Двете жени работят в Балканфарма ДупницаНаталя Милчева е родена 1976

Двете дами работят в Балканфарма Дупница

Наталя Милчева е родена 1976 година в Болград (Украйна). Тя е бесарабска българка. Работила е в едно от учебните заведения в родния си град. След събитията в Украйна, напуща страната и дружно с двете си деца - Олег и Лена идва в Благоевград.

Яна Гаврилчук е родена през 1985 година в Днипро (Украйна). Завършва Химико-техническия университет в родния си град. Работила е като банков чиновник преди да дойде в България. В момента живее в Благоевград дружно със сина си Глиб.

• Как се озовахте в България и по-специално в Благоевград?

Наталя: С началото на събитията в Украйна, стресът беше доста огромен. Криехме се непрекъснато, сирените съвсем не спираха… Живеехме в непрестанен боязън. Трябваше да подхваща нещо. Със сина ми Олег и щерка ми Лена взехме решение, че би трябвало да се махнем час по-скоро от този призрачен сън. Много от приятелите ни отпътуваха за Германия, а ние взехме решение да заминем за България. Трябваше да се успокоим след този призрачен сън. Имаме регионален български център в Болград, от където ни спомагаха. Олег бе признат за студент в ЮЗУ. Хванахме рейс, пристигнахме в София и оттова се озовахме в Благоевград. Лена учи също в Благоевград.

Яна: През месец май 2022 година дойдох в България. В интернет съумях да потърся информация за опциите, и най-много изискванията, които търсех, тъй като те бяха ориентирани главно към обезпечаването на естествени условия за сина ми. Имаше боязън у всички ни, само че у децата бе по-силно изразено. И със сина ми по-същия метод – нямаше опция да комуникира с връстниците си, да играе като всяко дете, да посещава учебно заведение като хората. Това не е и нямаше да бъде детство. Скоро след пристигнахме в България, разбрахме, че единствено на към 200 метра от жилището ни е имало голям взрив… Двоумях се сред Пловдив и Благоевград, само че в последна сметка направих избор и изрично не сбърках. Веднага започнахме курсове по език, настаниха ни в жилище…срещнахме страхотни хора, които ни помагаха и подкрепяха. Благодарна съм и ще съм им признателна за цялостен живот.

• От предходната година работите в Балканфарма Дупница. Как започнахте?

Н: С идването в Благоевград започнах в един хотел, но… Бях чула, че в Дупница търсят хора в завода на Тева, само че в това време изпитвах боязън да потегли сама. С още една позната от Украйна, взехме решение да опитаме и по този начин се озовахме в завода. И ето ме и в този момент тук.

Я: Нормално бе незабавно да потърся работа и започнах в един ресторант в Благоевград в кухнята. При една от срещите ми с Наталя, тя показа, че е почнала в завода на Тева в Дупница и е доста удовлетворена от всичко. Описа ми изискванията, хората в завода… и взех решение да опитам. Ето ме към този момент 7 месеца тук.

• Как ви одобриха в завода?

Н: Бяхме на обиколка в завода, разгледах, видя ми се и забавно. Реших, че ще опитам да се науча. Какво да кажа за приема?! Приеха ме ужасно. Много позитивни и положителни хора. Екипът в „ Опаковка “, където съм аз - е страховит.

Я: Когато човек отива на драго сърце на работа, а не мисли по кое време ще завърши промяната, то той е попаднал на своето си място. Аз съм на моето си място.

• Усещате ли поддръжка у сътрудниците си?

Н: Да. Категорично. Винаги когато имам въпроси, сътрудниците откликват незабавно. Нямах проблем и с езика. Благодарна съм на всички. Супервайзърът Росица Шопова, страховит експерт, постоянно ме направлява. Страхотно отношение… Обучението ми бе поето от Галя Капурдова, която ми бе наставник. Благодарна съм й за това, че демонстрираше самообладание и ме вкара в спецификата на работата.

Я: Мога да кажа, че съм късметлийкал Перфектните сътрудници, събрани в един екип и аз с тях. Има условия, несъмнено, тъй като работата ни е извънредно виновна. Още от първия ден усещах поддръжката им. Идваха при мен непрекъснато: „ Яна, в случай че има нещо – питай “. Ментор ми бе Райка Йорданова,. която бе неразделно до мен. Страхотно отношение и от ръководителя Сийка Янкова, която постоянно влизаше в състояние при здравословни проблеми или зародил незабавен ангажимент със сина ми. Да чуеш от ръководителя си думи на поддръжка, да ти помогне в работата, да усещаш, че можеш да разчиташ на него – това ти дава криле. Имам удоволствието да работя с същински експерти и индивиди с огромно Ч. Благодаря ви, сътрудници.

• Имате ли чувството, че ви възприемат като чужденци и сега?

Н: Не. Вече съм част от екипа и се усещам такава. А и сътрудниците ме одобряват. В началото бях уплашена, само че с течение на времето, навлизането в материята, неналичието на страховитите сирени и се успокоих. Чувството да живееш умерено и да имаш същинска работа е ужасно.

Я: Още първия ден, когато видях тези положителни хора, към този момент имах възприятието, че съм била с тях и преди. Усмихнати и съществени, когато би трябвало, няма драми, всеки си знае отговорностите, а имаш ли потребност от помощ – знаеш, че можеш да разчиташ незабавно на такава. Още от първия ден ми споделяха: „ Яна, единствено да си спокойна, ще те научим “.

• Може ли един чужденец да се приспособи бързо към работата в Балканфарма Дупница?

Н: Със сигурност проблем е езикът. Той би основал компликации за един чужденец. По-бавно се случва образованието, само че в завода демонстрират схващане и самообладание, и едвам когато си подготвен,, те пускат независимо да работиш. Няма нищо притеснително, тъй като всички оказват помощ. Има интервал на акомодация, въпреки всичко изцяло нови хора, нова работа и познания, само че както споделих – хората оказват помощ и демонстрират нужното самообладание. Като всяка нова работа, първоначално постоянно наподобява доста мъчно, само че последователно се навлиза и след няколко месеца си подготвен.

Я: Може, само че единствено в случай че имаш предпочитание. Разбира се, езикът е проблем първоначално, само че търпението го има, а и поддръжката на сътрудниците е огромна. Имаш ли предпочитание да го работиш – ще се научиш и бързо.

• Какви са усещанията ви от завода на Балканфарма?

Н: Само хубави неща мога да кажа. Голяма компания с професионален взор и доста високо равнище, както се допуска за цех от подобен мащаб. Всички нужни условия за чиновниците и улеснения. И работа като работа.

Я: Не съм имала доста досег до огромни компании от тази сфера, с цел да върша съпоставяне. Но самоуверено мога да кажа, че това е европейска компания, с всичко належащо. Бях чувала за марката Тева, само че и в този момент на място се увещавам с всеки минал ден, че реномето е справедливо. Има всички нужни условия за нас работещите. А за живеещите в Благоевград имаме и обезпечен превоз. Страхотно е.

• А от България?

Н: Изключително спокойна страна. Хората са доброжелателни, климатът ми подхожда също. Освен това има постоянно работа, единствено да имаш предпочитание. Ето, при нас в завода на Тева в Дупница има и условия и благоприятни условия с ясни правила и задължения. А що се отнася до Благоевград – доста е хубав. Жителите са положителни, постоянно ще ти отговорят, ще ти спомагат. Много приветливи са.

Я: Невероятната природа, с тези красиви планини и зеленина. Обожавам Пирин и Рила като ги виждам. Благоевград е спокоен, жителите са дружелюбни и доброжелателни. Синът ми се усеща все по-добре, а и към този момент няма проблем с българския език. Има и въздух за дишане, както се споделя, тъй като няма толкоз интензивно придвижване на коли.

• Какво ще кажете на вашите сътрудници от завода?

Н: Благодаря ви, другари. Това е най-малкото, с което мога да изкажа отношението си. Страхотен колектив, който ме одобри от първия ден като една от тях. Откликваха постоянно. Нямаше значение дали е сътрудник по сан или с по-висок, сами предлагаха поддръжка и помощ. Повярвайте, за човек от друга страна – това е скъпо.

Я: Много съм признателна на всички българи. Такава поддръжка, помощ и схващане получихме още от първия ден със сина ми. А ние бяхме единствено едни непознати, пристигнали в друга страна и град, без нищо, с изключение на малко багаж. Щастлива съм, че съумях да дам опция на сина ми да има своето детство, да учи обикновено в учебно заведение, да бъде с другари. На сътрудниците ми? Аз имам страхотна работа и всеки ден отивам на драго сърце. И огромна виновност за това имат точно сътрудниците. Благодаря ви, че бяхте и сте с мен от първия ден в завода.