Две седмици след превземането на Буча от руската армия в

Две седмици след завладяването на Буча от съветската войска в града пристигнали нови елементи, които правили същински зверства.

Това споделя пред „ Тагесшпигел “ жителката на Буча Олена. 43-годишната жена не желае да разкрива семейството си от боязън.

„ Дойдоха по-възрастни, опитни бойци, които разстреляха пред очите ми един мъж, тръгнал да купи храна “, споделя тя през рев.

Буча бе завладяно от съветската войска на 27 февруари и е следена от нея един месец. След като бомбардировките на предградието стопираха, украинската войска съумя да влезе в града и да върне украинския надзор над него.

По улиците му бяха открити десетки трупове на цивилни.

Олена прекарала целия март с двете си деца – на 7 и 9 години, в мазето на четириетажната кооперация, в която живее. Нямало ток. В мазето се скрили и съседите й.

„ Нямаше украинска войска в града, единствено териториалната отбрана, която се състоеше от най-вече невъоръжени охранители на всякакви компании в града. Повечето обаче избягаха “, споделя още Олена.

В началото видяла най-вече млади съветски бойци.

„ После, две седмици по-късно, пристигнаха другите, те бяха много по-възрастни. Над 40-годишни. Те бяха в действителност брутални, тормозеха всички. После започнаха и убийствата “, споделя украинката.

Тези по-възрастни военни били мощно въоръжени и носели черни и тъмнозелени униформи – разнообразни от общоприетите униформи на съветската войска.

„ Сред съветските бойци имаше и някои положителни момчета. А имаше някои, които бяха напряко зверове, те бяха най-вече от ФСБ. Именно съветските бойци ни предизвестиха да се пазим от тия от ФСБ, тъй като били рискови и правили насилия. Руснаци го споделиха това за руснаци “, споделя още Олена.

Само дами получавали позволение да излизат от къщите, с цел да се запасяват с вода и храна. Мъжете трябвало да остават вътре.

„ Нашите съседи излязоха една вечер, с цел да хвърлят боклука. Към 17 часа – една жена и двама мъже. Не се върнаха “, спомня си още Олена. Друга жена от къщата отишла да събира дърва за огрев и разкрила турповете им с прострелни рани, лежали в локви кръв.

„ Когато пристигнаха сътрудниците на ФСБ, ме питаха за какво не съм напуснала града. Казах им, че съм живяла тук 43 години спокойно и умерено. Защо да си потеглям? “. Един от тях ме назова предателка и стартира да ме ругае ", продължава.

Само на една улица в Буча кореспонденти на Агенция Франс Прес откриха в събота труповете на 22-ма цивилни. Единият от тях е с вързани ръце на гърба. В понеделник са открити труповете на петима мъже в постройката на детски санаториум. Според кмета на града 280 души са заровени в общ гроб, а броят на откритите жертви пораства.

На една от улиците има колона от към 20 разрушени БТР-а. Те са били улучени от украински снаряди, когато са влизали в града в края на февруари.

Все още не е ясно кой е давал заповеди за зверствата в Буча. Повече изясненост има към това кой е виновен за зверствата в Мариупол. Това е генерал-лейтенант Михаил Мизинцев. Именно той управлява интервенцията в Мариупол и към този момент си завоюва прозвището „ Касапина от Мариупол “.

Мизинцев е един от най-висшестоящите военни в Русия и е под директното командване на Путин.

Той ръководеше съветската блокада на Алепо през 2016 година. В продължение на няколко месеца съветската и сирийската войска бяха обкръжили източната част на града, а в него останаха в капан над 270 000 души. Според правозащитни организации в този интервал там са починали не по-малко от 23 000 души, като действителният брой на жертвите може да е и доста по-висок, само че мъчно се намират данни за всички.

Военни аналитици и до през днешния ден настояват, че акцията в Алепо е невиждана по своята свирепост. Руските елементи употребяват касетъчни и фосфорни бомби, както и химическо оръжие. Болниците бяха атакувани преднамерено и разрушени изцяло. Често бе обявявано краткотрайно преустановяване на огъня от съветска страна, само че в действителност цивилните продължаваха да бъдат обстрелвани, а руснаците използваха етапа за прегрупиране.

На няколко пъти на цивилното население са давани филантропични коридори за овакантяване, само че доста постоянно хората били задържани или загивали по сякаш безвредния маршрут, свидетелстват още проверяващите правозащитници.

Всичко това в този момент го виждаме и в Мариупол. Според правозащитни организации минимум 20 000 души са починали, доста от тях са деца и бебета от родилни домове и лечебни заведения. 150 000 са съумели да избягат. В града преди войната живееха 400 000 души.