Големите надежди на българите в осем точки, които Радев трябва да помни
Две седмици след предварителните парламентарни избори България е с нов парламент, който проработи от раз. Председател на Народното събрание бе определен още на първото съвещание, а президентът Илияна Йотова стартира съвещания за сформиране на държавно управление, което се чака да бъде реалност до края на седмицата.
Обещанията на победилата мощ - „ Прогресивна България “, са да върнат на президента изпълнен мандат незабавно откакто получат досието.
На фона на развитията през последните пет години, когато краят на изборния ден бе начало на пазарлъци, кавги, отново пазарлъци и отново кавги, протичащото се в този момент наподобява като знамение.
Но не е знамение. Тече естествен политически развой, когато успеха е безапелационна и безапелационна.
„ Прогресивна България “ завоюва 131 мандата, което не се е случвало от 90-те години насам. Трябва да се напомни, че обединението ОДС взе 137 мандата, а държавното управление на Иван Костов ръководи цялостен четиригодишен мандат (1997-2001).
Дали ПБ и идващото държавно управление с министър председател Румен Радев (според всички досегашни анонси) ще са на власт четири години, следва да забележим, само че с днешна дата един от най-важните въпроси е за какво българските жители дадоха на Радев толкоз еднопосочен мандат? Въпрос, чиито отговори бъдещият министър председател и министрите му не трябва да не помнят в нито един ден от своята работа.
1. Край на политическата рецесия
След избор – каква подигравка!, извършен навръх 19 април, само че през 1997 година, ОДС завоюва безапелационно след гигантска политическа рецесия, довела до хиперинфлация и много закъсняла „ нежна гражданска война “ в български вид. Мандатът тогава бе даден от гласоподавателите, с цел да може синята коалиция да тласне страната в нова посока, като се постави завършек на гневното опълчване сред сини и червени след историческата смяна през 1989 година.
Сходна е мотивацията на българските жители и в този момент - „ Прогресивна България “ следва да постави завършек на политическата рецесия, която стартира с митингите през лятото на 2020 година и мина през серия от избори, неустойчивост, „ сглобки “, подем на популизма, фрагментиран парламент, политически опити, партии-еднодневки, викове и пердах в Народното събрание, деградация на водещата институция, преден конфликт сред консерватори и неолиберали и още, и още.
С появяването си на партийната сцена Радев даде късмет на гласоподавателите да кажат ясно „ не “ на изброеното и те се възползваха от него.
2. Разграждане на модела
Ако се върнем още по-назад – преди всеобщите митинги през 2020-а, би трябвало да отговорим на въпроса за какво избухнаха те? Само юмрукът на Радев ли бе горивото, което ги зареди?
Да, Радев инспирира протеста с отчетливия си жест, който подсказа, че ще се води битка. Но изчерпването на модела и недоволството от корупцията се усещаха няколко години по-рано. Неслучайно Радев стана президент, не Цецка Цачева от ГЕРБ.
Лидерът на „ Прогресивна България “ даде обещание в този момент да разгради олигархичния/мафиотския модел и получи заем на доверие, с цел да извърши обещанието си.
3. Нормализация и отново нормализация
Фрагментиран и гръмък, 51-ят парламент отврати българските жители! Резултатът на Има Такъв Народ – под един %!, е доказателство за тази теза.
В последната година безцеремонните дейности на овластените записаха пикови стойности. Така познатата и неведнъж стартирана теза на Радев, съгласно която „ те, партиите “ са отговорни за неблагополучията на народа, доби отчетлива компактност. Първата изява на голямото неодобрение бяха митингите през декември, втората – на 19 април.
Накратко – Радев и „ Прогресивна България “ получиха мандат да възстановяват обществено-политически климат в страната.
Чалга политиката следва да остане в историята и да припомня за себе си единствено в скечове. Талантливи скечове, не какви да е...
4. Нов вид политици
Румен Радев не е ново лице в българската политика, както не бяха нови Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Бойко Борисов, когато завоюваха безапелационно през 1997-а, 2001-а, 2009 година.
Радев бе нов през 2016 година, когато от военната авиация мина напряко в огромната политика като претендент за държавен глава и завоюва. Оттогава насам той натрупа голям опит и има прецизен компас за лабиринтите/потайностите/задкулисието в българската политика.
Накратко – Радев не е нов политик, само че сполучливо построи визията, че е нов вид политик. Политик, който може да се опълчва на статуквото и в София, и в Брюксел.
Разбира се, единствено един Радев няма да е задоволителен. Трябват още политици, които могат аргументирано да споделят „ не “ и тук, и в чужбина.
5. Критичен глас, само че без BULEXIT
Да, времето на „ йесмените “ явно свършва в многополюсния свят, където всяка страна би трябвало да е наясно какво желае и по какъв начин би могла да го реализира.
Силната геополитическата динамичност сменя функциите на основни интернационалните играчи. В миг, в който престижът на американския президент е подкопан поради войната в Близкия изток, в миг, когато Европа се мъчи да добие плътна политическа субектност, няма по-печеливша позиция от тази на Радев. А тя е, че в границите на съюзите, в които членуваме, би трябвало да се чува и българската позиция.
Българските гласоподаватели дадоха мандат за външна политика, която пази националния интерес в границите на Европейския съюз.
Казано в резюме – мощна и постоянна България, само че без BULEXIT.
6. Преговори по пътя към мир
Много преди 19 април широкоизвестна бе и позицията на Радев по въпроса за мира и войната – че час по-скоро, по пътя на договарянията, би трябвало да се постави завършек на жертвите на спора, който се води на територия на Украйна. Че военна победа над Русия не е допустима.
Може да се допусне, че ПБ получи мандат, с цел да води външна политика в тази посока. „ Ястребският “ вид говорене в никакъв случай не се е харесвал на висок публичен дял. А войнствена изразителност, съчетана с „ йесменство “, е композиция, която може да занули електорално всеки български политик. Или най-малко да зачертае всевъзможен късмет за втори мандат, както беше при Росен Плевнелиев.
7. Идва ли обществена рецесия?
Независимо дали инфлацията се дължи на еврото или на рецесията в Близкия изток, само че тя е реалност.
Факт са и цените, като прекомерно постоянно услуги и продукти действително са поскъпнали двойно, защото се пресметнати по курс един лев – едно евро. Засега протестът, в случай че подобен въобще има от страна на потребителите, няма резултат. Гражданите са уплашени и недоволни, а позицията на Радев за еврото е необятно известна – не бяхме готови за въвеждане на европейската валута.
Като прибавим всички останали фактори, които „ помпат “ инфлацията – външни рецесии, бюджетно разсипничество в избрани сфери в последните години, то понижението на виталния стандарт наподобява неизбежно.
Радев получи мандат да овладее задаващата се обществена рецесия, което ще бъде най-трудната му задача. Ако тръгне към решението като популист, то ще е неверно. Първият знак за посоката, в която ще върви, ще пристигна от бюджета на новото болшинство.
8. Избирателното правораздаване отива в историята?
И не на последно място, може би даже на първо, Радев победи, тъй като българските жители желаят да бъде комплициран съдбоносен завършек на изборното правораздаване и на ненаказаната корупция, изключително по висшите етажи на властта.
В най-радикалния си вид промяната би трябвало да започва като цялостно пречистване на самата правосъдна система и проби за интегритет. От болшинството дотук такива хрумвания няма, само че има заричане за разрушение на пирамидата на българската олигархия, в това число посредством конфискация на противозаконни активи и парцели. Една от точките, откъдето процесът би трябвало да започва е промяна на състава на Висш съдебен съвет, избор на нов законен основен прокурор и нов инспекторат на правосъдната власт.
Като президент Радев сподели, че не е човек, който взима прибързани решения. Като министър председател обаче ще му трябват забележими и бързи резултати преди президентските и преди локалните избори идната година. Те ще покажат дали „ Прогресивна България “ ще върне времето на цялостните мандати, когато управляваха Костов, царят, Станишев.
