Финансовото министерство е отменило вчерашния аукцион за 200 млн. лв. ДЦК
Две седмици по-рано 200 млн. лева от същата емисия за близо 3.5-годишни бумаги беше пласирана за под 4.5% среднопретеглена рентабилност. Това е първият напълно провален аукцион, който в допълнение заостря тематиката към влошаващите се вероятности пред обществените финанси. Спредовете на българския дълг по отношение на немските бумаги с подобен матуритет се разшириха от под 1 процентен пункт напролет до над 3.5 пункта в този момент.
След няколко предизвикателни аукциона с внезапно скачаща рентабилност служебното държавно управление реши да постави граница на равнищата, на които би патило дълг. Финансовата министърка Росица Велкова е решила да отхвърли всички подадени в понеделник поръчки и по този начин дейно търгът за 200 млн. лева облигации с падеж юли 2026 година е анулиран.
Това заяви самата тя на чуването й в Народното събрание още преди данните за аукциона да бъдат публично оповестени от Българска народна банка или от ръководеното от нея ведомство. А повода е внезапното повишаване на поисканата от пазара рентабилност към 5.8%. Само две седмици по-рано 200 млн. лева от същата емисия за близо 3.5-годишни бумаги беше пласирана за под 4.5% среднопретеглена рентабилност, а в средата на септември равнището беше 3%.
На парламентарен декор
, като последния месец страната на няколко пъти не съумя да набере в цялостен размер търсените от нея средства поради слаб инвеститорски интерес и покачваща се рентабилност. Това обаче е първият напълно провален аукцион, който в допълнение заостря тематиката към влошаващите се вероятности пред обществените финанси. Само преди дни Велкова анонсира желание да внесе проектобюджет за 2023 година с над 11 милиарда лева (или 6.6% от БВП) недостиг и прогноза за сходни повишени равнища и в идващите години, с което дългът да се удвои до 75 милиарда лева през 2025 година Днес обаче тя разгласи, че служебният кабинет, а ще предложи актуалният да продължи да се употребява и при започване на идната година, до момента в който има определено постоянно държавно управление.
Реклама
Обяснението на Велкова за проваления аукцион беше, че сега пазарите са доста волатилни, задълженията на всички места нарастват и даже на Германия е мъчно да набере заеми в размерите, в които са й нужни. Тя регистрира и че изискванията, които би могло да реализира постоянно държавно управление, са по-добри от тези на служебно. Сложната пазарна конюнктура е безспорна, само че тя единствено отчасти може да изясни утежняването на изискванията за България. Спредовете на българския дълг по отношение на немските бумаги с подобен матуритет се разшириха от под 1 процентен пункт напролет, през 1.5 пункта през септември до над 3.5 пункта в този момент.
Остатъкът на годината
Неуспешният аукцион слага въпроса и каква ще е тактиката в идващите месеци. Набраният от началото на годината нов дълг надвишава 7 милиарда лева, като в околните седмици държавното управление би трябвало да получи и още 460 млн. евро спомагателен заем по програмата SURE от Европейска комисия за покриване на остарели заплащания по мярката 60/40. Същевременно падежиращият през годината дълг е към 2.5 милиарда лева, а заложения недостиг е 6.2 милиарда лева, като съгласно упованията на Велкова осъщественият ще е по-скоро към 5.8 милиарда лева Освен това обаче ликвидно би трябвало да се плануват и средства за предплатено погашение на дотациите на земеделците (които по-късно се възвръщат от ЕК), както и за пенсии за януари 2023 година
Така грубите сметки демонстрират, че тегленето на още дълг наподобява без конкуренция, в случай че държавното управление не желае да изпили напълно фискалния запас. Такъв ход е механически вероятен, само че не изключително предвидлив, защото в случай че държавното управление наподобява притиснато, вложителите ще са още по-предпазливи и влошените индикатори може да повишат още желаната от тях рентабилност. Все отново съществуването на 13 милиарда лева запас все още дава известна опция да се дебне за прозорци с по-спокойни пазарни условия през ноември и декември, а постоянно алтернатива е да се прибегне и към по-краткосрочни ДЦК, където доходността и спредовете би трябвало да са по-свити.
Свързани публикации " Мрачният бюджет " на служебния кабинет няма да се внася в Народното събрание 25 октомври 2022, 15:15 Краят на безплатния обяд с дълга 24 октомври 2022, 13:45 Министерство на финансите: Бюджет 2023 се обрисува с недостиг от 6.6% от Брутният вътрешен продукт 20 октомври 2022, 18:35 Само за три седмици доходността по 5-годишните ДЦК скочи с над 1.5 пункта до 5.65% 18 октомври 2022, 12:31 Условията на пазара на ДЦК се утежниха в допълнение единствено за седмица 11 октомври 2022, 19:21 Дълговият пазар се стегна в допълнение и държавното управление пласира едвам 100 млн. лева ДЦК 4 октомври 2022, 11:48 При слаб интерес финансовото министерство пласира единствено 150 млн. лева ДЦК 27 септември 2022, 13:55 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Николай Стоянов
След няколко предизвикателни аукциона с внезапно скачаща рентабилност служебното държавно управление реши да постави граница на равнищата, на които би патило дълг. Финансовата министърка Росица Велкова е решила да отхвърли всички подадени в понеделник поръчки и по този начин дейно търгът за 200 млн. лева облигации с падеж юли 2026 година е анулиран.
Това заяви самата тя на чуването й в Народното събрание още преди данните за аукциона да бъдат публично оповестени от Българска народна банка или от ръководеното от нея ведомство. А повода е внезапното повишаване на поисканата от пазара рентабилност към 5.8%. Само две седмици по-рано 200 млн. лева от същата емисия за близо 3.5-годишни бумаги беше пласирана за под 4.5% среднопретеглена рентабилност, а в средата на септември равнището беше 3%.
На парламентарен декор
, като последния месец страната на няколко пъти не съумя да набере в цялостен размер търсените от нея средства поради слаб инвеститорски интерес и покачваща се рентабилност. Това обаче е първият напълно провален аукцион, който в допълнение заостря тематиката към влошаващите се вероятности пред обществените финанси. Само преди дни Велкова анонсира желание да внесе проектобюджет за 2023 година с над 11 милиарда лева (или 6.6% от БВП) недостиг и прогноза за сходни повишени равнища и в идващите години, с което дългът да се удвои до 75 милиарда лева през 2025 година Днес обаче тя разгласи, че служебният кабинет, а ще предложи актуалният да продължи да се употребява и при започване на идната година, до момента в който има определено постоянно държавно управление.
Реклама
Обяснението на Велкова за проваления аукцион беше, че сега пазарите са доста волатилни, задълженията на всички места нарастват и даже на Германия е мъчно да набере заеми в размерите, в които са й нужни. Тя регистрира и че изискванията, които би могло да реализира постоянно държавно управление, са по-добри от тези на служебно. Сложната пазарна конюнктура е безспорна, само че тя единствено отчасти може да изясни утежняването на изискванията за България. Спредовете на българския дълг по отношение на немските бумаги с подобен матуритет се разшириха от под 1 процентен пункт напролет, през 1.5 пункта през септември до над 3.5 пункта в този момент.
Остатъкът на годината
Неуспешният аукцион слага въпроса и каква ще е тактиката в идващите месеци. Набраният от началото на годината нов дълг надвишава 7 милиарда лева, като в околните седмици държавното управление би трябвало да получи и още 460 млн. евро спомагателен заем по програмата SURE от Европейска комисия за покриване на остарели заплащания по мярката 60/40. Същевременно падежиращият през годината дълг е към 2.5 милиарда лева, а заложения недостиг е 6.2 милиарда лева, като съгласно упованията на Велкова осъщественият ще е по-скоро към 5.8 милиарда лева Освен това обаче ликвидно би трябвало да се плануват и средства за предплатено погашение на дотациите на земеделците (които по-късно се възвръщат от ЕК), както и за пенсии за януари 2023 година
Така грубите сметки демонстрират, че тегленето на още дълг наподобява без конкуренция, в случай че държавното управление не желае да изпили напълно фискалния запас. Такъв ход е механически вероятен, само че не изключително предвидлив, защото в случай че държавното управление наподобява притиснато, вложителите ще са още по-предпазливи и влошените индикатори може да повишат още желаната от тях рентабилност. Все отново съществуването на 13 милиарда лева запас все още дава известна опция да се дебне за прозорци с по-спокойни пазарни условия през ноември и декември, а постоянно алтернатива е да се прибегне и към по-краткосрочни ДЦК, където доходността и спредовете би трябвало да са по-свити.
Свързани публикации " Мрачният бюджет " на служебния кабинет няма да се внася в Народното събрание 25 октомври 2022, 15:15 Краят на безплатния обяд с дълга 24 октомври 2022, 13:45 Министерство на финансите: Бюджет 2023 се обрисува с недостиг от 6.6% от Брутният вътрешен продукт 20 октомври 2022, 18:35 Само за три седмици доходността по 5-годишните ДЦК скочи с над 1.5 пункта до 5.65% 18 октомври 2022, 12:31 Условията на пазара на ДЦК се утежниха в допълнение единствено за седмица 11 октомври 2022, 19:21 Дълговият пазар се стегна в допълнение и държавното управление пласира едвам 100 млн. лева ДЦК 4 октомври 2022, 11:48 При слаб интерес финансовото министерство пласира единствено 150 млн. лева ДЦК 27 септември 2022, 13:55 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Николай Стоянов
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ