които могат да покачат благосъстоянието на хората в идващите години.
Местните налози и такси
Местните налози и такси са една сфера, в която липсва корелация сред данъчните промени и икономическа интензивност или вложения на локално равнище, заради което е мъчно да се обособят съответни региони, за които е особено да покачват или понижават налозите и таксите. Средно за страната обаче наклонността е да се покачват ненапълно заради финансовата отпадналост на самите общини.
Фактор за изнемогващите общински бюджети е и усиленото асимилиране на европейски средства. За да поемат планове по програмния интервал, общините би трябвало да обезпечат нужното съфинансиране. Резултатът - изтегляне на заеми и задлъжняване на фона на към този момент съществуващи дефицити. " Самият факт, че болшинството от измененията са в посока " нагоре " демонстрира ясно, че цялото упражнение е разследване от инертни опити за пълнене на бюджетни дупки ", написа Алексиев.
Като цяло в по-развитите области равнищата на налози и такси на локално равнище са по-високи по отношение на междинното за страната. Подобна е обстановката за София, Варна и Бургас. В този ред на мисли вероятно няма да е изненада, че най-ниски са във Видин, Монтана, Враца и Перник. Разбира се, има и изключения - макар икономическата интензивност в региона Стара Загора и Габрово държат налозите си ниски, до момента в който по-слабо развитите Кърджали и Разград имат релативно високи.
Евроусвояването - автомагистрали и метро
Тъй като централната власт отхвърля на общините опцията да организират децентрализирана фискална политика, ресурсите по европейските оперативни стратегии дават опция за финансиране на локални планове. Трябва обаче да се означи, че опциите са лимитирани. Така да вземем за пример парите от Брюксел не могат да се употребяват за рехабилитация на пътната мрежа, а единствено за нови пътни възли и прави.
Така към края на юни българските общини са усвоили близо 8.8 милиарда лева като бенефициери на европейските оперативни стратегии за целия интервал от влизането на България в Европейски Съюз, от които към 2 милиарда лева са ориентирани към софийското метро. За съпоставяне, към края на 2016 година общата сума на действително изплатените средства беше 8.5 милиарда лева Средната степен на асимилиране от общините е повишена до 1.3 хиляди лева на човек по отношение на 1.2 хиляди лева към май 2016 година В предишни разбори на института сумите на човек от популацията по общини включваха единствено усвоените средства от локалните администрации. Но от средата на 2016 година ИПИ ревизира данните си, с което включи и ресурсите, усвоени от компаниите по оперативни стратегии на територията на страната.
Анализът на ИПИ демонстрира, че усвояването на европейските пари остава неравномерно. Така да вземем за пример в съответствие с популацията в община Ковачевци се падат по 29 лева на човек, до момента в който в Рила, където предходната година средствата бяха едвам 13 лева на човек, в този момент доближават над 6 хиляди лева на човек. Като цяло обаче европейските пари отиват в по-големите области, най-вече за инфраструктурни планове.
Миналата година ИПИ инициира проучване, което прегледа до каква степен усвояването на евросредства сближава областите както посред им, по този начин и по отношение на средноевропейското равнище. Изводите обаче не бяха окуражаващи. Излиза, че множеството елементи на страната усъвършенстват благосъстоянието си по отношение на междинното за Европейски Съюз равнище, само че не с помощта на усвоените пари от Брюксел. Различията в благосъстоянието сред областите се задълбочава, защото най-големите региони обират плановете, а други едвам кретат. Докато усвоените средства от област Търговище са 74.6 млн. лева, в Пловдив са 663.2 млн. лева А Пловдив е на второ място, на километри зад водещия в класацията - София, с над 3.2 милиарда лева
Всичко това обаче не значи, че европейските средства са спънка пред развиването. Напротив, те могат дейно да се насочат към проблематични области, като по този начин обезпечат дълготраен позитивен резултат за развиването и обществото. Практически това, което се получава сега, е капсулация на Северна България, вследствие на която районът е изолиран и стагнира, а останалите елементи на страната летят напред. Едно решение би могло да е инфраструктурата. " Докато в Южна България по протежението на Автомагистрала " Тракия " има няколко стопански центъра, в северната част на страната няма такива и това пречи на икономическото развиване ", разяснява Зорница Славова. Друг фактор е, че Стара планина се явява като самобитна бариера сред севера и юга, която лимитира трудовата подвижност на популацията. Затова и европейските средства могат и би трябвало да се употребяват за развиването на пътната мрежа в Северна България.
Поръчайте изданието »
На хартия или PDF
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ