Литва я настигна разплатата за тайните затвори на ЦРУ
Две значими събития алегорично съответстваха в Литва. Страната трябваше да заплати 100 000 евро на арабина Абу Зубайда, който в миналото е бил малтретиран в скришен затвор на Централно разузнавателно управление на САЩ покрай Вилнюс. А някогашният президент на страната Паксас, който се опълчи на този затвор и има известност на " проруски ", получи късмет да се върне в политиката. Как и за какво се случи всичко това?
Възможността за съществуването на скришен затвор на Централно разузнавателно управление на САЩ в Литва (въпреки че организирането на затвори за потребностите на непознати страни е в несъгласие с литовската конституция) се разисква от дълго време. През 2009 година беше излъчен репортаж на американския ефирен канал Ей-Би-Си, в която се споделяше, че Съединени американски щати са държали хванати бойци на “Ал Кайда” някъде край Вилнюс. А по-късно порталът “Уикилийкс” разгласява информация, че от 2003 до 2006 година самолети на Централно разузнавателно управление на САЩ от време на време с кацали във Вилнюс и Паланга.
Въпреки това тогавашният президент на Литва Валдас Адамкус и министър председателят Алгирдас Бразаускас изрично отхвърлиха всичко. „ Бях убеден от висшето управление на нашите отдели за сигурност, че несъмнено няма затвор в Литва, че никой не е водил такива пандизчии “, твърди Адамкус.
Причина за импийчмънт
През 2019 година в Литва стартира парламентарно следствие за вероятни секрети затвори на Централно разузнавателно управление на САЩ. В рамките на него някогашният президент на Литва Роландас Паксас, който беше отхвърлен от власт пет години по-рано вследствие на импийчмънт, съобщи на чуване в комисията по национална сигурност и защита на Сейма на Литва, че е изгубил поста точно тъй като не е желал да даде единодушие за построяването на подобен затвор в страната. „ Трудно ми е да кажа дали е съществувал затвор. Но, като президент по това време, знаех, че има предпочитание хора, упрекнати в тероризъм, да бъдат вкарани в Литва “, внимателно означи тогава Паксас.
Според него напролет на 2003 година към него се е обърнал тогавашният началник на Държавна сигурност на Литва Мечис Лауринкус. Той пита: допустимо ли е безмълвно да бъдат въведени в Литва лица, обвинени от Съединени американски щати за връзки с тероризма? В същото време Лауринкус дава на Паксас да разбере, че позитивното решение по този въпрос доста ще помогне на „ задграничните сътрудници “. По това време Литва се готви да се причисли към НАТО - и доста представители на литовския хайлайф считат, че е нужен някакъв прелестен жест за страната, която свири на първата цигулка в Алианса.
Паксас обаче, съгласно него, е намерил храброст да откаже предлагането на началника Държавна сигурност. „ Към мен се обърнаха като към държавен глава да дам или да не дам единодушие за докарване в Литва на хора, които ще влязат в страната не като простосмъртни. Не мога да дам детайлности, само че отговорът ми беше изрично не”, добави някогашният президент.
И шест месеца по-късно същият Мечис Лауринкус, за който е решено да бъде изместен в Мадрид като дипломат, „ изпуска “ компрометираща информация за президента в локалните медии, преди да напусне. Въз основа на изтеклите документи членовете на опозицията упреква президента, че е дал нелегално литовско поданство на съветския предприемач Юрий Борисов, сякаш в подмяна на финансиране на предизборната му акция. Предприятието на Борисов беше упрекнато във връзки с съветската военна промишленост - а това е тежък грях в Литва. В резултат на това напролет на 2004 година, когато Литва се причисли към НАТО, Народното събрание на страната гласоподава импийчмънт на президента Паксас.
И защото неговият правоприемник Адамкус се оказва по-сговорчив, скоро в село Антивилай в покрайнините на Вилнюс в действителност се появява затвор на Централно разузнавателно управление на САЩ. „ Мисля, че моят кардинален отговор е, че не може да има скришен затвор на Централно разузнавателно управление на САЩ е директно обвързван с антипрезидентския прелом “, сподели Роландас Паксас на чуване в Народното събрание.
Под натиска на обстоятелствата
Във всеки случай свалянето на Роландас Паксас е обективно преференциално за Съединени американски щати. Първо, мнозина считат Паксас, който приказва за нуждата от добросъседство с Руския, за „ проруски “ политик. Второ, в края на 2003 година американското разузнаване таман затваря тайния си затвор в прилежаща Полша, само че Централно разузнавателно управление на САЩ към момента се нуждае от сходна база в Европа.
След отърваването на непокорния президент Паксас Литва с подготвеност дава тази услуга на американците. „ Новоизпечените членове на НАТО бяха толкоз признателни на Съединени американски щати, че им помогнаха да се причислят към тази организация, че по това време биха се съгласили на всичко, което американците биха поискали “, споделя Ричард Кларк, някогашен началник на отдела за контраразузнаване на Белия дом.
Така или другояче през 2011 година парламентарното следствие по този въпрос беше прекъснато заради „ приключване на давността”. Литовският президент Далия Грибаускайте, малко откакто стана държавен глава през 2009 година, също даде обещание да обясни този въпрос. Но по-късно тя повече не визира тази тематика.
Не е допустимо обаче да се премълчи тази история - прекалено много хора поставят старания да не се не помни. И скоро адвокатката Хелън Дъфи, която пази ползите на обвинявания в тероризъм палестинец Абу Зубайда, оповестява обществено редица обстоятелства. По-специално, Дъфи се базира на отчета на Сената на Съединени американски щати, за който тя приказва в Европейски съд по правата на човека: „ Има доста ясни индикации за съглашения, подписани сред литовски чиновници и Централно разузнавателно управление на САЩ. Включително релативно огромни суми пари, които сменят притежателя си в подмяна на поддръжка. " Според Дъфи този отчет съдържа информация, „ не оставяща съществено място за подозрение “, че пандизът на Централно разузнавателно управление на САЩ се намира в Република Литва. „ Литовската страна е виновна за лишаването от независимост и изтезанията на моя клиент на нейна територия “, твърди юристът.
В края на 2014 година “Амнести Интернешънъл” упрекна редица държавни управления на Европейски Съюз в съучастничество в тайното задържане на Централно разузнавателно управление на САЩ, разпити и изтезания на разнообразни лица. Литва също е измежду посочените страни по това време. Събрани са доказателства, че в Литва може да има някакво „ необичайно място “, за чието споразумяване са изхарчени огромни суми. Намира се в село Антивилай, на двадесет километра от Вилнюс, близо до вилите на литовските държавни чиновници. Това се удостоверява и от някои документи, оповестени от комисията по разузнаване на Сената на Съединени американски щати – обаче някои редове в тях се оказват цензурирани. През 2006 година пандизът в Литва е затворен, а „ гостите “ са отведени в най-вероятно в различен затвор в Афганистан.
Обявени са имената на най-малко двама пандизчии, които са били на територията на Литва. Един от тях се споделя Мустафа ал Хасауи, той е жител на Саудитска Арабия. Съединените щати упрекват Ал Хасауи, че може би е финансирал терористичната офанзива против Кулите-близнаци в Ню Йорк от 11 септември 2001 година Той е арестуван в Пакистан през 2003 година, предаден на Съединените щати и подложен на разпит. Докладът на Сената на Съединени американски щати признава, че Ал Хасауи е развил хронични хемороиди, скъсване на ануса и знаменателен пролапс на ректума вследствие на „ специфичните ограничения “, приложени към него. Вярно е, че не беше посочено в кой затвор са били прилагани тези изтезания към него.
Зайн ал Абидин Мохамед Хюсеин, по-известен като Абу Зубайда, е посочен като вторият от двамата пандизчии в Литва. Той се счита от американските управляващи за основен вербовчик на Ал Кайда през 90-те години на предишния век, като по-късно наследява Осама бин Ладен като началник на оперативната мрежа на терористичната организация. Именно той става първият арестуван в границите на делото от 11 септември, по който методите на „ наложително влияние “, употребявани върху други пандизчии, са „ пробвани “ десетки пъти.
По-специално се споделя, че Зубайда е бил подложен на „ бял звук “ и малтретиран от бодърствуване, пъхат главата му под вода, до момента в който загуби схващане. На пандизчията нахлузват чувал на главата, по-късно го извеждат и му демонстрират кутия, която наподобява на ковчег. Той също е обичай и затварян в тясна килия, което го довежда до истерично положение.
Закъснял успех на справедливостта
През 2016 година Абу Зубайда апелира пред Европейския съд по правата на индивида. В резултат на това през 2018 година Европейски съд по правата на човека, откакто обяснява задълбочено всички обстоятелства, постановява, че в действителност има затвор на американски специфични служби на територията на Балтийската република - и литовските управляващи са знаели, че пандизчиите там са третирани в изцяло друг метод, в сравнение с е предписано от интернационалните конвенции.
Освен това Европейски съд по правата на човека осъди Литва да заплати 130 000 евро на жертвата. С това той нанесе удар на литовските управляващи, които публично отхвърлят съществуването на скришен затвор на тяхна територия. Те към момента настояват, че през този интервал Съединени американски щати са доставяли информационно съоръжение на Литва със аероплан, само че не и пандизчии.
Първоначално Литва отхвърля да заплати парите и се пробва да оспори решението на Европейски съд по правата на човека. Въпреки това неотдавна стана известно, че след дълги забавяния и укривания Литва въпреки всичко е платила на Абу Зубайда 100 хиляди евро. Други 30 000 са бяха преведени на юриста на Абу Зубайда.
„ На 4 януари получихме удостоверение, че парите са получени. И в същия ден те уведомиха Комитета на министрите на Съвета на Европа, който следи осъществяването на правосъдните решения, за изплащането на компенсации “, заяви Министерството на правораздаването на Литва. Въпреки това Литва към момента не признава публично, че на нейна територия е имало затвор на Централно разузнавателно управление на САЩ! Но защото вторият сходен иск против Литва от жител на Саудитска Арабия Мустафа ал Хасауи се преглежда в Европейски съд по правата на човека, тази неприятна история за Вилнюс надалеч не е завършила.
А на 18 януари се случи още едно значимо събитие - Сеймът на Литва гласоподава на първо четене законопроект за възобновяване на политическите права на някогашния президент Роландас Паксас. Факт е, че през 2004 година той освен е отхвърлен от власт, само че и му е неразрешено да заема каквато и да е държавна служба. Ако тази възбрана бъде анулирана, тогава Паксас още веднъж ще може да бъде избиран на всички постове и да заема всяка позиция в държавното управление. И в никакъв случай не е крил, че би желал още веднъж да се бори за президентския пост – за благополучие има доста последователи в Литва.
Навремето Паксас също подава молба до Европейски съд по правата на човека – и там одобряват възбраната му да заема обществена служба за противозаконна. Под натиска на европейските управляващи Сеймът на Литва неведнъж се пробва да одобри промени в конституцията, отваряйки пътя на Паксас към избори, само че всякога няма задоволително гласове. В тази връзка Комитетът на министрите на Съвета на Европа, който следи осъществяването на решенията на Съда в Страсбург, приложи така наречен процедура за засилено наблюдаване по отношение на Литва.
В резултат на това литовският парламент трябваше да се подчини и още веднъж да сложи въпроса на гласоподаване. 131 депутати гласоподаваха за връщане на политическите права на Паксас. Това, което се случва, може да се види като просрочен, само че въпреки всичко успех на справедливостта.
Превод: В. Сергеев
Възможността за съществуването на скришен затвор на Централно разузнавателно управление на САЩ в Литва (въпреки че организирането на затвори за потребностите на непознати страни е в несъгласие с литовската конституция) се разисква от дълго време. През 2009 година беше излъчен репортаж на американския ефирен канал Ей-Би-Си, в която се споделяше, че Съединени американски щати са държали хванати бойци на “Ал Кайда” някъде край Вилнюс. А по-късно порталът “Уикилийкс” разгласява информация, че от 2003 до 2006 година самолети на Централно разузнавателно управление на САЩ от време на време с кацали във Вилнюс и Паланга.
Въпреки това тогавашният президент на Литва Валдас Адамкус и министър председателят Алгирдас Бразаускас изрично отхвърлиха всичко. „ Бях убеден от висшето управление на нашите отдели за сигурност, че несъмнено няма затвор в Литва, че никой не е водил такива пандизчии “, твърди Адамкус.
Причина за импийчмънт
През 2019 година в Литва стартира парламентарно следствие за вероятни секрети затвори на Централно разузнавателно управление на САЩ. В рамките на него някогашният президент на Литва Роландас Паксас, който беше отхвърлен от власт пет години по-рано вследствие на импийчмънт, съобщи на чуване в комисията по национална сигурност и защита на Сейма на Литва, че е изгубил поста точно тъй като не е желал да даде единодушие за построяването на подобен затвор в страната. „ Трудно ми е да кажа дали е съществувал затвор. Но, като президент по това време, знаех, че има предпочитание хора, упрекнати в тероризъм, да бъдат вкарани в Литва “, внимателно означи тогава Паксас.
Според него напролет на 2003 година към него се е обърнал тогавашният началник на Държавна сигурност на Литва Мечис Лауринкус. Той пита: допустимо ли е безмълвно да бъдат въведени в Литва лица, обвинени от Съединени американски щати за връзки с тероризма? В същото време Лауринкус дава на Паксас да разбере, че позитивното решение по този въпрос доста ще помогне на „ задграничните сътрудници “. По това време Литва се готви да се причисли към НАТО - и доста представители на литовския хайлайф считат, че е нужен някакъв прелестен жест за страната, която свири на първата цигулка в Алианса.
Паксас обаче, съгласно него, е намерил храброст да откаже предлагането на началника Държавна сигурност. „ Към мен се обърнаха като към държавен глава да дам или да не дам единодушие за докарване в Литва на хора, които ще влязат в страната не като простосмъртни. Не мога да дам детайлности, само че отговорът ми беше изрично не”, добави някогашният президент.
И шест месеца по-късно същият Мечис Лауринкус, за който е решено да бъде изместен в Мадрид като дипломат, „ изпуска “ компрометираща информация за президента в локалните медии, преди да напусне. Въз основа на изтеклите документи членовете на опозицията упреква президента, че е дал нелегално литовско поданство на съветския предприемач Юрий Борисов, сякаш в подмяна на финансиране на предизборната му акция. Предприятието на Борисов беше упрекнато във връзки с съветската военна промишленост - а това е тежък грях в Литва. В резултат на това напролет на 2004 година, когато Литва се причисли към НАТО, Народното събрание на страната гласоподава импийчмънт на президента Паксас.
И защото неговият правоприемник Адамкус се оказва по-сговорчив, скоро в село Антивилай в покрайнините на Вилнюс в действителност се появява затвор на Централно разузнавателно управление на САЩ. „ Мисля, че моят кардинален отговор е, че не може да има скришен затвор на Централно разузнавателно управление на САЩ е директно обвързван с антипрезидентския прелом “, сподели Роландас Паксас на чуване в Народното събрание.
Под натиска на обстоятелствата
Във всеки случай свалянето на Роландас Паксас е обективно преференциално за Съединени американски щати. Първо, мнозина считат Паксас, който приказва за нуждата от добросъседство с Руския, за „ проруски “ политик. Второ, в края на 2003 година американското разузнаване таман затваря тайния си затвор в прилежаща Полша, само че Централно разузнавателно управление на САЩ към момента се нуждае от сходна база в Европа.
След отърваването на непокорния президент Паксас Литва с подготвеност дава тази услуга на американците. „ Новоизпечените членове на НАТО бяха толкоз признателни на Съединени американски щати, че им помогнаха да се причислят към тази организация, че по това време биха се съгласили на всичко, което американците биха поискали “, споделя Ричард Кларк, някогашен началник на отдела за контраразузнаване на Белия дом.
Така или другояче през 2011 година парламентарното следствие по този въпрос беше прекъснато заради „ приключване на давността”. Литовският президент Далия Грибаускайте, малко откакто стана държавен глава през 2009 година, също даде обещание да обясни този въпрос. Но по-късно тя повече не визира тази тематика.
Не е допустимо обаче да се премълчи тази история - прекалено много хора поставят старания да не се не помни. И скоро адвокатката Хелън Дъфи, която пази ползите на обвинявания в тероризъм палестинец Абу Зубайда, оповестява обществено редица обстоятелства. По-специално, Дъфи се базира на отчета на Сената на Съединени американски щати, за който тя приказва в Европейски съд по правата на човека: „ Има доста ясни индикации за съглашения, подписани сред литовски чиновници и Централно разузнавателно управление на САЩ. Включително релативно огромни суми пари, които сменят притежателя си в подмяна на поддръжка. " Според Дъфи този отчет съдържа информация, „ не оставяща съществено място за подозрение “, че пандизът на Централно разузнавателно управление на САЩ се намира в Република Литва. „ Литовската страна е виновна за лишаването от независимост и изтезанията на моя клиент на нейна територия “, твърди юристът.
В края на 2014 година “Амнести Интернешънъл” упрекна редица държавни управления на Европейски Съюз в съучастничество в тайното задържане на Централно разузнавателно управление на САЩ, разпити и изтезания на разнообразни лица. Литва също е измежду посочените страни по това време. Събрани са доказателства, че в Литва може да има някакво „ необичайно място “, за чието споразумяване са изхарчени огромни суми. Намира се в село Антивилай, на двадесет километра от Вилнюс, близо до вилите на литовските държавни чиновници. Това се удостоверява и от някои документи, оповестени от комисията по разузнаване на Сената на Съединени американски щати – обаче някои редове в тях се оказват цензурирани. През 2006 година пандизът в Литва е затворен, а „ гостите “ са отведени в най-вероятно в различен затвор в Афганистан.
Обявени са имената на най-малко двама пандизчии, които са били на територията на Литва. Един от тях се споделя Мустафа ал Хасауи, той е жител на Саудитска Арабия. Съединените щати упрекват Ал Хасауи, че може би е финансирал терористичната офанзива против Кулите-близнаци в Ню Йорк от 11 септември 2001 година Той е арестуван в Пакистан през 2003 година, предаден на Съединените щати и подложен на разпит. Докладът на Сената на Съединени американски щати признава, че Ал Хасауи е развил хронични хемороиди, скъсване на ануса и знаменателен пролапс на ректума вследствие на „ специфичните ограничения “, приложени към него. Вярно е, че не беше посочено в кой затвор са били прилагани тези изтезания към него.
Зайн ал Абидин Мохамед Хюсеин, по-известен като Абу Зубайда, е посочен като вторият от двамата пандизчии в Литва. Той се счита от американските управляващи за основен вербовчик на Ал Кайда през 90-те години на предишния век, като по-късно наследява Осама бин Ладен като началник на оперативната мрежа на терористичната организация. Именно той става първият арестуван в границите на делото от 11 септември, по който методите на „ наложително влияние “, употребявани върху други пандизчии, са „ пробвани “ десетки пъти.
По-специално се споделя, че Зубайда е бил подложен на „ бял звук “ и малтретиран от бодърствуване, пъхат главата му под вода, до момента в който загуби схващане. На пандизчията нахлузват чувал на главата, по-късно го извеждат и му демонстрират кутия, която наподобява на ковчег. Той също е обичай и затварян в тясна килия, което го довежда до истерично положение.
Закъснял успех на справедливостта
През 2016 година Абу Зубайда апелира пред Европейския съд по правата на индивида. В резултат на това през 2018 година Европейски съд по правата на човека, откакто обяснява задълбочено всички обстоятелства, постановява, че в действителност има затвор на американски специфични служби на територията на Балтийската република - и литовските управляващи са знаели, че пандизчиите там са третирани в изцяло друг метод, в сравнение с е предписано от интернационалните конвенции.
Освен това Европейски съд по правата на човека осъди Литва да заплати 130 000 евро на жертвата. С това той нанесе удар на литовските управляващи, които публично отхвърлят съществуването на скришен затвор на тяхна територия. Те към момента настояват, че през този интервал Съединени американски щати са доставяли информационно съоръжение на Литва със аероплан, само че не и пандизчии.
Първоначално Литва отхвърля да заплати парите и се пробва да оспори решението на Европейски съд по правата на човека. Въпреки това неотдавна стана известно, че след дълги забавяния и укривания Литва въпреки всичко е платила на Абу Зубайда 100 хиляди евро. Други 30 000 са бяха преведени на юриста на Абу Зубайда.
„ На 4 януари получихме удостоверение, че парите са получени. И в същия ден те уведомиха Комитета на министрите на Съвета на Европа, който следи осъществяването на правосъдните решения, за изплащането на компенсации “, заяви Министерството на правораздаването на Литва. Въпреки това Литва към момента не признава публично, че на нейна територия е имало затвор на Централно разузнавателно управление на САЩ! Но защото вторият сходен иск против Литва от жител на Саудитска Арабия Мустафа ал Хасауи се преглежда в Европейски съд по правата на човека, тази неприятна история за Вилнюс надалеч не е завършила.
А на 18 януари се случи още едно значимо събитие - Сеймът на Литва гласоподава на първо четене законопроект за възобновяване на политическите права на някогашния президент Роландас Паксас. Факт е, че през 2004 година той освен е отхвърлен от власт, само че и му е неразрешено да заема каквато и да е държавна служба. Ако тази възбрана бъде анулирана, тогава Паксас още веднъж ще може да бъде избиран на всички постове и да заема всяка позиция в държавното управление. И в никакъв случай не е крил, че би желал още веднъж да се бори за президентския пост – за благополучие има доста последователи в Литва.
Навремето Паксас също подава молба до Европейски съд по правата на човека – и там одобряват възбраната му да заема обществена служба за противозаконна. Под натиска на европейските управляващи Сеймът на Литва неведнъж се пробва да одобри промени в конституцията, отваряйки пътя на Паксас към избори, само че всякога няма задоволително гласове. В тази връзка Комитетът на министрите на Съвета на Европа, който следи осъществяването на решенията на Съда в Страсбург, приложи така наречен процедура за засилено наблюдаване по отношение на Литва.
В резултат на това литовският парламент трябваше да се подчини и още веднъж да сложи въпроса на гласоподаване. 131 депутати гласоподаваха за връщане на политическите права на Паксас. Това, което се случва, може да се види като просрочен, само че въпреки всичко успех на справедливостта.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ