Веси & Деси: Признанието е, когато се докажеш пред своите
Две родопчанки станаха хитови водещи на събора на Рожен. Три дни поред те управляваха най-натоварените подиуми. Веселина Бабаджанкова и Десислава Минчева-Тодорова са донесли куп награди на Смолян през годините. В последно време са и страховит тандем във от ден на ден постановки на режисьора Петър Тодоров.
Десислава Минчева -Тодорова тази година получи премията на община Смолян за основни функции в спектаклите „ Румеу и Жолиета от Дунюву “, „ Чичовци “, „ Рибарски свади “, „ България ЕООД “ и други Актрисата е притежател на многочислени награди от национални и интернационалните фестивали, за най-хубава женска роля и за извънредно актьорско достижение на фестивалите: „ Двама са малко, трима са доста “ в Пловдив през 2006 година, „ Албамоно “ в Албания, „ Стар Гала “ в Румъния през 2007 година, „ Гумбекови дни “ в Хърватска през 2009 година Носител е на премия за блестящо художествено наличие за спектакъла „ Аз душата “ на Международния фестивал „ Панаир на куклите “ в София през 2018 година Със спектаклите „ Кокошка с брошка “ и „ Жълто “ бе удостоена и с премия за систематична работа с деца на фестивал в Търговище, а през 2017 година със спектакъла „ Аз душата “ печели премия за най-хубава актриса на фестивала „ Пиеро “ в Стара Загора. През тази година в спектакъла „ Филифьонката, която вярваше в бедствия “ на ДКТ – Бургас, в който играе основна роля, печели премията „ Икар “ за най-хубав куклен спектакъл.
Веселина Бабаджанкова е общоизвестна като примата на родопските зевзеци. Тя е от основаването на клуб „ Зевзек “ при читалище „ Орфееви гори “ - кв. Райково през 1991 година и негов ръководител след кончината на създателя му Крум Левов. Не минава демонстрация в града, района, страната, даже в чужбина, където вземат участие, да не станат пирон на програмата смолянските зевзеци. Имат награди от разнообразни издания на Националното надхитряне „ Благолаж ” – Габрово. Смолян е единственият град, който е притежател на две огромни награди от това събитие, извоювани от Веселина Бабаджанкова и Орлин Кисьов. Клубът доста се гордее и със Златния плакет от Националния фолклорен събор „ Рожен-2000 “.
- Какво е чувството да водиш фолклорен конкурс на събора на Рожен пред многохилядно голям брой? Куклена актриса и самодейна актриса водите за следващ път страстите на многохилядното голям брой на Рожен. Вече от всички краища на страната ви разпознават. Че и подписи раздавате.
Десислава: - За трети път съм водещ на събора на Рожен. Първият път бях в потрес. Не знаех дори по какъв начин да приказвам. Такава мощна страст, че ме държа три месеца по-късно. Видях фолклора от цяла България, видях толкоз групи. След първото ми водене на събор доста мощно се обърнах към фолклора. Изпитах доста мощно неспокойствие, когато се оказах измежду гайдите, започнах да рева некотролируемо. На втория събор идната година имах същото неописуемо преживяване. Абсолютен изпит е събора на Рожен. Ако не си откровен, хората незабавно те усещат.
Веселина: - За мен е следващия събор. Даже не съм ги броила. Аз от дете съм на събора на Рожен, първо като фен, по-късно като реализатор и към този момент от 1985 година като водещ. Може и да споделям остаряла истина, само че стъпиш ли на сцена, не се ли раздаваш на 100 %, няма кой да те слуша. И се веселя, че Десислава е водещ на събора, тъй като това е различен вид актриса, предходна е през трагичното и кукленото театрално изкуство. И е доста любопитна, с необятно отворени очи, с положително сърце. За човек не е споделила неприятна дума и работи от все сърце.
Десислава: - Тази година на събора към този момент бях по-спокойна. Имах опората на Мария Бебелекова, която доста ми помагаше за езика и диалектите. Открих какъв брой е значимо да изговаряш вярно на диалектите имената на селата, на местата, от които идват песните и изпълнителите. Това се учи. И по стичане на събитията последния ни план е напълно с фолклорна тема.
- А за какво ѝ викаш на Веселина " Какчето "? Какво ви свърза?
Веселина: - Така се получи, че имаме подобие в характерите. Всеки е пристигнал с неговото можене на този свят. Затова неприятна дума за хората не споделяме. Дадено ни е. И умеем да хващаме това, което ни би трябвало.
Десислава: - Да ти кажа ли от кое място идва - безпределно обичаме публиката. Моят професор Илков, която несъмнено е един от най-хубавите, безконечна му памет, ни е научил по този начин. Той е бил водач на тир в КОМИ и споделяше за кукления спектакъл: Кукленият спектакъл би трябвало да знаете, че е като шофирането. Влизаш вътре в колата и все едно влизаш в колата, ти я ръководиш тази кола със всичките си сетива. Децата учат също, те са най-честната аудитория. В Сливен в театъра пристигнаха от администрацията да ме помолят да направя инструктаж с актьорите, тъй като не могат да поддържат връзка с децата и те шумят. Мисля, че и опита от 30 години на сцената към този момент си дава думата, тъй като знам какво да направя на сцената.
Веселина: - Е, там е инспекцията, пред децата, при младежите. Да ме поканят да вземем за пример на бал и цялата вечер да им приказвам е инспекция какво можеш и дали ставаш още.
- Всъщност, Веселина, какво не си водила - от затворнически мач, през женитба до събор?
Веселина: - Като ме поканиха да повеждам затворническия мач, ми споделиха, каним те, тъй като можеш да приказваш нелепости. Аз съм индивида, който най-добре цялостни паузи. Където и да ме турят, ще изпълня паузата. Това се добива с опита и с любознание - дали можеш с това да се оправиш, с другото, с третото. Предизвикателство е.
Десислава: - Бяхме двете един път водещи на събор в Борино на стадиона. Едновременно се играеше футболен мач и на сцената течеше празничната стратегия в един ъгъл на стадиона. Идва моя ред, валеше и дъжд. Играя детски театър и внезапно съдията на мача идва на сцената и без никакво терзание ме прекъсва: Кажи резултата: 2 на 1 за еди кой си. /Смее се/
- Двете сте изцяло разнообразни, а станахте страховит тандем...
Веселина: - Всичко ни е друго, единствено полът ни е еднакъв. И характерите. Харесва ни да сме дружно. Работили сме дружно първо по интернационалния сценичен фестивал за деца " Забранено за възрастни " на Деси и брачният партньор ѝ, режисьорът Петър Тодоров. След това последва спектакъла " Ромеу и Жулиета от Дуньово ". За първи път тогава участвах в професионална режисура и изпитвах боязън да не подведа колегата. Страх от професионален спектакъл. Петър Тодоров обаче е задоволително добър режисьор и човек, с цел да знае по какъв начин да поведе всички. След това дружно бяхме с Деси в интернационален план, двете представяхме България.
Десислава: - Най-трудно ни беше в спектакъла " Рибарски свади ". Младите артисти безусловно неглижираха работата, демонстрираха пренебрежение към по-възрастните.
Веселина: - Не може млад артист да не знае кой е Антон Горчев. Голяма неволя е да мислиш, че всичко стартира от теб. Не можеш да нямаш памет за предходните.
Десислава: - Цяло потомство не се интересуват от предходното. И надлежно нямаше симбиоза и беше тежко. Четири пъти го играхме " Рибарски свади " и спряхме.
Веселина: - Затова пък в интернационалния план заредихме батериите, макар че още веднъж имаше провокации. Темата беше за имигрантите, текста написа Петър Тодоров. От шест страни се комбинирахме по две. Ние бяхме с гърците, Швеция с Полша, Италия с Румъния. Това, което изследвахме, е имиграцията през 1984 година и промяната на имената. Тема, за която се опасяваха да приказват у нас. Петър Тодоров персонално е претърпял огромна част от това, което изиграхме с Деси. Направихме разговор сред майка и щерка. На мен не ми вървеше. Почнах да изгубвам доверие, че ще се оправя. До 62 години никой не ме е режисирал. Взех да го върша както ми идва от сърце и да плача като магаре. И Петър го одобри.
Десислава: - Трябваше да създадем същия мизансцен като другите екипи. Пратиха ни запис по интернет. Имаше конфликт, тъй като гърците желаеха да е тяхното театрално решение. Беше мъчно, само че по този начин се израства.
- Весе, кое е най-голямото ти тестване?
Веселина: - Най-трудното беше, когато на Рожен 2000 от президентската администрация ми пратиха подготвен текст. И аз им споделям, аз не мога да кажа този текст, тъй като би трябвало да върви всичко сърце, разум и уста в едно. Там е силата ми. По време на фестивала " Забранено за възрастни " си бях избрала приказката " Клан, клан, недоклан ", само че се превеждаше на други езици и като си показах по какъв начин ще се преведе текста на приказката в последния миг импровизирах. Тогава открих и каква велика аудитория са децата, която подава решения и се сетих за наричанията и броилките: Ала, бала ница, турска чиния и така нататък Събрала съм доста такива неща. И децата се забавляваха доста.
- Двете сумарно сте донесли най-вече награди напоследък за просвета на Смолян.Какво намирате за същинското самопризнание за вас?
Веселина: - Най-голямата премия е като те посрещнат с отворени сърца хората. Не е елементарно да се изправиш на Рожен. Трябва доста бърза реакция и непрекъсната импровизация. Но не е най-трудното за мен. Миналата година съм водила кулинарна зона. Там трябваше от 9 ч. сутринта вечерта до 18 часа да изпровизирам. Ако не си гърмян заек отвред, няма по какъв начин да се оправиш: да представяш толкоз часове наред манджите и да накараш публиката и да работи, и да яде, не е елементарно.
Десислава: - Най-трудно е да се докажеш пред твоите хора, от твоя град. Най-трудно ми е като ме попитат като си толкоз добра, за какво още си в Смолян. Как да обясня, че е най-хубаво ми е тук, където съм родена.
Веселина: - Така е, от моя си край да не стопират да желаят да повеждам персоналното им и публично събитие е най-голямото самопризнание. Когато виждаш до себе си към този момент подобен човек и като Десислава, това е цяла премия.
- Деси, какво ти следва още тази година? За Веси е ясно - тя е водещ на всички подиуми в Родопите.
Десислава: - Спектакълът, който направихме за Пловдив - Европейска столица на културата 2019, се споделя " Концерта ". Спектакълът ще бъде показан на 11 август в Бургас, на 27 септември - в Стара Загора, а през октомври - в Швеция, Пловдив и Италия.
Десислава Минчева -Тодорова тази година получи премията на община Смолян за основни функции в спектаклите „ Румеу и Жолиета от Дунюву “, „ Чичовци “, „ Рибарски свади “, „ България ЕООД “ и други Актрисата е притежател на многочислени награди от национални и интернационалните фестивали, за най-хубава женска роля и за извънредно актьорско достижение на фестивалите: „ Двама са малко, трима са доста “ в Пловдив през 2006 година, „ Албамоно “ в Албания, „ Стар Гала “ в Румъния през 2007 година, „ Гумбекови дни “ в Хърватска през 2009 година Носител е на премия за блестящо художествено наличие за спектакъла „ Аз душата “ на Международния фестивал „ Панаир на куклите “ в София през 2018 година Със спектаклите „ Кокошка с брошка “ и „ Жълто “ бе удостоена и с премия за систематична работа с деца на фестивал в Търговище, а през 2017 година със спектакъла „ Аз душата “ печели премия за най-хубава актриса на фестивала „ Пиеро “ в Стара Загора. През тази година в спектакъла „ Филифьонката, която вярваше в бедствия “ на ДКТ – Бургас, в който играе основна роля, печели премията „ Икар “ за най-хубав куклен спектакъл.
Веселина Бабаджанкова е общоизвестна като примата на родопските зевзеци. Тя е от основаването на клуб „ Зевзек “ при читалище „ Орфееви гори “ - кв. Райково през 1991 година и негов ръководител след кончината на създателя му Крум Левов. Не минава демонстрация в града, района, страната, даже в чужбина, където вземат участие, да не станат пирон на програмата смолянските зевзеци. Имат награди от разнообразни издания на Националното надхитряне „ Благолаж ” – Габрово. Смолян е единственият град, който е притежател на две огромни награди от това събитие, извоювани от Веселина Бабаджанкова и Орлин Кисьов. Клубът доста се гордее и със Златния плакет от Националния фолклорен събор „ Рожен-2000 “.
- Какво е чувството да водиш фолклорен конкурс на събора на Рожен пред многохилядно голям брой? Куклена актриса и самодейна актриса водите за следващ път страстите на многохилядното голям брой на Рожен. Вече от всички краища на страната ви разпознават. Че и подписи раздавате.
Десислава: - За трети път съм водещ на събора на Рожен. Първият път бях в потрес. Не знаех дори по какъв начин да приказвам. Такава мощна страст, че ме държа три месеца по-късно. Видях фолклора от цяла България, видях толкоз групи. След първото ми водене на събор доста мощно се обърнах към фолклора. Изпитах доста мощно неспокойствие, когато се оказах измежду гайдите, започнах да рева некотролируемо. На втория събор идната година имах същото неописуемо преживяване. Абсолютен изпит е събора на Рожен. Ако не си откровен, хората незабавно те усещат.
Веселина: - За мен е следващия събор. Даже не съм ги броила. Аз от дете съм на събора на Рожен, първо като фен, по-късно като реализатор и към този момент от 1985 година като водещ. Може и да споделям остаряла истина, само че стъпиш ли на сцена, не се ли раздаваш на 100 %, няма кой да те слуша. И се веселя, че Десислава е водещ на събора, тъй като това е различен вид актриса, предходна е през трагичното и кукленото театрално изкуство. И е доста любопитна, с необятно отворени очи, с положително сърце. За човек не е споделила неприятна дума и работи от все сърце.
Десислава: - Тази година на събора към този момент бях по-спокойна. Имах опората на Мария Бебелекова, която доста ми помагаше за езика и диалектите. Открих какъв брой е значимо да изговаряш вярно на диалектите имената на селата, на местата, от които идват песните и изпълнителите. Това се учи. И по стичане на събитията последния ни план е напълно с фолклорна тема.
- А за какво ѝ викаш на Веселина " Какчето "? Какво ви свърза?
Веселина: - Така се получи, че имаме подобие в характерите. Всеки е пристигнал с неговото можене на този свят. Затова неприятна дума за хората не споделяме. Дадено ни е. И умеем да хващаме това, което ни би трябвало.
Десислава: - Да ти кажа ли от кое място идва - безпределно обичаме публиката. Моят професор Илков, която несъмнено е един от най-хубавите, безконечна му памет, ни е научил по този начин. Той е бил водач на тир в КОМИ и споделяше за кукления спектакъл: Кукленият спектакъл би трябвало да знаете, че е като шофирането. Влизаш вътре в колата и все едно влизаш в колата, ти я ръководиш тази кола със всичките си сетива. Децата учат също, те са най-честната аудитория. В Сливен в театъра пристигнаха от администрацията да ме помолят да направя инструктаж с актьорите, тъй като не могат да поддържат връзка с децата и те шумят. Мисля, че и опита от 30 години на сцената към този момент си дава думата, тъй като знам какво да направя на сцената.
Веселина: - Е, там е инспекцията, пред децата, при младежите. Да ме поканят да вземем за пример на бал и цялата вечер да им приказвам е инспекция какво можеш и дали ставаш още.
- Всъщност, Веселина, какво не си водила - от затворнически мач, през женитба до събор?
Веселина: - Като ме поканиха да повеждам затворническия мач, ми споделиха, каним те, тъй като можеш да приказваш нелепости. Аз съм индивида, който най-добре цялостни паузи. Където и да ме турят, ще изпълня паузата. Това се добива с опита и с любознание - дали можеш с това да се оправиш, с другото, с третото. Предизвикателство е.
Десислава: - Бяхме двете един път водещи на събор в Борино на стадиона. Едновременно се играеше футболен мач и на сцената течеше празничната стратегия в един ъгъл на стадиона. Идва моя ред, валеше и дъжд. Играя детски театър и внезапно съдията на мача идва на сцената и без никакво терзание ме прекъсва: Кажи резултата: 2 на 1 за еди кой си. /Смее се/
- Двете сте изцяло разнообразни, а станахте страховит тандем...
Веселина: - Всичко ни е друго, единствено полът ни е еднакъв. И характерите. Харесва ни да сме дружно. Работили сме дружно първо по интернационалния сценичен фестивал за деца " Забранено за възрастни " на Деси и брачният партньор ѝ, режисьорът Петър Тодоров. След това последва спектакъла " Ромеу и Жулиета от Дуньово ". За първи път тогава участвах в професионална режисура и изпитвах боязън да не подведа колегата. Страх от професионален спектакъл. Петър Тодоров обаче е задоволително добър режисьор и човек, с цел да знае по какъв начин да поведе всички. След това дружно бяхме с Деси в интернационален план, двете представяхме България.
Десислава: - Най-трудно ни беше в спектакъла " Рибарски свади ". Младите артисти безусловно неглижираха работата, демонстрираха пренебрежение към по-възрастните.
Веселина: - Не може млад артист да не знае кой е Антон Горчев. Голяма неволя е да мислиш, че всичко стартира от теб. Не можеш да нямаш памет за предходните.
Десислава: - Цяло потомство не се интересуват от предходното. И надлежно нямаше симбиоза и беше тежко. Четири пъти го играхме " Рибарски свади " и спряхме.
Веселина: - Затова пък в интернационалния план заредихме батериите, макар че още веднъж имаше провокации. Темата беше за имигрантите, текста написа Петър Тодоров. От шест страни се комбинирахме по две. Ние бяхме с гърците, Швеция с Полша, Италия с Румъния. Това, което изследвахме, е имиграцията през 1984 година и промяната на имената. Тема, за която се опасяваха да приказват у нас. Петър Тодоров персонално е претърпял огромна част от това, което изиграхме с Деси. Направихме разговор сред майка и щерка. На мен не ми вървеше. Почнах да изгубвам доверие, че ще се оправя. До 62 години никой не ме е режисирал. Взех да го върша както ми идва от сърце и да плача като магаре. И Петър го одобри.
Десислава: - Трябваше да създадем същия мизансцен като другите екипи. Пратиха ни запис по интернет. Имаше конфликт, тъй като гърците желаеха да е тяхното театрално решение. Беше мъчно, само че по този начин се израства.
- Весе, кое е най-голямото ти тестване?
Веселина: - Най-трудното беше, когато на Рожен 2000 от президентската администрация ми пратиха подготвен текст. И аз им споделям, аз не мога да кажа този текст, тъй като би трябвало да върви всичко сърце, разум и уста в едно. Там е силата ми. По време на фестивала " Забранено за възрастни " си бях избрала приказката " Клан, клан, недоклан ", само че се превеждаше на други езици и като си показах по какъв начин ще се преведе текста на приказката в последния миг импровизирах. Тогава открих и каква велика аудитория са децата, която подава решения и се сетих за наричанията и броилките: Ала, бала ница, турска чиния и така нататък Събрала съм доста такива неща. И децата се забавляваха доста.
- Двете сумарно сте донесли най-вече награди напоследък за просвета на Смолян.Какво намирате за същинското самопризнание за вас?
Веселина: - Най-голямата премия е като те посрещнат с отворени сърца хората. Не е елементарно да се изправиш на Рожен. Трябва доста бърза реакция и непрекъсната импровизация. Но не е най-трудното за мен. Миналата година съм водила кулинарна зона. Там трябваше от 9 ч. сутринта вечерта до 18 часа да изпровизирам. Ако не си гърмян заек отвред, няма по какъв начин да се оправиш: да представяш толкоз часове наред манджите и да накараш публиката и да работи, и да яде, не е елементарно.
Десислава: - Най-трудно е да се докажеш пред твоите хора, от твоя град. Най-трудно ми е като ме попитат като си толкоз добра, за какво още си в Смолян. Как да обясня, че е най-хубаво ми е тук, където съм родена.
Веселина: - Така е, от моя си край да не стопират да желаят да повеждам персоналното им и публично събитие е най-голямото самопризнание. Когато виждаш до себе си към този момент подобен човек и като Десислава, това е цяла премия.
- Деси, какво ти следва още тази година? За Веси е ясно - тя е водещ на всички подиуми в Родопите.
Десислава: - Спектакълът, който направихме за Пловдив - Европейска столица на културата 2019, се споделя " Концерта ". Спектакълът ще бъде показан на 11 август в Бургас, на 27 септември - в Стара Загора, а през октомври - в Швеция, Пловдив и Италия.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ