Инициативен комитет готви референдум Трети март да остане национален празник
Две седмици след апела на президента Румен Радев за опазване на Трети март като народен празник, Инициативен комитет от учени, общественици, интелектуалци основава Движение " Трети март " с тази цел. Президентът Румен Радев анонсира концепцията на тържествата на връх Шипка, като разгласи Трети март за " алената линия на нашето самообладание, която националното придвижване няма да допусне да бъде заличена ". Думите на президента бяха коментирани тогава от наблюдаващите като старт на политически план на Радев.
Депутатът в Европарламента Петър Витанов, който водеше конференцията, анонсираща самодейността, отхвърли тя да е осъществяване на апела на президента. В отговор на въпрос Витанов сподели, че президентът Румен Радев не е част от самодейността. Идеята им не била да вършат политическа партия, а да зададат въпроса дали българският народ желае да смени националния си празник. Сред основателите обаче той изреди имена и на хора, които поддържаха Румен Радев за президент втори мандат - Весела Лечева, проф. Искра Баева, проф. Александър Маринов, Велислава Дърева.
" Имаме подготвеност да поставим този въпрос на всенародно допитване посредством референдум " - съобщи Витанов. Сред основателите са проф.Искра Баева, ексминистърът на спорта Весела Лечева, Георги Кадиев, проф. Валери Стефанов,доц. Валери Жаблянов, боксьорът Тервел Пулев, журналистът Явор Дачков, кметът на Калофер Румен Стоянов, който поддържа концепцията от името на Национално съдружие на кметовете на кметства, на окето бил ръководител.
Юристът Явор Нотев, някогашен зам.-председател на Народното събрание, изясни, че задачата на придвижването е да се съберат 400 000 законни подписа, с цел да може да се организира референдум.
Българското общество всеки път е било разграничено по тематиката за националния празник, само че разделянето ескалира откакто в края на юли след ГЕРБ-СДС, " Продължаваме промяната-Демократична България " и Движение за права и свободи записаха в плана за промени на конституцията 24 май да размени Трети март като народен празник.
Трети март в никакъв случай не е бил народен празник до 1990 година, а единствено формален
- това удостовери проф. Искра Баева в отговор на въпрос на " Дневник ", който се наложи да бъде заложен заради безредната приложимост от говорещите на понятията " народен " и " формален празник ". Акад. Юхновски даже посочи любопитен претекст за смисъла на Трети март, като този да вземем за пример, че е бил най-тържествено празнуван по време на Втората международна война от " профашистката организация " Бранник ", която приемала поздравленията на премиера Богдан Филов на този ден; и по какъв начин " фашисткият вестник " Зора " отразявал тържествата, на които участвал даже военният аташе на нацистка Германия, " макар войната сред двете страни ". Академик Юхновски пропуща обстоятелството, че архивните фотоси демонстрират наличие на висшето държавно и военно управление на всички публични празници - от Деня на детето и Деня на будителите до Деня на храбростта и 24 май, един от които е бил Трети март.
" Празнуването на Трети март е било идея, неприкосновено нещо, тъй като и в събитията на Втората международна война, когато България принадлежи на губещ съюз, все пак, този съюз, ориентиран непосредствено против Русия, обществеността, започвайки от царя, завършвайки с учениците, откриха сили да честват тържествено деня на България ", съобщи още акад. Юхновски.
Обединени сме от идеята да защитим Трети март като народен празник, тъй като е кулминационна точка на петвековна битка за избавление, линията сред оковите и свободата, и тъй като не трябва да се подменя историята, това беше лайтмотивът в изказванията на основателите на Движение " Трети март ". Без да уточни никой от говорещите по какъв начин се подменя историята с предложение Трети март да остане формален празник, какъвто е бил постоянно.
" Никога не би ми хрумнало да приказвам за референдум за Трети март, тъй като това е бил най-нормалният празник. Трети март не е празник на съветската империя, на Александър Втори, а плод на напъните на българите ", съобщи проф. Искра Баева.
Чуха се даже изказвания, че се оскърбявала паметта на Ботев и Левски с концепцията за смяна на националния празник; че датата Трети март е свещена и ще остане такава не измежду 140, а след 1400 години; че предлагането за смяна " на сглобката е тип фамилно принуждение " ; че не трябва конюнктурно да се вършат промени... Не се чу изобщо, че Трети март е разгласен за народен празник едвам през 1990 година с декрет на тогавашния президент Петър Младенов по чисто конюнктурни аргументи.
Депутатът в Европарламента Петър Витанов, който водеше конференцията, анонсираща самодейността, отхвърли тя да е осъществяване на апела на президента. В отговор на въпрос Витанов сподели, че президентът Румен Радев не е част от самодейността. Идеята им не била да вършат политическа партия, а да зададат въпроса дали българският народ желае да смени националния си празник. Сред основателите обаче той изреди имена и на хора, които поддържаха Румен Радев за президент втори мандат - Весела Лечева, проф. Искра Баева, проф. Александър Маринов, Велислава Дърева.
" Имаме подготвеност да поставим този въпрос на всенародно допитване посредством референдум " - съобщи Витанов. Сред основателите са проф.Искра Баева, ексминистърът на спорта Весела Лечева, Георги Кадиев, проф. Валери Стефанов,доц. Валери Жаблянов, боксьорът Тервел Пулев, журналистът Явор Дачков, кметът на Калофер Румен Стоянов, който поддържа концепцията от името на Национално съдружие на кметовете на кметства, на окето бил ръководител.
Юристът Явор Нотев, някогашен зам.-председател на Народното събрание, изясни, че задачата на придвижването е да се съберат 400 000 законни подписа, с цел да може да се организира референдум.
Българското общество всеки път е било разграничено по тематиката за националния празник, само че разделянето ескалира откакто в края на юли след ГЕРБ-СДС, " Продължаваме промяната-Демократична България " и Движение за права и свободи записаха в плана за промени на конституцията 24 май да размени Трети март като народен празник.
Трети март в никакъв случай не е бил народен празник до 1990 година, а единствено формален
- това удостовери проф. Искра Баева в отговор на въпрос на " Дневник ", който се наложи да бъде заложен заради безредната приложимост от говорещите на понятията " народен " и " формален празник ". Акад. Юхновски даже посочи любопитен претекст за смисъла на Трети март, като този да вземем за пример, че е бил най-тържествено празнуван по време на Втората международна война от " профашистката организация " Бранник ", която приемала поздравленията на премиера Богдан Филов на този ден; и по какъв начин " фашисткият вестник " Зора " отразявал тържествата, на които участвал даже военният аташе на нацистка Германия, " макар войната сред двете страни ". Академик Юхновски пропуща обстоятелството, че архивните фотоси демонстрират наличие на висшето държавно и военно управление на всички публични празници - от Деня на детето и Деня на будителите до Деня на храбростта и 24 май, един от които е бил Трети март.
" Празнуването на Трети март е било идея, неприкосновено нещо, тъй като и в събитията на Втората международна война, когато България принадлежи на губещ съюз, все пак, този съюз, ориентиран непосредствено против Русия, обществеността, започвайки от царя, завършвайки с учениците, откриха сили да честват тържествено деня на България ", съобщи още акад. Юхновски.
Обединени сме от идеята да защитим Трети март като народен празник, тъй като е кулминационна точка на петвековна битка за избавление, линията сред оковите и свободата, и тъй като не трябва да се подменя историята, това беше лайтмотивът в изказванията на основателите на Движение " Трети март ". Без да уточни никой от говорещите по какъв начин се подменя историята с предложение Трети март да остане формален празник, какъвто е бил постоянно.
" Никога не би ми хрумнало да приказвам за референдум за Трети март, тъй като това е бил най-нормалният празник. Трети март не е празник на съветската империя, на Александър Втори, а плод на напъните на българите ", съобщи проф. Искра Баева.
Чуха се даже изказвания, че се оскърбявала паметта на Ботев и Левски с концепцията за смяна на националния празник; че датата Трети март е свещена и ще остане такава не измежду 140, а след 1400 години; че предлагането за смяна " на сглобката е тип фамилно принуждение " ; че не трябва конюнктурно да се вършат промени... Не се чу изобщо, че Трети март е разгласен за народен празник едвам през 1990 година с декрет на тогавашния президент Петър Младенов по чисто конюнктурни аргументи.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ