Две значими промени за парите ни влизат в действие от 1 януари идната година и те ще се отразят на редица заплащания, които хората в България вършат или получават.

Минималният застрахователен приход за самоосигуряващите се покачва съществено – от 780 лв. в този момент на 933 лв. от 1 януари. Толкова става и минималната работна заплата. ,пише Марица бг

На базата на тези два индикатора се пресмятат сумите, които могат да ви запорират от пенсията или заплата, здравната вноска за безработни и самоосигуяващи се, както и цената на месец стаж, който може да се купи за пенсия.

От идната година се трансформира сумата, която предстои на запор. С промени в Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, които влязоха в действие от август тази година, се промени методът за изчисление на прихода на работещите, който може да се удържа на длъжници, които обаче имат неплатени обществени отговорности към хазната – да вземем за пример налози, санкции, непозволено получени суми и други, прецизира " Дарик ".

Към минималната заплата към този момент се прибавя спомагателна сума. Тя се получава като от междинната брутна месечна заплата за страната се извади минималната заплата и получената сума се раздели на две.

Така да вземем за пример в този момент при междинна работна заплата за третото тримесечие от 2000 лева и минимална заплата от 780 лева, се получава 610 лв., които се прибавят към минималната работна заплата. Или несеквестируемата сума за длъжниците, които работят и получават трудово заплащане, става 1390 лв..

От 1 януари, в случай че приемем същата междинна заплата за страната, само че при 933 лв. минимална заплата, предпазената от запор сума става 1466,50 лв..

Тази смяна обаче не важи при запор за длъжници по частни вземания по Гражданския процесуален кодекс, т.е. отговорности към ЧСИ. В този случай сумата, върху която не може да се вършат запори остава размерът на минималната работна заплата или от идната година – 933 лв..

Според последните данни на Национален осигурителен институт предпазени от запор ще са над 76% от пенсионерите.

Съгласно член 88 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж при установяване размера на удръжката се взема поради общата сума от изплащаните пенсии и добавки, като се изключи добавката за непозната помощ.

Ако пенсионер или работещ получават на месец сред минималната работна заплата, или 933 лв. от 1 януари, и двукратния й размер – 1866 лв., то на него му се вършат удръжки в размер на една трета от прихода, в случай че няма деца, и една четвърт, в случай че има такива, които устоя.

Например, в случай че пенсионер или работещ получава 1200 лв. заплата или пенсия, се приспада минималната заплата за страната, или 933 лв., и остава сумата от 267 лв..

Ако няма деца, от нея се удържа една трета, или близо 89 лв., а в случай че има деца – една четвърт, или 66,75 лв..

При приход сред двойния размер на минималната заплата и четворния й размер, то длъжникът ще се раздели с половината от сумата над минималната заплата, в случай че има деца, които устоя, или с една трета, в случай че няма.

Пенсионирането нараства

Заради покачването на минималния застрахователен приход от идната година, се усилва и сумата, която би трябвало да платим, в случай че не ни стига стаж за пенсия и желаеме да и купим подобен. Цената на стажа, който може да се купи, е 19,8% от тази сума.

Така сега година недостигащ стаж за пенсия коства 1 853,28 лева, а цялостните 5 година (това е таванът, който човек може да си купи от държавата) – 9 266,40 лв..

От 1 януари месец стаж към този момент ще коства 184,73 лв., а година – 2 126,80 лв..

За целия интервал от пет години кандидат-пенсионерът би трябвало да заплати 11 084 лв.. За стаж се зачита образованието в университет, само че той също се заплаща. Плащането става по банков път, само че би трябвало да се издаде и уверение от отделение на Национален осигурителен институт, с цел да бъде прието заплащането.

Този стаж не се употребява за пресмятане на пенсията. Висшистите може да купят стаж единствено за интервала на образованието, който е вписан в образователния проект, в случай че не са работили, до момента в който следват, а дамите да не са били и по майчинство. Те би трябвало да показват и тапия от университет.

Здравната вноска се подвига

Хората, които сами внасят наложителните си здравноосигурителни вноски (например трайно безработни, които не получават обезщетение за безработица и не се обезпечават от страната и др.) и не са регистрирани като самоосигуряващи се по смисъла на Кодекса за обществено обезпечаване, ще заплащат повече от 1 януари.

Причината също е растежа на минималния застрахователен приход. В момента здравната вноска на месец е 31,20 лв., защото съгласно Закона за здравното обезпечаване, неосигурените заплащат 8% върху приход, не по-малък от половината от минималния месечен приход за самоосигуряващите се лица или в този момент 390 лв..

От следващата година вноската става 37,32 лв. на месец, защото половината от прихода към този момент ще бъде 466,50 лв.. Вноската се поема от страната за деца, пенсионери, обществено слаби и други групи хора, посочени в член 40, алинея 3 от Закона за здравното обезпечаване.

Когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето им не лишава индивида от правото да употребява услугите по линия на Здравната каса.

Линията на беднотия

Друг значим индикатор, който ще се отрази на парите, които получават хората, е линията на беднотия. От следващата година тя става 526 лв. от 504 лв. в този момент.

От линията на беднотия се дефинират редица обществени заплащания - финансовата помощ на хората с увреждания, както и обществените помощи и тези за деца в риск и техните фамилии. От нея зависи и кои хора ще получат помощи за отопление. Помощите на хората с увреждания се актуализират всяка година, като сумата се дефинира и по отношение на % на неработоспособност.

За хора с от 50 до 70,99% степен на увреждане помощта е 7% от линията на беднотия или 35,28 лв. в този момент, като става 36,82 лв. от следващата година.

От 71 до 90% степен на увреждане помощта е 15% от линията на беднотия и става 78,90 лева при 75,60 лв. в този момент.

За над 90% степен на увреждане тя е 25% от прага на беднотия и се усилва с 4,50 до 131,5 лева За хора с над 90% степен на увреждане с непозната помощ, които получават пенсия за неработоспособност, помощта става 157,8 лева или 30% от линията на беднотия, а за тези, които получават обществена пенсия за неработоспособност, за военна или гражданска неработоспособност, както и наследствена пенсия – сумата е 299,82 лева, което е 57% от линията на беднотия.

Помощта за водолечение също нараства и ще стане 420,80 лева Тя се дава един път годишно, само че след наставление от доктор. 420,80 лева могат да получат еднократно следващата година и хората с трайни увреждания, в случай че са самотни или са самотни родители с дете с трайни увреждания и договорът за наем е подписан с тях, както и в случай че са сложени под цялостно забраняване.

Същата сума се дава и на хората с непозната помощ, с цел да покриват разноските си за компаньон.

Размерите на целевите помощи за покупка на кола и пригаждане на жилище на неработоспособен също се дефинират с линията на беднотия, само че след направена обществена оценка.

През идната година се чака към 123 хиляди лица и фамилии да получат помощи по Закона за обществено подкрепяне.

Средно на месец пък 4550 деца ще бъдат подкрепени за предварителна защита и реинтеграция, развъждане на детето в семейство на родственици или близки или в приемно семейство.

От идната година се покачват и средствата за помощи за деца с трайни увреждания.

За дете с 90 и над 90% тип и степен на увреждане помощта ще бъде 1180 лева месечно.

За дете със 70 до 90% степен на увреждане сумата става 570 лева при 450 лева в този момент, а за дете от 50 до 70 на 100 ще е 450 лева при 350 лева в този момент.

Парите за приемни фамилии също се усилват, само че остават по-ниски, като за дете с 90 и над 90% степен на увреждане сумата ще е 620 лева, за дете със 70 до 90 на 100 ще е 530 лева, а за дете с 50 до 70 на 100 - 450 лева Сега сумите за приемните фамилии са сред 350 и 490 лева

Обезщетения при безработица и болнични

Повече пари ще взимат от 1 януари и хората, останали без работа, в случай че обаче са били съкратени, а не са напуснали непринудено, и в случай че са взимали по-високи заплати. Вместо досегашните 85 лв. и 71 стотинки, оптималното обезщетение за безработица става
107 лв. и 14 стотинки дневно.

Не се трансформира обаче минималното обезщетение за безработица и то остава 18 лв. дневно, което при 20 работни дни в месеца обезпечава под 400 лв. на незает.

Ръст ще има и на парите на работещите при болнични, защото смяната от идната година планува работодателят да заплаща първите два, а не три дни от болничния. Причината е, че тези служащи ще получат от Национален осигурителен институт с 10 процентни пункта
по-високо възнаграждение от даваното от работодателя