Индия и Бразилия подкрепят Русия заради самите себе си
Две страни, които играят основна роля в приходите на Русия от нефт, Индия и Бразилия, демонстрираха удивителна резистентност. Въпреки откритите закани на Вашингтон, те ясно обявиха, че ще продължат да купуват съветски нефт. Защо тези страни са толкоз непреклонни в това отношение? Не става въпрос единствено за другарски усеща към страната ни.
Съединените щати намерено заплашват основните търговски сътрудници на Русия. Съединени американски щати възнамеряват да наложат наказания на Китай, Индия и Бразилия, с цел да „ принудят Русия да приключи боевете в Украйна “, съобщи посланикът на Съединени американски щати в НАТО Матю Уитакър.
Подобни закани обаче до момента не съумяват да впечатлят своите получатели. Бразилският президент Лула да Силва съобщи: „ Днес Бразилия не е толкоз подвластна от Съединените щати, колкото беше преди. Бразилия в този момент има доста обширни търговски връзки с целия свят. От икономическа позиция ние сме доста по-свободни. “ Освен това Бразилия работи по контрамерки на американските цени. Индия също продължава да внася нефт от Русия.
Това е политическата позиция на страните от БРИКС, които са най-зависими от търговията със Съединени американски щати. Какво се случва? Защо Лулу да Силва и Нарендра Моди не се опасяват от заканите на Тръмп?
Не можеш да се показваш слаб пред политическите си съперници.
Както в Бразилия, по този начин и в Индия, изказванията на политическите водачи по отношение на връзките със Съединените щати значително се дефинират от вътрешнополитически съображения.
За Бразилия това е борбата сред релативно лявата Работническа партия, която прокламира придържането към социалистическите идеали (младият Лула да Силва е измежду нейните уредници още през 1980 г.) и консервативния бразилски политически клан на Болсонаро.
Най-видният представител на този клан е Жаир Месиас Болсонаро, президент на Бразилия през 2019–2023 година Той смени доста партии, само че поредно остана на десни консервативни позиции, а във външната политика поредно се застъпваше за това Бразилия прецизно да следва образеца на Вашингтон.
За Лула да Силва е значимо да упрекна съперника си, един от консервативните водачи в Народното събрание, Едуардо Болсонаро (син на някогашния президент Жоир Болсонаро), в нацизъм и изменничество на ползите на страната. И защото Болсонаро-младши, стремейки се да завоюва поддръжката на Вашингтон, демонстративно поддържа всички решения на жителя на Белия дом, естествено е Лула да Силва да заеме антитръмпска позиция.
Подобна е обстановката и с Нарендра Моди. Вярно е, че той съставлява дясната страна на индийския политически набор – партията Бхаратия Джаната, или в съветски превод – Индийската национална партия.
Обвиняван от политическите си съперници в шовинизъм (и в действителност провъзгласяващ целта на националните ползи на Индия при вземането на вътрешно- и външнополитически решения), той не може да отстъпи на американския президент без опозиция по въпроси на външната търговия, значими за развиването на страната.
Не е мъчно да си представим договорка сред Моди и Тръмп. И двамата, под една или друга форма, декларират желанието си „ да създадат страната си още веднъж велика “. И двамата гледат на Китай като на геополитически съперник.
Но дотук приликата в ползите сред двамата политици свършва. Моди не желае да се забърква във военна борба с Китай в полза на Съединените щати (особено в подтекста на спиране на връзките с Русия). Точно както не желае да се откаже от военно-техническото съдействие с Русия даже в подмяна на достъп до опцията за закупуване на американски F-35.
Има и друга причина, обща за дясно настроения Моди и левичарят Да Силва.
Опаковка от бонбон вместо бонбона
Импулсивността на Тръмп, способността му да трансформира позицията си по няколко пъти дневно и да показва спорни тези дават опция на американския президент да резервира независимост на деяние в битката против американския естаблишмънт.
Но същото това събитие работи против него в интернационалните договаряния. Преговарящите сътрудници в никакъв случай не могат да бъдат сигурни, че отстъпките, които са създали, с цел да реализиран съглашение, няма да бъдат напразни и споразуменията няма да бъдат обезценени от следващата обява на Тръмп в „ Truth social “.
Освен това има огромна възможност заканите на Тръмп да се окажат блъф. Когато заплашва, Тръмп търси бърза победа посредством договорка по неговите условия, а не продължителна борба. И по този начин, когато американският занаятчия на бързите покупко-продажби се сблъска с твърда позиция на събеседника, той отдръпва несъразмерните си претенции, назовава събеседника добър човек и декларира, че сред тях съвсем няма несъгласия (най-яркият образец са връзките на Тръмп с Ким Чен Ун).
При кого работят техниките на Тръмп
Защо преговорните тактики на Тръмп въпреки всичко сработват? И при кого работят?
Изненадващо, нападателният жанр на договаряния работи най-добре със съдружниците на Америка. Канада, Англия, Европейски Съюз, Япония, Южна Корея. Всички те трябваше да се съгласят на доста утежняване на изискванията на търговия със Съединените щати и да поемат редица тежки отговорности.
Европа се нуждае от американска отбрана, с цел да води по-агресивна политика по отношение на Русия. Япония и Южна Корея се нуждаят от гаранции за американска отбрана против Китай. И най-после, всички тези страни от дълго време са получили своя дял от изгодите от издаването на долари в Съединените щати – и се надяват да запазят тези изгоди, най-малко в понижена форма.
Но точно това тласка водещите страни от Глобалния Юг към по-независимо държание във връзка с Съединените щати. Ако Доналд Тръмп се пробва да изцеди и най-близките си американски сътрудници, тогава какъв е смисълът да му сеправят отстъпки?
Трябва да се разбере, че нито Бразилия, нито Индия са подготвени да влязат в яростна борба със Съединени американски щати (без значение какъв брой китайският Global Times намекваше за противното в навечерието на китайско-американската среща на върха).
Както Да Силва, по този начин и Моди публично ще заявят желанието си да реализират взаимно задоволително съглашение със Съединени американски щати. Както Бразилия, по този начин и Индия няма да предприем
Съединените щати намерено заплашват основните търговски сътрудници на Русия. Съединени американски щати възнамеряват да наложат наказания на Китай, Индия и Бразилия, с цел да „ принудят Русия да приключи боевете в Украйна “, съобщи посланикът на Съединени американски щати в НАТО Матю Уитакър.
Подобни закани обаче до момента не съумяват да впечатлят своите получатели. Бразилският президент Лула да Силва съобщи: „ Днес Бразилия не е толкоз подвластна от Съединените щати, колкото беше преди. Бразилия в този момент има доста обширни търговски връзки с целия свят. От икономическа позиция ние сме доста по-свободни. “ Освен това Бразилия работи по контрамерки на американските цени. Индия също продължава да внася нефт от Русия.
Това е политическата позиция на страните от БРИКС, които са най-зависими от търговията със Съединени американски щати. Какво се случва? Защо Лулу да Силва и Нарендра Моди не се опасяват от заканите на Тръмп?
Не можеш да се показваш слаб пред политическите си съперници.
Както в Бразилия, по този начин и в Индия, изказванията на политическите водачи по отношение на връзките със Съединените щати значително се дефинират от вътрешнополитически съображения.
За Бразилия това е борбата сред релативно лявата Работническа партия, която прокламира придържането към социалистическите идеали (младият Лула да Силва е измежду нейните уредници още през 1980 г.) и консервативния бразилски политически клан на Болсонаро.
Най-видният представител на този клан е Жаир Месиас Болсонаро, президент на Бразилия през 2019–2023 година Той смени доста партии, само че поредно остана на десни консервативни позиции, а във външната политика поредно се застъпваше за това Бразилия прецизно да следва образеца на Вашингтон.
За Лула да Силва е значимо да упрекна съперника си, един от консервативните водачи в Народното събрание, Едуардо Болсонаро (син на някогашния президент Жоир Болсонаро), в нацизъм и изменничество на ползите на страната. И защото Болсонаро-младши, стремейки се да завоюва поддръжката на Вашингтон, демонстративно поддържа всички решения на жителя на Белия дом, естествено е Лула да Силва да заеме антитръмпска позиция.
Подобна е обстановката и с Нарендра Моди. Вярно е, че той съставлява дясната страна на индийския политически набор – партията Бхаратия Джаната, или в съветски превод – Индийската национална партия.
Обвиняван от политическите си съперници в шовинизъм (и в действителност провъзгласяващ целта на националните ползи на Индия при вземането на вътрешно- и външнополитически решения), той не може да отстъпи на американския президент без опозиция по въпроси на външната търговия, значими за развиването на страната.
Не е мъчно да си представим договорка сред Моди и Тръмп. И двамата, под една или друга форма, декларират желанието си „ да създадат страната си още веднъж велика “. И двамата гледат на Китай като на геополитически съперник.
Но дотук приликата в ползите сред двамата политици свършва. Моди не желае да се забърква във военна борба с Китай в полза на Съединените щати (особено в подтекста на спиране на връзките с Русия). Точно както не желае да се откаже от военно-техническото съдействие с Русия даже в подмяна на достъп до опцията за закупуване на американски F-35.
Има и друга причина, обща за дясно настроения Моди и левичарят Да Силва.
Опаковка от бонбон вместо бонбона
Импулсивността на Тръмп, способността му да трансформира позицията си по няколко пъти дневно и да показва спорни тези дават опция на американския президент да резервира независимост на деяние в битката против американския естаблишмънт.
Но същото това събитие работи против него в интернационалните договаряния. Преговарящите сътрудници в никакъв случай не могат да бъдат сигурни, че отстъпките, които са създали, с цел да реализиран съглашение, няма да бъдат напразни и споразуменията няма да бъдат обезценени от следващата обява на Тръмп в „ Truth social “.
Освен това има огромна възможност заканите на Тръмп да се окажат блъф. Когато заплашва, Тръмп търси бърза победа посредством договорка по неговите условия, а не продължителна борба. И по този начин, когато американският занаятчия на бързите покупко-продажби се сблъска с твърда позиция на събеседника, той отдръпва несъразмерните си претенции, назовава събеседника добър човек и декларира, че сред тях съвсем няма несъгласия (най-яркият образец са връзките на Тръмп с Ким Чен Ун).
При кого работят техниките на Тръмп
Защо преговорните тактики на Тръмп въпреки всичко сработват? И при кого работят?
Изненадващо, нападателният жанр на договаряния работи най-добре със съдружниците на Америка. Канада, Англия, Европейски Съюз, Япония, Южна Корея. Всички те трябваше да се съгласят на доста утежняване на изискванията на търговия със Съединените щати и да поемат редица тежки отговорности.
Европа се нуждае от американска отбрана, с цел да води по-агресивна политика по отношение на Русия. Япония и Южна Корея се нуждаят от гаранции за американска отбрана против Китай. И най-после, всички тези страни от дълго време са получили своя дял от изгодите от издаването на долари в Съединените щати – и се надяват да запазят тези изгоди, най-малко в понижена форма.
Но точно това тласка водещите страни от Глобалния Юг към по-независимо държание във връзка с Съединените щати. Ако Доналд Тръмп се пробва да изцеди и най-близките си американски сътрудници, тогава какъв е смисълът да му сеправят отстъпки?
Трябва да се разбере, че нито Бразилия, нито Индия са подготвени да влязат в яростна борба със Съединени американски щати (без значение какъв брой китайският Global Times намекваше за противното в навечерието на китайско-американската среща на върха).
Както Да Силва, по този начин и Моди публично ще заявят желанието си да реализират взаимно задоволително съглашение със Съединени американски щати. Както Бразилия, по този начин и Индия няма да предприем
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ