Физиката среща метафизиката
Две специфични прожекции ще се състоят в кино Лъки – Дом на киното, Пловдив. Двата документални кино лентата на режисьора Николай Василев, които описват за двама учители: Теодосий Теодосиев – преподавател по физика и Ваклуш Толев – преподавател по метафизика. Срещата сред „ физика и метафизика “ ще се състои от 18:30 ч. на 24 юни с кино лентата „ Формулата на Тео “ и на 25 юни с кино лентата „ Ваклуш “.
В рамките на Алея на книгата – Пловдив ще бъде показано и новото издание на „ История на религиите “ на Ваклуш Толев. Събитието ще се състои на 24 юни от 16:00 часа в книжарница „ Хеликон “ ул. „ Княз Александър I-ви “ 29, книгата ще показа публицистът и държавник Петко Атанасов.
Книгите на Ваклуш Толев могат да бъдат открити на щанд №15 на издателство „ 7 Лъча “ на Алея на книгата – Пловдив от 19 до 25 юни.
Проявите са част от честванията на 100 годишнината от рождението на Ваклуш Толев.
Теодосий Теодосиев: Нека се върнем преди 2400 години, когато Аристотел е обиколил целия тогавашен цивилизован свят, събирал мъдрост от всякъде и написал две дебели книги. Едната се споделя „ Физика “, това е философия на материалния свят. Другата е „ Метафизика “, това е философия на нематериалните неща. И по-късно в продължение на повече от 1000 години, той добил подобен престиж в целия цивилизован тогавашен свят, че са смятали, че в случай че нещо не е казано от Аристотел, значи не може да бъде правилно. Такава е била тенденцията…
С Ваклуш сме имали доста срещи. Ходи съм на лекциите му в Казанлък и в Софийския Университет, и на други места. Имаше огромен интерес към нещата, които говореше. Защото в тоя свят на бездуховност да гониш такива високи идеали, това си е нравствен героизъм. И това, което е най-забележителното при Ваклуш е, че той беше извънреден оптимист и мъдрец. Философията му е нужна на всички времена – и настоящи, и бъдещи. Защото, за мен, актуалният човек затъва. От чиста прагматична позиция – разсъждаваме като интелигентни, мислещи хора.
В диваческите времена един дивак е можел да победи двама-трима индивида, заловен ли се четири-пет – не е можел да ги победи. Дойде време, когато един човек има опция да унищожи целия свят. И в случай че не се обърне процесът, рано или късно по доктрина на вероятностите би трябвало да се роди гениотът – полугений-полуидиот, който да унищожи целия свят. Особено, както в този момент е властна идеологията на свръхотмъщението, която води до самоизтребление на света. И заради тази причина през днешния ден светът има крещяща потребност от духовни учители, които да извърнат трендовете.
Затова съгласно мен светът през днешния ден има повече потребност от духовни учители като него, в сравнение с от учители по точни науки. Има неща, които са повече от всичките физики и математики, взети дружно.
От прагматичната позиция на точните науки преди 2000 години Иисус Христос е направил най-голямото изобретение в историята на морала – на злото се дава отговор с положително. Светът две хиляди години по-късно още не си е научил урока. А Ваклуш прави още една стъпка като споделя, че няма зло, а има нееволюирало положително, тъй като индивидът е един господ в развиване. Според него това е един непрестанен напредък, една непрекъсната наклонност на развиване, на еволюция – от най-примитивното до това, което назоваваме Бог. Значи това е една вероятност за човечеството, че в последна сметка всичкото зло ще се трансформира в положително по пътя на еволюцията – последователно, с доста самообладание, бавничко…
За това се желае, несъмнено, мощ, да може човек да помогне на еволюцията. На еволюцията би трябвало да се оказва помощ. И Ваклуш Толев беше доста мощен, мощен в това отношение. Затова този филм в действителност си коства и всеки цивилизован човек би трябвало да го види. Трябва да заведе детето си да види този филм. За да се поучи от една философия, която е тъкмо противоположна на това, което сякаш цивилизованите хора имат като разбирания и са на път да съсипят целия свят.
Алтернативата е изгубване на човечеството. Не на света, не на природата – природата отново ще се възвърне по някакъв метод. Но хората може да изчезнат, в случай че не одобряват това оптимистично духовно обучение, което има своя смисъл. И в това отношение Ваклуш беше в действителност един нравствен лидер от сериозна големина. Човекът на светлата вероятност, а не тъмната страна на силата. И да се надяваме това да спечелва рано или късно.
За „ История на религиите “
Петко Атанасов: Ваклуш Толев е първият създател в България, който работи на равнище диалог сред религиите, и то в такава дълбочина на религиозното знание. Затова тази книга не е единствено сравнителна история, само че и доктрина на религиите, както я дефинира преди време проф. Захари Стайков.
Търсенето на единение в същността на религиите и вписването им в еволюционната доктрина, като надграждащи се стадии на културно развиване (наречени от него „ Духовни талази “), е главен лайтмотив в творчество на богослова и мъдрец Ваклуш Толев. В предговора на книгата четем: “Религията като религия и обучение за живота носи концепцията за Целостта. Тя е единение в йерархията на опциите човешки. Единство е, тъй като търси, показва и реализира съвършенството, Пътя на обожествяването ”.
Според създателя, всяка вяра се дава в синхрон с опциите на нейните изповедници. И без значение, че в социума тези религии си съперничат, без значение че взаимно се отхвърлят и даже водят война, всяка от тях стъпва на достиженията на предходните и надгражда съзнанието на индивида в концепцията за разбирането му за господ и най-много на разбирането за самия себе си. В книгата детайлно са обрисувани тъкмо този преход и надграждане от една вяра в друга, посочено е коя е онази непреходност, на която стъпват и взаимно се надграждат религиите.
Книгата се концентрира върху обстоятелствата, само че отива оттатък тях, в търсене на движещите сили на историята.
За Ваклуш беше извънредно особено това, че докосваше вътрешния свят на слушателя. С всичко това, което мисли, приказва, с това, което се появи като негова литература, той прави тъкмо това – допира вътрешния му свят, с цел да може да го предизвика, да го облагороди.
В тази книга Ваклуш Толев си разрешава да промени смисъла на Сизифовата тъга, на Сизифовата сила. В очите на човечеството бутането на камъка е един неправилен труд, един цикъл на безсмислието. Докато за Ваклуш това е цикъл на неналичието на обезсърчение – камъкът е материята, която би трябвало да обработваме, да одухотворяваме. Защото човек е тук на земята, с цел да може да еволюира, с цел да може да способства за еволюцията на планетата и еволюцията на космоса. ”
Румен Леонидов: Този труд на Ваклуш Толев е като нравствен подарък – цялостен освен с информация, само че и със познание. Неговото място не е единствено в България. Той надвишава границите на нашата дребна територия, духовната му мощ се простира оттатък границите на една страна.
Той има хрумвания, които може би не всички споделят, само че са доста истински и скъпи. А също така той има брилянтен език. Споменах, че е писал стихове. Езикът му съчетава най-хубавото от познанията му от старите трудове и модерния метод на изказ. Всичко, което той ни сервира в книгите си, е претърпяно по един невероятен и чужд за нас метод. То е част от креативната му сила, която необяснимо по какъв начин е пристигнала в съзнанието му и по какъв начин е стигнала до листа. И по тази причина книгата му „ История на религиите “ е удивителна.
Д-р Илко Семерджиев: Книгата съдържа просторен обзор на огромните международни религии, измежду които индуизъм, юдаизъм, зороастризъм, будизъм, християнство и мохамеданство. Отделна глава от книгата е отдадена на атеизма. Малко хора приказват за атеизма с обич, само че Ваклуш го прави. Прави го, тъй като доста добре знае и го споделя в прав текст, че безбожници има, само че безверници няма. Всеки има вяра в нещо!
За кино лентата „ Ваклуш “
Документалният филм „ Ваклуш “ е сниман в интервала 1998-2022 година и съдържа непоказвани архивни фрагменти от живота на известния нравствен лидер и преподавател Ваклуш Толев. Филмът е отдаден на 100 годишнината от неговото рождение и съставлява роман за житейския път и концепциите на една от най-енигматичните персони на България. Предпремиерата на кино лентата се състоя в Пловдив – градът, от който стартира дейната социална активност на Ваклуш Толев, а датата на прожекцията съответствува с неговата рождена – 7-ми януари.
Официалната премиерата на кино лентата “Ваклуш ” бе на 19 март в зала Люмиер на НДК като част от програмата на София Филм Фест. Сред формалните посетители в цялостния салон бяха министърът на културата Найден Тодоров и намиринария за младежка нобелова премия физик Теньо Попминчев, който особено долетя от Сан Диего за премиерата. След 30 прожекции в цялата страна филмът към този момент провокира интерес и отвън България. Поканен е да направи своите министър председатели в Германия, Австрия, Италия, Съединените щати, Канада и други
Във кино лентата феновете ще видят Петър Стоянов – президент на България в интервала 1997–2002 година, доктор Илко Семерджиев – министър на опазването на здравето в интервала 1999–2001 година, проф. доктор Мария Славова – правист и учител в СУ „ Св. Кл. Охридски “, Огнян Минчев – политолог и лекар на социологическите науки, проф. Иван Желев – богослов, доцент доктор Иван Бъчваров – физик и учител в СУ „ Св. Кл. Охридски “, доцент доктор Кирил Коликов – математик и учител в ПУ „ Паисий Хилендарски, Бойко Станкушев – публицист и други
Автор на „ Ваклуш “ е Николай Василев – един от най-изявените режисьори документалисти в България. Срещата му с Ваклуш Толев е сложила началото на близо 20 годишно снимане на неповторими документални фрагменти от живота на Духовния Учител, чийто хрумвания, съгласно режисьора, ще трансформират света.
Николай Василев е сценарист и режисьор, извънредно деен в намиране на вълнуващи герои и сюжети. За кино лентата му „ Приказки “ е почетен през 2010 година с премията „ Jameson “ на София Филм Фест за най-хубав български късометражен филм. В креативната му биография има още десетки наградени филми: „ Добрият самарянин “, „ Пътят към Тива “, „ Високо “, „ Добрият Ад “, „ Резервни крила “, „ Осенение “ и други
През 2019 година филмът му „ Формулата на Тео “, отдаден на известния преподавател по физика от Казанлък Теодосий Теодосиев, се трансформира в предсказание, което пълнеше киносалоните освен в България, само че и отвън границите й.
През 2021 година Николай Василев показа „ Да бъдеш Майстора “, трогателен портрет на Владимир Димитров Майстора, както и своя финален филм „ Гладиатор “ отдаден на двукратния олимпийски първенец Боян Радев.
В рамките на Алея на книгата – Пловдив ще бъде показано и новото издание на „ История на религиите “ на Ваклуш Толев. Събитието ще се състои на 24 юни от 16:00 часа в книжарница „ Хеликон “ ул. „ Княз Александър I-ви “ 29, книгата ще показа публицистът и държавник Петко Атанасов.
Книгите на Ваклуш Толев могат да бъдат открити на щанд №15 на издателство „ 7 Лъча “ на Алея на книгата – Пловдив от 19 до 25 юни.
Проявите са част от честванията на 100 годишнината от рождението на Ваклуш Толев.
Теодосий Теодосиев: Нека се върнем преди 2400 години, когато Аристотел е обиколил целия тогавашен цивилизован свят, събирал мъдрост от всякъде и написал две дебели книги. Едната се споделя „ Физика “, това е философия на материалния свят. Другата е „ Метафизика “, това е философия на нематериалните неща. И по-късно в продължение на повече от 1000 години, той добил подобен престиж в целия цивилизован тогавашен свят, че са смятали, че в случай че нещо не е казано от Аристотел, значи не може да бъде правилно. Такава е била тенденцията…
С Ваклуш сме имали доста срещи. Ходи съм на лекциите му в Казанлък и в Софийския Университет, и на други места. Имаше огромен интерес към нещата, които говореше. Защото в тоя свят на бездуховност да гониш такива високи идеали, това си е нравствен героизъм. И това, което е най-забележителното при Ваклуш е, че той беше извънреден оптимист и мъдрец. Философията му е нужна на всички времена – и настоящи, и бъдещи. Защото, за мен, актуалният човек затъва. От чиста прагматична позиция – разсъждаваме като интелигентни, мислещи хора.
В диваческите времена един дивак е можел да победи двама-трима индивида, заловен ли се четири-пет – не е можел да ги победи. Дойде време, когато един човек има опция да унищожи целия свят. И в случай че не се обърне процесът, рано или късно по доктрина на вероятностите би трябвало да се роди гениотът – полугений-полуидиот, който да унищожи целия свят. Особено, както в този момент е властна идеологията на свръхотмъщението, която води до самоизтребление на света. И заради тази причина през днешния ден светът има крещяща потребност от духовни учители, които да извърнат трендовете.
Затова съгласно мен светът през днешния ден има повече потребност от духовни учители като него, в сравнение с от учители по точни науки. Има неща, които са повече от всичките физики и математики, взети дружно.
От прагматичната позиция на точните науки преди 2000 години Иисус Христос е направил най-голямото изобретение в историята на морала – на злото се дава отговор с положително. Светът две хиляди години по-късно още не си е научил урока. А Ваклуш прави още една стъпка като споделя, че няма зло, а има нееволюирало положително, тъй като индивидът е един господ в развиване. Според него това е един непрестанен напредък, една непрекъсната наклонност на развиване, на еволюция – от най-примитивното до това, което назоваваме Бог. Значи това е една вероятност за човечеството, че в последна сметка всичкото зло ще се трансформира в положително по пътя на еволюцията – последователно, с доста самообладание, бавничко…
За това се желае, несъмнено, мощ, да може човек да помогне на еволюцията. На еволюцията би трябвало да се оказва помощ. И Ваклуш Толев беше доста мощен, мощен в това отношение. Затова този филм в действителност си коства и всеки цивилизован човек би трябвало да го види. Трябва да заведе детето си да види този филм. За да се поучи от една философия, която е тъкмо противоположна на това, което сякаш цивилизованите хора имат като разбирания и са на път да съсипят целия свят.
Алтернативата е изгубване на човечеството. Не на света, не на природата – природата отново ще се възвърне по някакъв метод. Но хората може да изчезнат, в случай че не одобряват това оптимистично духовно обучение, което има своя смисъл. И в това отношение Ваклуш беше в действителност един нравствен лидер от сериозна големина. Човекът на светлата вероятност, а не тъмната страна на силата. И да се надяваме това да спечелва рано или късно.
За „ История на религиите “
Петко Атанасов: Ваклуш Толев е първият създател в България, който работи на равнище диалог сред религиите, и то в такава дълбочина на религиозното знание. Затова тази книга не е единствено сравнителна история, само че и доктрина на религиите, както я дефинира преди време проф. Захари Стайков.
Търсенето на единение в същността на религиите и вписването им в еволюционната доктрина, като надграждащи се стадии на културно развиване (наречени от него „ Духовни талази “), е главен лайтмотив в творчество на богослова и мъдрец Ваклуш Толев. В предговора на книгата четем: “Религията като религия и обучение за живота носи концепцията за Целостта. Тя е единение в йерархията на опциите човешки. Единство е, тъй като търси, показва и реализира съвършенството, Пътя на обожествяването ”.
Според създателя, всяка вяра се дава в синхрон с опциите на нейните изповедници. И без значение, че в социума тези религии си съперничат, без значение че взаимно се отхвърлят и даже водят война, всяка от тях стъпва на достиженията на предходните и надгражда съзнанието на индивида в концепцията за разбирането му за господ и най-много на разбирането за самия себе си. В книгата детайлно са обрисувани тъкмо този преход и надграждане от една вяра в друга, посочено е коя е онази непреходност, на която стъпват и взаимно се надграждат религиите.
Книгата се концентрира върху обстоятелствата, само че отива оттатък тях, в търсене на движещите сили на историята.
За Ваклуш беше извънредно особено това, че докосваше вътрешния свят на слушателя. С всичко това, което мисли, приказва, с това, което се появи като негова литература, той прави тъкмо това – допира вътрешния му свят, с цел да може да го предизвика, да го облагороди.
В тази книга Ваклуш Толев си разрешава да промени смисъла на Сизифовата тъга, на Сизифовата сила. В очите на човечеството бутането на камъка е един неправилен труд, един цикъл на безсмислието. Докато за Ваклуш това е цикъл на неналичието на обезсърчение – камъкът е материята, която би трябвало да обработваме, да одухотворяваме. Защото човек е тук на земята, с цел да може да еволюира, с цел да може да способства за еволюцията на планетата и еволюцията на космоса. ”
Румен Леонидов: Този труд на Ваклуш Толев е като нравствен подарък – цялостен освен с информация, само че и със познание. Неговото място не е единствено в България. Той надвишава границите на нашата дребна територия, духовната му мощ се простира оттатък границите на една страна.
Той има хрумвания, които може би не всички споделят, само че са доста истински и скъпи. А също така той има брилянтен език. Споменах, че е писал стихове. Езикът му съчетава най-хубавото от познанията му от старите трудове и модерния метод на изказ. Всичко, което той ни сервира в книгите си, е претърпяно по един невероятен и чужд за нас метод. То е част от креативната му сила, която необяснимо по какъв начин е пристигнала в съзнанието му и по какъв начин е стигнала до листа. И по тази причина книгата му „ История на религиите “ е удивителна.
Д-р Илко Семерджиев: Книгата съдържа просторен обзор на огромните международни религии, измежду които индуизъм, юдаизъм, зороастризъм, будизъм, християнство и мохамеданство. Отделна глава от книгата е отдадена на атеизма. Малко хора приказват за атеизма с обич, само че Ваклуш го прави. Прави го, тъй като доста добре знае и го споделя в прав текст, че безбожници има, само че безверници няма. Всеки има вяра в нещо!
За кино лентата „ Ваклуш “
Документалният филм „ Ваклуш “ е сниман в интервала 1998-2022 година и съдържа непоказвани архивни фрагменти от живота на известния нравствен лидер и преподавател Ваклуш Толев. Филмът е отдаден на 100 годишнината от неговото рождение и съставлява роман за житейския път и концепциите на една от най-енигматичните персони на България. Предпремиерата на кино лентата се състоя в Пловдив – градът, от който стартира дейната социална активност на Ваклуш Толев, а датата на прожекцията съответствува с неговата рождена – 7-ми януари.
Официалната премиерата на кино лентата “Ваклуш ” бе на 19 март в зала Люмиер на НДК като част от програмата на София Филм Фест. Сред формалните посетители в цялостния салон бяха министърът на културата Найден Тодоров и намиринария за младежка нобелова премия физик Теньо Попминчев, който особено долетя от Сан Диего за премиерата. След 30 прожекции в цялата страна филмът към този момент провокира интерес и отвън България. Поканен е да направи своите министър председатели в Германия, Австрия, Италия, Съединените щати, Канада и други
Във кино лентата феновете ще видят Петър Стоянов – президент на България в интервала 1997–2002 година, доктор Илко Семерджиев – министър на опазването на здравето в интервала 1999–2001 година, проф. доктор Мария Славова – правист и учител в СУ „ Св. Кл. Охридски “, Огнян Минчев – политолог и лекар на социологическите науки, проф. Иван Желев – богослов, доцент доктор Иван Бъчваров – физик и учител в СУ „ Св. Кл. Охридски “, доцент доктор Кирил Коликов – математик и учител в ПУ „ Паисий Хилендарски, Бойко Станкушев – публицист и други
Автор на „ Ваклуш “ е Николай Василев – един от най-изявените режисьори документалисти в България. Срещата му с Ваклуш Толев е сложила началото на близо 20 годишно снимане на неповторими документални фрагменти от живота на Духовния Учител, чийто хрумвания, съгласно режисьора, ще трансформират света.
Николай Василев е сценарист и режисьор, извънредно деен в намиране на вълнуващи герои и сюжети. За кино лентата му „ Приказки “ е почетен през 2010 година с премията „ Jameson “ на София Филм Фест за най-хубав български късометражен филм. В креативната му биография има още десетки наградени филми: „ Добрият самарянин “, „ Пътят към Тива “, „ Високо “, „ Добрият Ад “, „ Резервни крила “, „ Осенение “ и други
През 2019 година филмът му „ Формулата на Тео “, отдаден на известния преподавател по физика от Казанлък Теодосий Теодосиев, се трансформира в предсказание, което пълнеше киносалоните освен в България, само че и отвън границите й.
През 2021 година Николай Василев показа „ Да бъдеш Майстора “, трогателен портрет на Владимир Димитров Майстора, както и своя финален филм „ Гладиатор “ отдаден на двукратния олимпийски първенец Боян Радев.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ