Македонците ни посочиха за враг №1
Две трети от македонците слагат България отпред в лист с най-големите съперници на евроинтеграцията на страната им. Това сочи проучване на Международния републикански институт, съгласно което далите този отговор (66%) са надалеч пред 29 на 100, показали Гърция, и Франция (16%) - други страни, блокирали преди този момент македонски европреговори.
Гърция блокираше Северна Македония доста повече години, в сравнение с България, поради разногласието за името, само че 4% я считат в този момент за водещ покровител. Ще се отнася до нас, тук на сме в топ 9.
Проучването е извършено за организацията Center for Insights in Survey Research (CISR) сред 8 април и 4 май 2023 година с 1204 респонденти. Базираният във Вашингтон Републикански институт (основан през 1983 година по времето на президента Роналд Рейгън и публично не е обвързван с Републиканската партия - бел.ред.) разказва и политическия подтекст на тази анкета.
Посочва, че тя е осъществена в миг на напрегнати връзки сред София и Скопие поради българските клубове с имената на противоречиви в страната исторически персони. Но също по този начин на политическо напрежение в самата Северна Македония поради процедурата за регистриране на българите в конституцията, паралелно с напомнянето от европейски представители, че без тази стъпка няма начало на договаряния за участие.
Вписването на българите в конституцията
Данните сочат, че няма съществено разминаване сред това изследване и други от предходната есен насам за настройките на македонците към вписването на българите в конституцията.
Под една трета е понижен делът на македонците, одобряващи включването на българите в конституцията на страната за започване на договаряния с Европейския съюз. Напълно или отчасти одобряват това 30% от запитаните през май 2023 година (при 35% през октомври 2022 г.).
Частично или изцяло отхвърлят сходна стъпка две трети от респондентите, като към октомври 2022 година делът им е бил 56 на 100. Намалял е делът на нежелаещите да отговорят или далите отговор " Не зная " - от 10% на 6%.
Две трети бяха отхвърлящите конституционните ремонти към март 2023 година съгласно проучване на македонска организация. Проучването, взаимно с фондация " Конрад Аденауер ", показа, че делът при етническите македонци е още по-голям, само че в актуалното проучване на Медждународния републикански институт няма разбивка по етническа принадлежност.
Разбивката по възраст сочи, че в нито една възрастова група поддръжниците на конституционните ремонти не са повече от противнците. И измежду най-младите - сред 18 и 35 година - те са 38% (при 58% отчасти или изцяло против). Подкрепата за измененията понижава в идващите две групи, като е едвам 23% при хората над 56-годишна възраст.
Няма сериозна смяна в настройките по въпроса дали македонският език е предпазен или заплашен от договарянията с Европейския съюз. И през октомври, и седем месеца по-късно, 42% дават отговор, че е отчасти или изцяло предпазен. Обратното считат 52% или с 1 пункт повече, в сравнение с през октомври 2022 г.
Различни представители на Европейския съюз пробват да убедят политиците в Скопие и македонците, че няма да има смяна за македонския език, в противен случай, той ще стане един от формалните езици на Европейския съюз. Фактическото несъгласие, наложено от България и повдигнало въпроса за статута на македонския език, бе измежду факторите, събудили още веднъж страха от загуба на еднаквост. Преди месец, в отбрана на македонския език, еднаквост и просвета, Бундестагът одобри специфична резолюция.
Все отново възрастовата разбивка за последния въпрос сочи, че съвсем половината (47%) от хората сред 18 и 35 години виждат частична или цялостна отбрана за македонския език в договарянията с Европейски Съюз. В идващите възрастови групи този дял понижава.
Гърция блокираше Северна Македония доста повече години, в сравнение с България, поради разногласието за името, само че 4% я считат в този момент за водещ покровител. Ще се отнася до нас, тук на сме в топ 9.
Проучването е извършено за организацията Center for Insights in Survey Research (CISR) сред 8 април и 4 май 2023 година с 1204 респонденти. Базираният във Вашингтон Републикански институт (основан през 1983 година по времето на президента Роналд Рейгън и публично не е обвързван с Републиканската партия - бел.ред.) разказва и политическия подтекст на тази анкета.
Посочва, че тя е осъществена в миг на напрегнати връзки сред София и Скопие поради българските клубове с имената на противоречиви в страната исторически персони. Но също по този начин на политическо напрежение в самата Северна Македония поради процедурата за регистриране на българите в конституцията, паралелно с напомнянето от европейски представители, че без тази стъпка няма начало на договаряния за участие.
Вписването на българите в конституцията
Данните сочат, че няма съществено разминаване сред това изследване и други от предходната есен насам за настройките на македонците към вписването на българите в конституцията.
Под една трета е понижен делът на македонците, одобряващи включването на българите в конституцията на страната за започване на договаряния с Европейския съюз. Напълно или отчасти одобряват това 30% от запитаните през май 2023 година (при 35% през октомври 2022 г.).
Частично или изцяло отхвърлят сходна стъпка две трети от респондентите, като към октомври 2022 година делът им е бил 56 на 100. Намалял е делът на нежелаещите да отговорят или далите отговор " Не зная " - от 10% на 6%.
Две трети бяха отхвърлящите конституционните ремонти към март 2023 година съгласно проучване на македонска организация. Проучването, взаимно с фондация " Конрад Аденауер ", показа, че делът при етническите македонци е още по-голям, само че в актуалното проучване на Медждународния републикански институт няма разбивка по етническа принадлежност.
Разбивката по възраст сочи, че в нито една възрастова група поддръжниците на конституционните ремонти не са повече от противнците. И измежду най-младите - сред 18 и 35 година - те са 38% (при 58% отчасти или изцяло против). Подкрепата за измененията понижава в идващите две групи, като е едвам 23% при хората над 56-годишна възраст.
Няма сериозна смяна в настройките по въпроса дали македонският език е предпазен или заплашен от договарянията с Европейския съюз. И през октомври, и седем месеца по-късно, 42% дават отговор, че е отчасти или изцяло предпазен. Обратното считат 52% или с 1 пункт повече, в сравнение с през октомври 2022 г.
Различни представители на Европейския съюз пробват да убедят политиците в Скопие и македонците, че няма да има смяна за македонския език, в противен случай, той ще стане един от формалните езици на Европейския съюз. Фактическото несъгласие, наложено от България и повдигнало въпроса за статута на македонския език, бе измежду факторите, събудили още веднъж страха от загуба на еднаквост. Преди месец, в отбрана на македонския език, еднаквост и просвета, Бундестагът одобри специфична резолюция.
Все отново възрастовата разбивка за последния въпрос сочи, че съвсем половината (47%) от хората сред 18 и 35 години виждат частична или цялостна отбрана за македонския език в договарянията с Европейски Съюз. В идващите възрастови групи този дял понижава.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ