Красивите 22 г. Диана и Полина отидоха да празнуват бал, но никога не се прибраха вкъщи
Двете красиви и слънчеви девойки остават вечно на 18 година, а злощастната им орис се трансформира в най-трагичното събитие, белязало Деня на славянската книжовност и просвета у нас, написа borbabg.com.
Около съдбовния случай в общественото пространство се появяват малко сведения, а поуката сякаш през днешния ден към този момент е забравена. Войната по пътищата продължава да взема жертви, да обрича на болежка ориси и да почерня фамилии.
Диана и Полина са възпитанички на тогавашния Техникум по фешън дизайн.
„ Бяха прелестни, добродушни, благи и цялостни с живот девойки. Целият клас бяхме доста задружни и сплотени. По наше предпочитание изместиха датата на бала на 23 май вместо на обичайна, на която всекидневно се организира – 24 май.
Връщайки лентата обратно, откривам доста злокобни съвпадения “, показа Юлияна Ченкова, съученичка на двете починали девойки.
По думите й празненството било наситено с доста сълзи, тъй като никой от класа не желал да свършва прелестния училищен и нехаен интервал.
Казва, че всички се чувствали по този начин, като че ли в никакъв случай повече няма да се видят още веднъж.
„ Балът ни беше в „ Мотела “. Персоналът ни помоли да си тръгваме към този момент и единомислещо взехме решение да отидем на дискотека на ул. „ Ниш “, където да продължим да честваме. Дойде водачът на автомобила от злополуката, който беше гадже с Поля. Беше пийнал. Колата беше поръчково БМВ.
При него се качиха Дидка, Поля, още едно момиче и момче. Поканиха ме и аз да пътувам в колата, само че отхвърлих. Водачът отпраши с висока скорост. Аз потеглих с такси с още двама съученици “, описа тя.
Няколко минути по-късно водачът на първокласния автомобил губи ръководството и се забива в мантинела на Южния пътен възел. Това се случва към 4:30 ч. на 24 май.
В ужасяващата злополука на място умира Дидка и лидерът, а след това в болничното заведение издъхва и Поля. Три живота се прекършени по безразсъден метод. Другите двама спътници оцеляват по знамение.
„ Няколко минути след конфликта ние стигнахме до случая с таксито.
Гледката беше злокобна. Такова нещо не се не помни в никакъв случай. Автомобилът беше раздвоен и просто не можех да дефинира коя е предната и коя задната част. Колата се е врязала в мантинелата най-малко с 200 км/час “, споделя Юлияна.
И до през днешния ден тя не стопира да мисли дали злополуката е можела да бъде предотвратена. Може би, в случай че някой беше попречил на девойките да се качат в колата, или пък самите те не се бяха доверили…
По думите й злокобни съвпадения като че ли предвещавали съдбовния край.
В часа на злополуката, до момента в който в дома на Дидка фамилията чествало бала, сестра й спряла музиката тъкмо в 4:30 ч.
„ Обърнала се към присъстващите родственици и споделила: „ Тихо! Някой вика за помощ! “, описа Юлияна.
Докато се снимали за спомен на терасата на „ Мотела “ пък, Дидка гледала към Южния пътен възел и плачела, показа още Ченкова.
Казва, че също толкоз тежко било и в деня на погребението на девойки.
Изпратили ги към безконечния им път, облечени в абитуриентските рокли.
„ Нека всички зрелостници да се пазят, да са рационални и виновни. Да вземат такси! Няма потребност от показност и да рискуват своя и нечий различен живот. Алкохолът в композиция с адреналин може да е съдбовен “, моли Ченкова към младежите.
