Наистина ли не може без ДПС?
Двете водещи партии в страната на хартия са доста разнообразни. Освен електорална конкуренция, те са предразположени към идеологически конфликт на районно, че и на европейско равнище. Но вместо да си опонират и да основат един дребен двуполюсен модел българската политика, ГЕРБ и Движение за права и свободи наподобяват не просто като неофициална коалиция, а като обединяване с общ център за взимане на решения.
Какво докара до близостта на ГЕРБ с Движение за права и свободи?
Формално едните са центристи с уклон към консервативно шестване в името на християнските и обичайните полезности. Другите официално са либерали, от които се чака да упорстват за по-пъстър свят, изпълнен с всевъзможни права и свободи.
Имат най-вече разногласия в борбата за локалната власт
Преди години по време на сформирането на кабинета “Орешарски ” Бойко Борисов разкри проект, съгласно който той ще бъде вкаран в пандиза и погубен. Като разгласи, че зад този проект стои тогавашният водач на Движение за права и свободи — Ахмед Доган.
ГЕРБ участваше в митингите и настояваше за свалянето на държавното управление на Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и Атака.
Днес обаче ГЕРБ се пробва с Движение за права и свободи да откри своята Атака, с цел да направи същото държавно управление, а
Доган не е деен водач на Движение за права и свободи, а групировката в ръцете на Джевдет Чакъров. Ярък водач, за който има доста какво да се каже и може да не стигне пространството на сървърите на, в случай че той стане централна тематика на този текст.
Но не по-малко забавен е съпредседателят на Движението Делян Пеевски, който през 2013 година стана официална причина за митингите, в които участваше ГЕРБ. Назначението на тогава 33-годишния народен представител за ръководител на ДАНС изкара десетки хиляди по улиците на София за над 400 дни подред, а мнозина се тормозиха, че службите на България са пробити с очебийно съветски почерк.
Но през днешния ден се оказва, че и Борисов, и протестиращите тогава са бъркали
Делян Пеевски е евроатлантик пето потомство и поръчител за прозападното бъдеще на страната.
Дори повече - наследникът на същият оня Доган, който щеше да праща Борисов в пандиза и да го убива, бе предпазен персонално от Борисов. В последните дни се появиха хипотези, че тежката защита на дома на водача на ГЕРБ е поради обтегнати връзки с Пеевски, само че те бяха оповестени за неуместни неистини от самия Борисов.
Усещат се дребни опасения в Борисовото слово, когато акцентира хармонията си с Пеевски. Много държи постоянно да каже, че толкоз, даже по-близък му е Кирил Петков (или Христо Иванов), макар че ПП-ДБ най-малко в идващите дни не наподобява да са склонни отново да се вържат на прегръдка с ГЕРБ-ДПС.
Но за какво ГЕРБ хем търси поддръжка за държавно управление, хем не позволява в него да взе участие Движение за права и свободи? Дали е просто чиста математика?
Щом (по Борисовите думи) ПП-ДБ са му по-близки, за какво не търси държавно управление с тях без Движение за права и свободи и поддръжката на Има Такъв Народ?
ГЕРБ, ПП-ДБ и Има Такъв Народ имат 123 депутати
Но не е единствено до сметки. Затова този напълно вероятен вид не е даже повдиган в общественото пространство като опция. Без Движение за права и свободи просто не може.
Очевидно е, че аргументите да има или да няма ръководещо болшинство не са (само) в математиката на опциите. Не са и плод на политически договаряния, съглашения, консенсуси и отстъпки.
Не е въпрос на политическо и държавническо узряване единствено за 11 години от протестиращ против модела Пеевски да го превърнеш в главен и незаобиколим собствен сътрудник. И дори съпредседател.
Не е въпрос и на рационално отношение към геополитическата ориентировка на България, в случай че единствено преди няколко месеца си захвърлил опцията за евроатлантическа ротация, с цел да хвърлиш страната в избори, от които единствено порасна значимостта на Движение за права и свободи.
Мнозина хвалят политическите ходове на държавните мъже, виждат тактика, сръчност, ловко справяне с съперниците.
Не, това не е политическо гросмайсторство. Това е взаимозависимост. Шубе. Паника. Хаос. И тъпотия, в която всяка теза се нагажда по отношение на ситуационните паранои на единия съпредседател на ГЕРБ-ДПС и новите апетити на другия съпредседател.
Има ли край това положение, парализиращо България?
Да, само че едва ли този край ще пристигна в името на по-добри вероятности и непоклатимост за страната ни. Просто или единият ще реши да е самоуверен, или другият ще спре да си играе с плячката си и ще я изяде. Или пък на идващите избори премъдрият български гласоподавател ще подреди нещата по-така.
Какво докара до близостта на ГЕРБ с Движение за права и свободи?
Формално едните са центристи с уклон към консервативно шестване в името на християнските и обичайните полезности. Другите официално са либерали, от които се чака да упорстват за по-пъстър свят, изпълнен с всевъзможни права и свободи.
Имат най-вече разногласия в борбата за локалната власт
Преди години по време на сформирането на кабинета “Орешарски ” Бойко Борисов разкри проект, съгласно който той ще бъде вкаран в пандиза и погубен. Като разгласи, че зад този проект стои тогавашният водач на Движение за права и свободи — Ахмед Доган.
ГЕРБ участваше в митингите и настояваше за свалянето на държавното управление на Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и Атака.
Днес обаче ГЕРБ се пробва с Движение за права и свободи да откри своята Атака, с цел да направи същото държавно управление, а
Доган не е деен водач на Движение за права и свободи, а групировката в ръцете на Джевдет Чакъров. Ярък водач, за който има доста какво да се каже и може да не стигне пространството на сървърите на, в случай че той стане централна тематика на този текст.
Но не по-малко забавен е съпредседателят на Движението Делян Пеевски, който през 2013 година стана официална причина за митингите, в които участваше ГЕРБ. Назначението на тогава 33-годишния народен представител за ръководител на ДАНС изкара десетки хиляди по улиците на София за над 400 дни подред, а мнозина се тормозиха, че службите на България са пробити с очебийно съветски почерк.
Но през днешния ден се оказва, че и Борисов, и протестиращите тогава са бъркали
Делян Пеевски е евроатлантик пето потомство и поръчител за прозападното бъдеще на страната.
Дори повече - наследникът на същият оня Доган, който щеше да праща Борисов в пандиза и да го убива, бе предпазен персонално от Борисов. В последните дни се появиха хипотези, че тежката защита на дома на водача на ГЕРБ е поради обтегнати връзки с Пеевски, само че те бяха оповестени за неуместни неистини от самия Борисов.
Усещат се дребни опасения в Борисовото слово, когато акцентира хармонията си с Пеевски. Много държи постоянно да каже, че толкоз, даже по-близък му е Кирил Петков (или Христо Иванов), макар че ПП-ДБ най-малко в идващите дни не наподобява да са склонни отново да се вържат на прегръдка с ГЕРБ-ДПС.
Но за какво ГЕРБ хем търси поддръжка за държавно управление, хем не позволява в него да взе участие Движение за права и свободи? Дали е просто чиста математика?
Щом (по Борисовите думи) ПП-ДБ са му по-близки, за какво не търси държавно управление с тях без Движение за права и свободи и поддръжката на Има Такъв Народ?
ГЕРБ, ПП-ДБ и Има Такъв Народ имат 123 депутати
Но не е единствено до сметки. Затова този напълно вероятен вид не е даже повдиган в общественото пространство като опция. Без Движение за права и свободи просто не може.
Очевидно е, че аргументите да има или да няма ръководещо болшинство не са (само) в математиката на опциите. Не са и плод на политически договаряния, съглашения, консенсуси и отстъпки.
Не е въпрос на политическо и държавническо узряване единствено за 11 години от протестиращ против модела Пеевски да го превърнеш в главен и незаобиколим собствен сътрудник. И дори съпредседател.
Не е въпрос и на рационално отношение към геополитическата ориентировка на България, в случай че единствено преди няколко месеца си захвърлил опцията за евроатлантическа ротация, с цел да хвърлиш страната в избори, от които единствено порасна значимостта на Движение за права и свободи.
Мнозина хвалят политическите ходове на държавните мъже, виждат тактика, сръчност, ловко справяне с съперниците.
Не, това не е политическо гросмайсторство. Това е взаимозависимост. Шубе. Паника. Хаос. И тъпотия, в която всяка теза се нагажда по отношение на ситуационните паранои на единия съпредседател на ГЕРБ-ДПС и новите апетити на другия съпредседател.
Има ли край това положение, парализиращо България?
Да, само че едва ли този край ще пристигна в името на по-добри вероятности и непоклатимост за страната ни. Просто или единият ще реши да е самоуверен, или другият ще спре да си играе с плячката си и ще я изяде. Или пък на идващите избори премъдрият български гласоподавател ще подреди нещата по-така.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ