Маги Гигова: Две седмици никога не са достатъчни, за да разгледаш Латинска Америка
Две седмици в никакъв случай не са задоволителни, с цел да разгледаш Латинска Америка. Мисля че и цялостен живот не е задоволителен, тъй като там е толкоз цветно и непрестанно се случва нещо. Това сподели журналистът и странник Маги Гигова в предаването " Куфарът на фокус " на Радио " Фокус " с водещ Ася Александрова.
Ла Пас – административната столицата на Боливия, е много пренаселена и е известна с това, че е най-високо разположената столица в света. " Има една точка, където е 4095 метра и в случай че не си квалифициран, можеш да получиш височинна болест, “ уточни гостът и описа, че е извънредно забавно въздушното метро на въжени линии, с което разположеният на хълмове град се избавят от натоварения трафик. " От там можеш да видиш града от горната страна, и осъзнаваш какъв брой нагъчкан, по какъв начин съвсем няма никаква зеленина и какъв брой червен е. “ Повечето блокове и жилища са на тухла и нямат и покриви, което дава и характерния червен цвят на града.
Едно от забавните места за посещаване в столицата е El Mercado de las Brujas или Пазарът на вещиците, в който " се разхождат едни магьосници, лекари, ятири с огромни черни шапки и с още по-големи торби. Те могат да ти предскажат бъдещето или да ти предпишат медикаменти напряко на улицата, че даже и да ти ги връчат “. На пазара се продават всичко, което е належащо на една магьосница. " Боливийците са доста строго вярващи католици, само че в същото време са и извънредно отдадени на всевъзможни типове суеверия. Почитат както Христос и Дева Мария, по този начин и богинята на земята Пачамама, на която вършат жертвоприношения. “ Интересна процедура във вярата им, че можеш да визуализираш фантазиите си, като си купиш талисман – искаш къща, купуваш си талисман с построен дом, искаш кола, купуваш си подобен талисман. “
Най-голямата солена пустиня в света е Салар де Уюни. Разположена в югозападната част на Боливия, а по пътя към нея се виждат изоставените влакове от остаряла сребърна мина, което се е трансформирало в огромна атракция освен за туристите, само че и за локалните хора. Салар де Уюни наподобява като безбрежна снежна пустиня, а когато през януари вали дъжд небето се оглежда във водата и пустинята става като огледало. През лятото, когато се спече солта, от нея вършат тухли и построяват солени хотели – извънредно потребни за здравето. " Солта там е дълбока сред 10 и 120 метра и под нея има едно голямо езеро, което е по-скоро коктейл от Менделеевата таблица, като това, което най-вече съдържа, е 70% от международните находища на литий. “
" Островите Галапагос – това е мястото, където ми остана сърцето освен това пътешестване, “ сподели Гигова и изясни, че всички 13 острова, от които обитаеми са единствено 4, са естествени резервати, а животните там са на безспорна респект.
" За да се запази екосистемата, на влизане в островите не би трябвало да носиш безусловно нищо, което има скотски или растителен генезис. Много строго е влизането, а отново излизането е още по-строго, тъй като не трябва да изнесеш нищо, даже камъче от там. Хората доста си пазят нещата, “ изясни тя и добави, че сега могат да се видят 12 типа костенурки на островите и е непокътната лабораторията на Дарвин, който е 2 години се е занимавал с изследователска активност там. Игуаните и морските лъвове са на всички места, а птиците на острова са необикновено красиви и доверчиви, уточни още пътешественикът, като измежду тях се открояват синьокракият рибояд, които " като видят човек, потеглят към него възторжено “. Другите птици, които са също подобен ендемичен тип, се птиците от типа Фрегата, които са чисто черни, с голям обсег на крилата. " Когато ухажват, на гушата на мъжките се появява блестящо червен мехур, с цел да създадат усещане на дамите. Тази птица хваща въздушните течения и може да изкара до 2 месеца във въздуха. “
Сантяго де Гуаякил, един от най-населените градове на Еквадор, е доста хубав в старината си част колониален град, където университета, сметната палата и централната част наподобяват тъкмо като Пиаца дел Дуомо в Милано, показа още гостът. " В този град забележителна е алеята Малекон, по която можеш да се разходиш, цялостно е с нанизи от ресторантчета, където да отидеш да си хапнеш нещо, има най-различни занимания, улични актьори. И по този път стигаш до една катедрала, а зад нея се намира парка на игуаните, Парка Симинарио, които се считат за знак на Гуаякил. Могат да се видят освен туристи, само че и доста локални поданици, които отдъхват в парка. Може би харесват дракони, де да знае човек, “ заключи журналистът странник Маги Гигова.
Ла Пас – административната столицата на Боливия, е много пренаселена и е известна с това, че е най-високо разположената столица в света. " Има една точка, където е 4095 метра и в случай че не си квалифициран, можеш да получиш височинна болест, “ уточни гостът и описа, че е извънредно забавно въздушното метро на въжени линии, с което разположеният на хълмове град се избавят от натоварения трафик. " От там можеш да видиш града от горната страна, и осъзнаваш какъв брой нагъчкан, по какъв начин съвсем няма никаква зеленина и какъв брой червен е. “ Повечето блокове и жилища са на тухла и нямат и покриви, което дава и характерния червен цвят на града.
Едно от забавните места за посещаване в столицата е El Mercado de las Brujas или Пазарът на вещиците, в който " се разхождат едни магьосници, лекари, ятири с огромни черни шапки и с още по-големи торби. Те могат да ти предскажат бъдещето или да ти предпишат медикаменти напряко на улицата, че даже и да ти ги връчат “. На пазара се продават всичко, което е належащо на една магьосница. " Боливийците са доста строго вярващи католици, само че в същото време са и извънредно отдадени на всевъзможни типове суеверия. Почитат както Христос и Дева Мария, по този начин и богинята на земята Пачамама, на която вършат жертвоприношения. “ Интересна процедура във вярата им, че можеш да визуализираш фантазиите си, като си купиш талисман – искаш къща, купуваш си талисман с построен дом, искаш кола, купуваш си подобен талисман. “
Най-голямата солена пустиня в света е Салар де Уюни. Разположена в югозападната част на Боливия, а по пътя към нея се виждат изоставените влакове от остаряла сребърна мина, което се е трансформирало в огромна атракция освен за туристите, само че и за локалните хора. Салар де Уюни наподобява като безбрежна снежна пустиня, а когато през януари вали дъжд небето се оглежда във водата и пустинята става като огледало. През лятото, когато се спече солта, от нея вършат тухли и построяват солени хотели – извънредно потребни за здравето. " Солта там е дълбока сред 10 и 120 метра и под нея има едно голямо езеро, което е по-скоро коктейл от Менделеевата таблица, като това, което най-вече съдържа, е 70% от международните находища на литий. “
" Островите Галапагос – това е мястото, където ми остана сърцето освен това пътешестване, “ сподели Гигова и изясни, че всички 13 острова, от които обитаеми са единствено 4, са естествени резервати, а животните там са на безспорна респект.
" За да се запази екосистемата, на влизане в островите не би трябвало да носиш безусловно нищо, което има скотски или растителен генезис. Много строго е влизането, а отново излизането е още по-строго, тъй като не трябва да изнесеш нищо, даже камъче от там. Хората доста си пазят нещата, “ изясни тя и добави, че сега могат да се видят 12 типа костенурки на островите и е непокътната лабораторията на Дарвин, който е 2 години се е занимавал с изследователска активност там. Игуаните и морските лъвове са на всички места, а птиците на острова са необикновено красиви и доверчиви, уточни още пътешественикът, като измежду тях се открояват синьокракият рибояд, които " като видят човек, потеглят към него възторжено “. Другите птици, които са също подобен ендемичен тип, се птиците от типа Фрегата, които са чисто черни, с голям обсег на крилата. " Когато ухажват, на гушата на мъжките се появява блестящо червен мехур, с цел да създадат усещане на дамите. Тази птица хваща въздушните течения и може да изкара до 2 месеца във въздуха. “
Сантяго де Гуаякил, един от най-населените градове на Еквадор, е доста хубав в старината си част колониален град, където университета, сметната палата и централната част наподобяват тъкмо като Пиаца дел Дуомо в Милано, показа още гостът. " В този град забележителна е алеята Малекон, по която можеш да се разходиш, цялостно е с нанизи от ресторантчета, където да отидеш да си хапнеш нещо, има най-различни занимания, улични актьори. И по този път стигаш до една катедрала, а зад нея се намира парка на игуаните, Парка Симинарио, които се считат за знак на Гуаякил. Могат да се видят освен туристи, само че и доста локални поданици, които отдъхват в парка. Може би харесват дракони, де да знае човек, “ заключи журналистът странник Маги Гигова.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ