Две смърти няма, а без една не можем! Това са

Две смърти няма, а без една не можем! Това са думи на Борис Дрангов към неговите бойци. На 26 май 1917 година на бойните полета на Македония умира един знаковите офицери на България.

На Завоя на река Черна позициите на полка са подложени на яростен артилерийски обстрел. Полковник Борис Дрангов със своя щаб, вместо да се отдръпна, излиза на предните позиции, правилен на правилото, че командирът би трябвало да бъде при своите бойци.

Там той е тежко ранен от избухнал снаряд. Почива същия ден. Погребан е в Скопие.

Борис Стоянов Дрангов е роден на 3 март 1872 година в Скопие.

Начално и приблизително обучение получава в родния си град. Завършва Скопското българско педагогическо учебно заведение. Борис от дребен мечтае да бъде моряк. През 1891-а е причислен в първа юнкерска рота във Военното учебно заведение в София.

Въпреки отличния му триумф през 1894 година е разжалван поради спор със боеви офицер и е изпратен във II конен полк. Все отново на 1 януари 1895 година е създаден в чин подпоручик. Борис Дрангов има вяра, че офицерът е на първо място мислеща персона, педагог и аставник на бойците, който в мир и бран ги учи на първо място с персонален образец. Той чудесно схваща ролята на военната дисциплинираност, само че не превърната в мъртва схоластичност. Дрангов през цялата си военна кариера се стреми да не прави нещо, което да накърнява персоналното достолепие и креативната самодейност на подчинените си. Той не желае да възпитава послушници и угодници, а пламенни, решителни, предприемчиви и горди бойци. За него боецът има освен ръце и нозе, само че също сърце и глава.

През 1903 година младият български офицер взема интензивно присъединяване

в Илинденско-Преображенското въстание като челник на чета. Изявил се като кадърен пълководец, Дрангов е изпратен да приключи висше военно обучение в чужбина – от 1904 до 1907 година следва в Николаевската генералщабна академия в Петербург, която приключва с отличие. През 1910 година е назначен за учител във Военното учебно заведение в София.

Школници на Дрангов са Чудомир, Крум Кюлявков, Стойчо Мушанов, Андро Лулчев, Йордан Бадев, както и огромна част от българския публичен и политически хайлайф сред двете международни войни. Тогава стартира да написа във военни издания, най-вече в сп. “Народ и войска ”. През Първата Балканска война (1912-1913), към този момент майор, Дрангов служи като шеф щаб на бригада в състава на I пехотна софийска дивизия. Воюва при Булаир, Чаталджа, Одрин.

През Втората Балканска война (1913) се бори против сърбите на връх Бубляк. Първата международна война (1914-1918) е пълководец на V пехотен македонски полк от XI пехотна македонска дивизия. Воюва при Куманово, Криволак, гара Удово, Демир Капия.

На Добруджанския фронт се бори против румънци и руснаци.

На 22 април 1916 година е назначен за шеф на първата българска школа за запасни подпоручици в Скопие.

През 1917 година отхвърля работа в Щаба на войската и поема командването на 9-и Пловдивски пехотен полк.

Особено значим и забавен миг от неговата военна и житейска кариера е интервала 1915-1917 година като шеф на Скопската школа за запасни офицери, випусниците на която незабавно след производството отпътуват на фронта. През 1916 година Борис Дрангов издава справочник „ Помни войната “, считана за библията на българското офицерство.

Кабинетът на полковник Дрангов е на партера до караулното помещение. На прозорците на стаята по негова заповед не са сложени завеси. Мебелировката е от маса, стол, войнишки креват и библиотека. Всеки боец може да види по какъв начин живее и какво работи началникът на школата.

“Всеки шеф да бъде глава, образец във всичко, тоест пръв да направи това, що изисква от подчинените си. Началникът би трябвало да бъде пример и образец на твърда дисциплинираност и ред, що дават непоколебима мощ и основават безсмъртни каузи. ”. Това завещава на подчинените си Борис Дрангов.