Куче измина 200 км за два дни в търсене на стопаните си, които се избавили от него
Двеста километра в гората - толкоз минала за два дни преданата Манор, порода булмастиф. Тя скочила от влака, който пътувал към нейната възпитателка.
Именно там я изпратили нейните притежатели, които към този момент не я желали. Манор, обаче, тръгнала да ги търси.
Кучето било продадено от Ала Морозова от Новосибирск, когато било на пет месеца. Купила го двойка от Красноярск и Морозова вярвала, че дава кучето в положителни ръце. Половин година по-късно собственичката й позвънила, че желае да върне кучето, тъй като може би има алергия.
Така Манор щяла да измине дълъг път с трен по Транссибирската железница. По пътя трябвало да я гледа един от чиновниците на влака. Манор съумяла на една от гарите да избяга и скочила.
Когато възпитателката разбрала за изгубването на кучето да отидат и да го потърсят, само че те отказали. Ала била доста обезпокоена и се отправила да го търси.
След като най-сетне намерила Манор, не могла да повярва - кучето било на 200 километра от мястото, където скочило от влака.
Оказало се, че Манор просто желала да се върне вкъщи, при хората, които не я желали. Тя била в предградията на Красноярск, когато я разкрили.
Кученцето претърпяло дългия път до дома, само че било доста ранено, били счупени двете й лапички, била раздрана до кръв. Доброволникът от приюта, който я намерил, споделя с смут, че кучето безусловно скимтяло и плачело от болежка.
Ала съумяла да уреди връщането на кучето назад при себе си, където Манор се срещнала още веднъж с майка си и братчетата и сестричетата си. Сега възпитателката работи върху цялостното възобновяване на преданото куче.
Именно там я изпратили нейните притежатели, които към този момент не я желали. Манор, обаче, тръгнала да ги търси.
Кучето било продадено от Ала Морозова от Новосибирск, когато било на пет месеца. Купила го двойка от Красноярск и Морозова вярвала, че дава кучето в положителни ръце. Половин година по-късно собственичката й позвънила, че желае да върне кучето, тъй като може би има алергия.
Така Манор щяла да измине дълъг път с трен по Транссибирската железница. По пътя трябвало да я гледа един от чиновниците на влака. Манор съумяла на една от гарите да избяга и скочила.
Когато възпитателката разбрала за изгубването на кучето да отидат и да го потърсят, само че те отказали. Ала била доста обезпокоена и се отправила да го търси.
След като най-сетне намерила Манор, не могла да повярва - кучето било на 200 километра от мястото, където скочило от влака.
Оказало се, че Манор просто желала да се върне вкъщи, при хората, които не я желали. Тя била в предградията на Красноярск, когато я разкрили.
Кученцето претърпяло дългия път до дома, само че било доста ранено, били счупени двете й лапички, била раздрана до кръв. Доброволникът от приюта, който я намерил, споделя с смут, че кучето безусловно скимтяло и плачело от болежка.
Ала съумяла да уреди връщането на кучето назад при себе си, където Манор се срещнала още веднъж с майка си и братчетата и сестричетата си. Сега възпитателката работи върху цялостното възобновяване на преданото куче.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ