ГЕРБ и „Възраждане“ не пускат зам.-министър от Съюза на съдиите да се изкаже от трибуната на НС
Двете обединения гласоподаваха " срещу " Емил Дечев по противоречива процедура и надвиха над останалите обединения в Народното събрание
ГЕРБ дадоха самобитен избор на съмнение към правосъдния зам.-министър. В четвъртък той бе позволен в пленарната зала на Народното събрание (НС) по отношение на диспути на второ четене върху промени в Закона за ограниченията против изпирането на пари , препоръчани от Министерския съвет.
В един миг Дечев изиска думата, само че ръководителят на Народното събрание Росен Желязков (ГЕРБ) не му я даде и разгласи, че ще подложи проблема на гласоподаване. Настимир Ананиев от ПП-ДБ опонира, че щом зам.-министърът е позволен в залата, той има право и да приказва от трибуната. Било нужно просто ръководителят на Народно събрание да му разреши това. Желязков обаче не се съгласи и съобщи, че думата може да взимат когато и да е единствено министрите, само че не и техните заместници. Освен това Емил Дечев желал да отговори на народен представител в процедура по имитация.
Последва гласоподаване и, за изненада, болшинството реши, че Дечев не следва да приказва. След прегласуване това бе дефинитивно доказано – 74 бяха „ за “ да се даде думата на зам.-министъра, 74 - „ срещу “ и 15 „ въздържал се “.
Депутатите „ срещу “ и „ въздържал се “ бяха от ГЕРБ-СДС и „ Възраждане “. Двете парламентарни групи дружно по принцип нямат болшинство, само че гласувалите „ за “ от останалите обединения не бяха доста дейни, което докара до парадоксалната обстановка.
След това думата в процедура „ по метода на водене “ още веднъж взе Настимир Ананиев и се обърна към Росен Желязков: „ Поне разбрах в този момент за какво подложихте на гласоподаване нещо, което не трябваше да се подлага на гласоподаване. Не сте желали да дадете думата на зам.-министъра и трябваше да се скриете зад Вашата група. “
„ Мисля, че откакто имаме зам.-министър, който може да даде някаква експертиза и мнение по този законопроект, не мога да схвана за какво не го чуем от трибуната и кой се опасява да се чуе това мнение “ , добави Ананиев.
Друг народен представител от ПП-ДБ - Йордан Иванов , обаче откри метод да се излезе от обстановката. Той предложи Емил Дечев да се изкаже от името на вносителя на законопроекта, който в тази ситуация е Министерският съвет. Тогава към този момент Дечев получи тази опция. В изявлението му привидно нямаше нищо притеснително нито по отношение на ГЕРБ, нито по отношение на „ Възраждане “. Думите му показваха запаси на Министерството на правораздаването към предложение на депутата Васил Пандов, който е представител на... ПП-ДБ.
ГЕРБ и „ Възраждане “ обаче, наподобява, желаеха да изразят негативното си отношение към личността Емил Дечев , който бе заместник-министър и на Крум Зарков по време на последните служебни държавни управления.
По специалност Дечев е арбитър и е измежду емблематичните лица на Съюза на съдиите в България () – една от дребното организации на магистрати, отличаващи се с сериозно отношение към протичащото се в правосъдната система и прокуратурата през последните години.
Емил Дечев бе и първичният вид за министър на правораздаването в актуалното държавно управление. В последния миг обаче той бе сменен с Атанас Славов. Неофициален мотив, който се чу в коридорите на Народното събрание, бе, че Дечев бил „ прекомерно самостоятелен “.
ГЕРБ дадоха самобитен избор на съмнение към правосъдния зам.-министър. В четвъртък той бе позволен в пленарната зала на Народното събрание (НС) по отношение на диспути на второ четене върху промени в Закона за ограниченията против изпирането на пари , препоръчани от Министерския съвет.
В един миг Дечев изиска думата, само че ръководителят на Народното събрание Росен Желязков (ГЕРБ) не му я даде и разгласи, че ще подложи проблема на гласоподаване. Настимир Ананиев от ПП-ДБ опонира, че щом зам.-министърът е позволен в залата, той има право и да приказва от трибуната. Било нужно просто ръководителят на Народно събрание да му разреши това. Желязков обаче не се съгласи и съобщи, че думата може да взимат когато и да е единствено министрите, само че не и техните заместници. Освен това Емил Дечев желал да отговори на народен представител в процедура по имитация.
Последва гласоподаване и, за изненада, болшинството реши, че Дечев не следва да приказва. След прегласуване това бе дефинитивно доказано – 74 бяха „ за “ да се даде думата на зам.-министъра, 74 - „ срещу “ и 15 „ въздържал се “.
Депутатите „ срещу “ и „ въздържал се “ бяха от ГЕРБ-СДС и „ Възраждане “. Двете парламентарни групи дружно по принцип нямат болшинство, само че гласувалите „ за “ от останалите обединения не бяха доста дейни, което докара до парадоксалната обстановка.
След това думата в процедура „ по метода на водене “ още веднъж взе Настимир Ананиев и се обърна към Росен Желязков: „ Поне разбрах в този момент за какво подложихте на гласоподаване нещо, което не трябваше да се подлага на гласоподаване. Не сте желали да дадете думата на зам.-министъра и трябваше да се скриете зад Вашата група. “
„ Мисля, че откакто имаме зам.-министър, който може да даде някаква експертиза и мнение по този законопроект, не мога да схвана за какво не го чуем от трибуната и кой се опасява да се чуе това мнение “ , добави Ананиев.
Друг народен представител от ПП-ДБ - Йордан Иванов , обаче откри метод да се излезе от обстановката. Той предложи Емил Дечев да се изкаже от името на вносителя на законопроекта, който в тази ситуация е Министерският съвет. Тогава към този момент Дечев получи тази опция. В изявлението му привидно нямаше нищо притеснително нито по отношение на ГЕРБ, нито по отношение на „ Възраждане “. Думите му показваха запаси на Министерството на правораздаването към предложение на депутата Васил Пандов, който е представител на... ПП-ДБ.
ГЕРБ и „ Възраждане “ обаче, наподобява, желаеха да изразят негативното си отношение към личността Емил Дечев , който бе заместник-министър и на Крум Зарков по време на последните служебни държавни управления.
По специалност Дечев е арбитър и е измежду емблематичните лица на Съюза на съдиите в България () – една от дребното организации на магистрати, отличаващи се с сериозно отношение към протичащото се в правосъдната система и прокуратурата през последните години.
Емил Дечев бе и първичният вид за министър на правораздаването в актуалното държавно управление. В последния миг обаче той бе сменен с Атанас Славов. Неофициален мотив, който се чу в коридорите на Народното събрание, бе, че Дечев бил „ прекомерно самостоятелен “.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ