Галъп: По-склонни сме да вярваме в Бог, отколкото да се определим като религиозни
Две трети от популацията по света настояват, че са религиозни. Малко повече са хората, които споделят, че имат вяра в Бог.
Това са част от изводите от особено проучване, извършено от Световната асоциация „ Галъп интернешънъл “ (GIA) в 61 страни, покриващо две трети от световното население (и над 90% от страните, в които свободно се организират и разгласяват проучвания на публичното мнение).
Според болшинството интервюирани по света има живот след гибелта. Повечето от тях, също по този начин, се съгласяват, че има пъкъл и парадайс, въпреки че респондентите са по-уверени в съществуването на „ положителното място “, в сравнение с „ неприятното “.
Българското обществото е измежду умерено религиозните, демонстрират данните на " Галъп ". Българите са по-скоро скептици, само че в последните години в някои връзки у нас има и известна динамичност.
У нас 53% декларират, че са религиозни. Близо една трета (29%) не се възприемат като религиозни хора, а една десета са атеисти (9%). Други 10 на 100 не могат да преценяват по какъв начин да отговорят.
Страната ни е по-скоро в средата (или даже малко под нея) на „ класацията “ по заявена набожност – под междинните равнища в световен мащаб, само че надалеч от извънредно ниските равнища, които са следят в други страни.
Както и в множеството страни по света, вярващите в съществуването на Бог (58%) у нас наподобява са повече от определящите се като вярващи въобще. Близо една четвърт считат, че Бог няма, а 15% не са напълно сигурни. Малцина не знаят по какъв начин да отговорят.
Българите като че ли са скептици за живота след гибелта. 34% у нас имат вяра, че има, само че 39% не имат вяра, че нещо се случва откакто животът ни завърши. 20 на 100 не са сигурни, а малко на брой не могат да отговорят. По този индикатор записаните у нас настройки са под междинните за Европейски Съюз – както за страните от западната част на Съюза, по този начин и от източната. Въпреки това делът на заявилите, че имат вяра, че има живот след гибелта у нас, е повече от записания през 2016 г – 29%.
Обществото ни е по-скоро измежду скептичните и за съществуването на парадайс (32% споделят, че има, само че 42% – че няма) и пъкъл (29% имат вяра, а 43% – не). Декларираните от българите настройки съответстват с записаните приблизително за Съюза, който също се оказва измежду най-скептичните райони във връзка с вярата в пъкъл и парадайс. И по този индикатор обаче заявената в този момент религия у нас е по-висока от тази през 2016 година Тогава 23% имат вяра в пъкъла и 25% – в парадайса.
България е близка по настройки до другите източни страни от Европейски Съюз като обществото ни е по-религиозно в западноевропейските страни.
По света две трети (62%) от интервюираните по света споделят, че са религиозни, а всеки четвърти споделя, че не е набожен. Заявените атеисти са 10%. Останалите не са сигурни в отговора си.
Религиозните вярвания са най-много повлияни от образованието, възрастта и персоналния приход. Колкото по-високи са приходите и образованието, толкоз по-малка е вероятността човек да се самоопредели като набожен. Колкото по-ниска е възрастта – толкоз по-висока е заявената набожност.
„ Религията е толкоз комплицирано обществено отношение, че определянето на религиозността единствено посредством официални критерии като периодичност на посещаване на религиозни служби, съблюдаване на дадени ограничавания или поведенчески практики може да бъде подвеждащо. От друга страна, измерването на религиозността единствено посредством самокритика носи доза неустановеност. Но в случай че приемем концепцията, че религиозността е първо (и може би единствено) бездънен персонален въпрос, тогава значимият индикатор е „ Как се усещам? “, счита Кънчо Стойчев, президент на Световната асоциация „ Галъп интернешънъл “.
Общо 57 768 души са интервюирани в световен мащаб в границите на изследването. Във всяка страна през интервала август-октомври 2022 година са интервюирани към 1000 души по метода „ лице в лице “, по телефона или онлайн.
Статистическата неточност в проучването е в диапазон ±3-5% при поверителен период – 95%.
В България проучването е финансирано и извършено от „ Галъп интернешънъл болкан “ за международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “.
Това са част от изводите от особено проучване, извършено от Световната асоциация „ Галъп интернешънъл “ (GIA) в 61 страни, покриващо две трети от световното население (и над 90% от страните, в които свободно се организират и разгласяват проучвания на публичното мнение).
Според болшинството интервюирани по света има живот след гибелта. Повечето от тях, също по този начин, се съгласяват, че има пъкъл и парадайс, въпреки че респондентите са по-уверени в съществуването на „ положителното място “, в сравнение с „ неприятното “.
Българското обществото е измежду умерено религиозните, демонстрират данните на " Галъп ". Българите са по-скоро скептици, само че в последните години в някои връзки у нас има и известна динамичност.
У нас 53% декларират, че са религиозни. Близо една трета (29%) не се възприемат като религиозни хора, а една десета са атеисти (9%). Други 10 на 100 не могат да преценяват по какъв начин да отговорят.
Страната ни е по-скоро в средата (или даже малко под нея) на „ класацията “ по заявена набожност – под междинните равнища в световен мащаб, само че надалеч от извънредно ниските равнища, които са следят в други страни.
Както и в множеството страни по света, вярващите в съществуването на Бог (58%) у нас наподобява са повече от определящите се като вярващи въобще. Близо една четвърт считат, че Бог няма, а 15% не са напълно сигурни. Малцина не знаят по какъв начин да отговорят.
Българите като че ли са скептици за живота след гибелта. 34% у нас имат вяра, че има, само че 39% не имат вяра, че нещо се случва откакто животът ни завърши. 20 на 100 не са сигурни, а малко на брой не могат да отговорят. По този индикатор записаните у нас настройки са под междинните за Европейски Съюз – както за страните от западната част на Съюза, по този начин и от източната. Въпреки това делът на заявилите, че имат вяра, че има живот след гибелта у нас, е повече от записания през 2016 г – 29%.
Обществото ни е по-скоро измежду скептичните и за съществуването на парадайс (32% споделят, че има, само че 42% – че няма) и пъкъл (29% имат вяра, а 43% – не). Декларираните от българите настройки съответстват с записаните приблизително за Съюза, който също се оказва измежду най-скептичните райони във връзка с вярата в пъкъл и парадайс. И по този индикатор обаче заявената в този момент религия у нас е по-висока от тази през 2016 година Тогава 23% имат вяра в пъкъла и 25% – в парадайса.
България е близка по настройки до другите източни страни от Европейски Съюз като обществото ни е по-религиозно в западноевропейските страни.
По света две трети (62%) от интервюираните по света споделят, че са религиозни, а всеки четвърти споделя, че не е набожен. Заявените атеисти са 10%. Останалите не са сигурни в отговора си.
Религиозните вярвания са най-много повлияни от образованието, възрастта и персоналния приход. Колкото по-високи са приходите и образованието, толкоз по-малка е вероятността човек да се самоопредели като набожен. Колкото по-ниска е възрастта – толкоз по-висока е заявената набожност.
„ Религията е толкоз комплицирано обществено отношение, че определянето на религиозността единствено посредством официални критерии като периодичност на посещаване на религиозни служби, съблюдаване на дадени ограничавания или поведенчески практики може да бъде подвеждащо. От друга страна, измерването на религиозността единствено посредством самокритика носи доза неустановеност. Но в случай че приемем концепцията, че религиозността е първо (и може би единствено) бездънен персонален въпрос, тогава значимият индикатор е „ Как се усещам? “, счита Кънчо Стойчев, президент на Световната асоциация „ Галъп интернешънъл “.
Общо 57 768 души са интервюирани в световен мащаб в границите на изследването. Във всяка страна през интервала август-октомври 2022 година са интервюирани към 1000 души по метода „ лице в лице “, по телефона или онлайн.
Статистическата неточност в проучването е в диапазон ±3-5% при поверителен период – 95%.
В България проучването е финансирано и извършено от „ Галъп интернешънъл болкан “ за международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ