Те не смятат, че руска партия в българския парламент е проблем…
Две тежки неточности: 1. „ Никой, който е с всичкия си, не би го следвал това, та те са доста малко и са, като цяло, доста зле “; 2. „ Дори да го следват, ще се откажат, ще им пристигна акълът, тогава ще ги приобщим “.
По първата точка няма какво изключително да се каже, исторически информации – колкото искате; Хитлер е нелош образец за това по какъв начин „ никой не би го следвал, доста са слаби тези “.
По втората точка. Хм…
В момента светът е разграничен на най-ясно разграничените ДВА лагера, тъкмо както и България е разграничена на най-ясно разграничените два лагера. Както в Америка са Тръмп и естествените, в Бразилия са Болсонаро и естествените, в сета са положителното vs. неприятното, „ за русия “ и естествените.
Та, да забележим България. Двата лагера са разграничени от бездна, към този момент не е просто разделяне, а е разделянето на раздялите. Трудно могат да бъдат открити допирни точки, тъй като на една част от нас би трябвало да се наложи „ да намерим допирни точки “ с хора, които си мечтаят ние да сме в Белене или да сме мъртви. Няма по какъв начин тъкмо да стане това намиране на „ допирни точки “.
Докато ние не ги харесваме изключително и сме подготвени да им се подиграем, само че въпреки всичко бихме желали и те да живеят по-добре в една по-добра България, то те желаят просто да ни убият или пратят в Белене, където да умрем постепенно. Има разлика, нали? А „ по-добра България “ надалеч не им е приоритет, те желаят всички да са в блатото, с цел да няма на кого да завиждат. Справка – 1944 г.
Така че разделянето руди глухота. Каквото и да кажем, каквито и доводи да извадим, колкото и пъти да им споделяме, че техните нефелни „ водачи “ ги лъжат, те ще ги следват, единствено поради вярата, че ще вземат властта, с цел да ни унищожат. Това им е цел номер едно. Слугуването на кремъл – цел номер две.
Говоренето с/на тях е изгубена идея. Тук следва единствено и само еволюцията да си свърши работата (а тя е бавна), гражданска война в мисленето е немислима.
Другите, на които можем да приказваме, са хората, които, по този начин или другояче, са дарени със зрение и слух, разум и логика; те знаят какво се случва и могат да оценят протичащото се. На тях можем да приказваме, само че всичко към този момент е казано. На британски има поговорка: preaching to the choir, безусловно: „ да проповядваш на хора “, ще рече: да проповядваш на хора в църквата; с други думи: те ЗНАЯТ наличието на проповедта, ЗНАЯТ защо става дума, няма потребност да им повтаряш нещото, което до болежка добре познават.
И какво ни остава?
На кого да приказваме?
За какво да приказваме? Едните са глухи, а другите знаят всичко, което има да се знае? И всичко е въпрос на цифри – кой ще набере повече „ цифри “ пред урните. И тук стартира мрънкането по какъв начин „ демократите “ не са съвършени, а демократичната общественост в България очевидно е от принцове и принцеси, задачите в бяло и желаят и политиците им да са такива, тъй че – с гадност – не гласоподават за никого.
Докато тези, копейките, те нямат задръжки; техните „ водачи “ ги лъжат в очите, те осъзнават рано или късно и отново гласоподават за тях, с вярата, че ще има Белене и национален съд. Колкото и пъти да ги хващат в неистина, отново ще гласоподават за тях.
Хитлер първоначално са го пренебрегвали, пренебрегвали, пренебрегвали. Смеели му се. Той бил една хумореска. Нищо повече, нищо съществено.
После са го арестували и затворили, само че им дожаляло и го пуснали. Не вярвали, че може да е изключително рисков. Но той не се отказвал, работил си по неговото си „ дело “. Имало и други киселяци, които желали да си отмъщават на целия свят, които почнали да му помагати се обкръжил с тях. Накрая предиздвикал и доста предприемачи да го поддържат, лъжейки ги, както лъжел и електората. Германия била стопански и обществено доста зле, хората търсели кого да набедят за личните си неволи, а той им предложим тъкмо това – да има кого да сочат за отговорен, заречен им и брутална разпра.
Останалото е история.
И тогава смешката престанала да бъде смешна.
Болшевиките били слаби в България и не е имало изключително огромна вяра за простоватата им идеология. Българите тогава са били горделив и заслужен, самоуверен народ, не са приличали на руснята по мързел, неистини и престъпност, болшевизмът не им е бил непосредствен. Той е бил е натрапен с принуждение по-късно (и тогава и българският народ е станал… друг).
Но е бил необходим ЕДИН изменник – военният министър ген. Иван Маринов, който да докара съветския ботуш тук. Ето по какъв начин:
„ Важно е да се запомни ето тази последователност на събитията: България прекъсва дипломатическите си връзки с Германия и желае помирение от Съединени американски щати и Британия. Още на 5 септември държавното управление разисква решение за оповестяване война на Германия. Само че ето тъкмо тук се появява руският сътрудник – тогавашният боен министър ген. Иван Маринов, който спъва публичното разискване и го забавя със 72 часа. През това време от Съюз на съветските социалистически републики декларират, че очевидно сме към момента с нацистка Германия, щом не разгласяваме война и Червената войска идва тук. Откъдето още не си е тръгнала…
По-късно излиза наяве, че ген. Маринов е руски сътрудник и към този момент е разискал с Кремъл това „ закъснение “, което е разрешило на Съюз на съветските социалистически републики да разгласи война на България “.
Разбирате ли по какъв начин ЕДИН изменник е бил необходим, с цел да се завърти колелото. После са пристигнали назад в България другите предатели – Вълко Червенков, Васил Коларов и Георги Димитров – които не биха могли да свършат злината без помощта на Иван Маринов малко преди този момент.
Един даже е бил достатъчен…
Подценяването на комплексари с фикс идея за великолепие, обкръжили се с други комплексари с фикс идея за великолепие, заедно движени от лакомия и надменно себелюбие, незадоволени от живота, с някакви тежки епизоди от детството и младостта, търсещи безспорна власт и безусловно послушание, подготвени да пожертват народа и страната си, подготвени да се продадат на садистични диктатори, в случай че самите те не съумеят да станат такива, с цел да получат най-малко малко от тяхната власт….
… подценяването на такива не води до нищо положително. Дори да не стигнат до това, което са намислили, могат да създадат доста необратими пакости по пътя си.
Дори ЕДИН погубен от „ кафявите ризи “ ще е покруса, даже ЕДИН убит живот ще е покруса. Дори едно дете, нападната от „ кафявите ризи “, тъй като е показало мнение, назад на тяхното, ще е покруса.
А в българския парламент е цялостно с глухи и слепи, взимачи на заплати и сглобяващи персонални тарикатлъци, които не считат, че това е проблем, макар че се случва под носа им и макар, че те са тези, които имат властта да го пресекат. Те не считат, че съветска партия в българския парламент е проблем. По време, когато онази „ страна “ ни е оповестила за неприятелска и когато води унищожителна война с сътрудниците ни, заплашвайки да я поведе и с други… примерно с нас.
Ние биваме още веднъж продавани и излъчени от вътрешната страна. Колко време им лишава, съгласно вас, да носят на губернаторката тайните, които им се споделят по комисиите, в които членуват? Ден? Час? По-малко? А оня на Дондуков? Според вас на петата или десетата минута от приемането на новите изтребители ще е с обстоен техен проект – с тайните им, с чертежите и със фотоси – на килимчето пред Мутрофана?
Защо, съгласно вас, тия американски самолети още ги няма? Пазят си тайните американците, това. И до момента в който съветските сътрудници ръководят и имат достъп до самолетите, самолетите ще си останат на картинка.
Толкова ни имат доверие.
_________________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
Последвайте канала на
По първата точка няма какво изключително да се каже, исторически информации – колкото искате; Хитлер е нелош образец за това по какъв начин „ никой не би го следвал, доста са слаби тези “.
По втората точка. Хм…
В момента светът е разграничен на най-ясно разграничените ДВА лагера, тъкмо както и България е разграничена на най-ясно разграничените два лагера. Както в Америка са Тръмп и естествените, в Бразилия са Болсонаро и естествените, в сета са положителното vs. неприятното, „ за русия “ и естествените.
Та, да забележим България. Двата лагера са разграничени от бездна, към този момент не е просто разделяне, а е разделянето на раздялите. Трудно могат да бъдат открити допирни точки, тъй като на една част от нас би трябвало да се наложи „ да намерим допирни точки “ с хора, които си мечтаят ние да сме в Белене или да сме мъртви. Няма по какъв начин тъкмо да стане това намиране на „ допирни точки “.
Докато ние не ги харесваме изключително и сме подготвени да им се подиграем, само че въпреки всичко бихме желали и те да живеят по-добре в една по-добра България, то те желаят просто да ни убият или пратят в Белене, където да умрем постепенно. Има разлика, нали? А „ по-добра България “ надалеч не им е приоритет, те желаят всички да са в блатото, с цел да няма на кого да завиждат. Справка – 1944 г.
Така че разделянето руди глухота. Каквото и да кажем, каквито и доводи да извадим, колкото и пъти да им споделяме, че техните нефелни „ водачи “ ги лъжат, те ще ги следват, единствено поради вярата, че ще вземат властта, с цел да ни унищожат. Това им е цел номер едно. Слугуването на кремъл – цел номер две.
Говоренето с/на тях е изгубена идея. Тук следва единствено и само еволюцията да си свърши работата (а тя е бавна), гражданска война в мисленето е немислима.
Другите, на които можем да приказваме, са хората, които, по този начин или другояче, са дарени със зрение и слух, разум и логика; те знаят какво се случва и могат да оценят протичащото се. На тях можем да приказваме, само че всичко към този момент е казано. На британски има поговорка: preaching to the choir, безусловно: „ да проповядваш на хора “, ще рече: да проповядваш на хора в църквата; с други думи: те ЗНАЯТ наличието на проповедта, ЗНАЯТ защо става дума, няма потребност да им повтаряш нещото, което до болежка добре познават.
И какво ни остава?
На кого да приказваме?
За какво да приказваме? Едните са глухи, а другите знаят всичко, което има да се знае? И всичко е въпрос на цифри – кой ще набере повече „ цифри “ пред урните. И тук стартира мрънкането по какъв начин „ демократите “ не са съвършени, а демократичната общественост в България очевидно е от принцове и принцеси, задачите в бяло и желаят и политиците им да са такива, тъй че – с гадност – не гласоподават за никого.
Докато тези, копейките, те нямат задръжки; техните „ водачи “ ги лъжат в очите, те осъзнават рано или късно и отново гласоподават за тях, с вярата, че ще има Белене и национален съд. Колкото и пъти да ги хващат в неистина, отново ще гласоподават за тях.
Хитлер първоначално са го пренебрегвали, пренебрегвали, пренебрегвали. Смеели му се. Той бил една хумореска. Нищо повече, нищо съществено.
После са го арестували и затворили, само че им дожаляло и го пуснали. Не вярвали, че може да е изключително рисков. Но той не се отказвал, работил си по неговото си „ дело “. Имало и други киселяци, които желали да си отмъщават на целия свят, които почнали да му помагати се обкръжил с тях. Накрая предиздвикал и доста предприемачи да го поддържат, лъжейки ги, както лъжел и електората. Германия била стопански и обществено доста зле, хората търсели кого да набедят за личните си неволи, а той им предложим тъкмо това – да има кого да сочат за отговорен, заречен им и брутална разпра.
Останалото е история.
И тогава смешката престанала да бъде смешна.
Болшевиките били слаби в България и не е имало изключително огромна вяра за простоватата им идеология. Българите тогава са били горделив и заслужен, самоуверен народ, не са приличали на руснята по мързел, неистини и престъпност, болшевизмът не им е бил непосредствен. Той е бил е натрапен с принуждение по-късно (и тогава и българският народ е станал… друг).
Но е бил необходим ЕДИН изменник – военният министър ген. Иван Маринов, който да докара съветския ботуш тук. Ето по какъв начин:
„ Важно е да се запомни ето тази последователност на събитията: България прекъсва дипломатическите си връзки с Германия и желае помирение от Съединени американски щати и Британия. Още на 5 септември държавното управление разисква решение за оповестяване война на Германия. Само че ето тъкмо тук се появява руският сътрудник – тогавашният боен министър ген. Иван Маринов, който спъва публичното разискване и го забавя със 72 часа. През това време от Съюз на съветските социалистически републики декларират, че очевидно сме към момента с нацистка Германия, щом не разгласяваме война и Червената войска идва тук. Откъдето още не си е тръгнала…
По-късно излиза наяве, че ген. Маринов е руски сътрудник и към този момент е разискал с Кремъл това „ закъснение “, което е разрешило на Съюз на съветските социалистически републики да разгласи война на България “.
Разбирате ли по какъв начин ЕДИН изменник е бил необходим, с цел да се завърти колелото. После са пристигнали назад в България другите предатели – Вълко Червенков, Васил Коларов и Георги Димитров – които не биха могли да свършат злината без помощта на Иван Маринов малко преди този момент.
Един даже е бил достатъчен…
Подценяването на комплексари с фикс идея за великолепие, обкръжили се с други комплексари с фикс идея за великолепие, заедно движени от лакомия и надменно себелюбие, незадоволени от живота, с някакви тежки епизоди от детството и младостта, търсещи безспорна власт и безусловно послушание, подготвени да пожертват народа и страната си, подготвени да се продадат на садистични диктатори, в случай че самите те не съумеят да станат такива, с цел да получат най-малко малко от тяхната власт….
… подценяването на такива не води до нищо положително. Дори да не стигнат до това, което са намислили, могат да създадат доста необратими пакости по пътя си.
Дори ЕДИН погубен от „ кафявите ризи “ ще е покруса, даже ЕДИН убит живот ще е покруса. Дори едно дете, нападната от „ кафявите ризи “, тъй като е показало мнение, назад на тяхното, ще е покруса.
А в българския парламент е цялостно с глухи и слепи, взимачи на заплати и сглобяващи персонални тарикатлъци, които не считат, че това е проблем, макар че се случва под носа им и макар, че те са тези, които имат властта да го пресекат. Те не считат, че съветска партия в българския парламент е проблем. По време, когато онази „ страна “ ни е оповестила за неприятелска и когато води унищожителна война с сътрудниците ни, заплашвайки да я поведе и с други… примерно с нас.
Ние биваме още веднъж продавани и излъчени от вътрешната страна. Колко време им лишава, съгласно вас, да носят на губернаторката тайните, които им се споделят по комисиите, в които членуват? Ден? Час? По-малко? А оня на Дондуков? Според вас на петата или десетата минута от приемането на новите изтребители ще е с обстоен техен проект – с тайните им, с чертежите и със фотоси – на килимчето пред Мутрофана?
Защо, съгласно вас, тия американски самолети още ги няма? Пазят си тайните американците, това. И до момента в който съветските сътрудници ръководят и имат достъп до самолетите, самолетите ще си останат на картинка.
Толкова ни имат доверие.
_________________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ