Разногласията между Франция и Германия торпилират две от най-важните военни програми на Европа
Две от най-амбициозните отбранителни планове на Европа — изтребителят от последващо потомство NGF и разследващият дрон Eurodrone, са изправени пред сериозна рецесия, а зад неуспеха им стоят едни и същи участници и едни и същи неразрешени несъгласия.
Преговорите сред Airbus и Dassault за идната фаза на програмата за изтребителя от последващо потомство (NGF) в границите на европейската стратегия FCAS са на процедура замразени. Източник на Breaking Defense от промишлеността разяснява, че неуспехът " съвсем несъмнено " следва.
Новият европейски изтребител ще има AI още от чертожната дъска
Пилотът към този момент ще е в доста по-различна роля
След приключването на Фаза 1B през април, без договореност за Фаза 2, програмата е обречена. Срещите сред Берлин и Париж за разрешаване на разногласието по отношение на водачеството и разпределението на работата търпят закъснения, а политическите несъгласия се оказват " по-трудни, в сравнение с наподобяват на пръв взор ".
Най-вероятният излаз е раздялата: Германия и Испания да разработят собствен изтребител, а Франция — личен. Това би направило FCAS " по-устойчива " рамка за шерване на технологии, защото условията на трите въоръжени сили постоянно са се разминавали — Париж залага на аероплан, кадърен да работи от самолетоносач, до момента в който Берлин търси машина за въздушно предимство.
По безусловно същия метод преди 40 години Франция се отхвърли от Eurofighter и си създаде Rafale - след години взаимна работа по програмата.
Как съперничеството сред Париж и Берлин провали проектите за общ европейски изтребител
FCAS се обрисува като грандиозно бизнес и политическо крушение
На фона на тези вероятности Белгия реагира остро: " Лудост е. Три разнообразни самолета е прекомерно скъпо. По-добре е да има една огромна стратегия ", съобщи белгийският министър на защитата Тео Франкен, напомняйки, че Италия, Англия и Япония към този момент създават лична платформа по програмата GCAP.
Паралелно с това Франция наподобява подготвена да се отдръпна и от Eurodrone — взаимния дрон план с Германия, Италия и Испания, чиято планирана стойност е 7,3 милиарда $. Програмата, стартирала още през 2015 година, е придружена от закъснения и раздути разноски: първият полет е отсрочен от 2024 за 2027 година, а едвам неотдавна бе приключен сериозният обзор на структурата — цели 10 години след старта.
Освен тайминга, съмнителна е и бойната употреба на 13-тонния дрон: в актуалните условия той би представлявал лесна цел за противовъздушна защита, а нишата на ударните дронове вид Reaper от ден на ден се запълва от по-леки и маневрени системи.
Възможността да остава във въздуха дълго време може да го направи потребен за наблюдаване или далечно радарно наблюдаване, само че въпросът е дали след 2030 година, когато се чака бойното му разрастване, той ще е към момента настоящ. Освен това и при патрулните системи към този момент има по-евтини разновидности - в това число военната версия на Black Swan на българската компания Dronamics.
Не без значение е, че Франция е изразявала запаси към Eurodrone още от 2019 година, критикувайки немските механически условия и определяйки дрона като прекомерно тежък за експорт. Оттеглянето й наподобява предрешено и от обстоятелството, че Париж към този момент пренасочва средства към личния си план Aarok.
Двата неуспеха разкриват систематичен проблем: европейското отбранително съдействие се задушава от национални ползи и индустриални упоритости в миг, когато континентът има потребност от тъкмо противоположното.
Преговорите сред Airbus и Dassault за идната фаза на програмата за изтребителя от последващо потомство (NGF) в границите на европейската стратегия FCAS са на процедура замразени. Източник на Breaking Defense от промишлеността разяснява, че неуспехът " съвсем несъмнено " следва.
Новият европейски изтребител ще има AI още от чертожната дъска
Пилотът към този момент ще е в доста по-различна роля
След приключването на Фаза 1B през април, без договореност за Фаза 2, програмата е обречена. Срещите сред Берлин и Париж за разрешаване на разногласието по отношение на водачеството и разпределението на работата търпят закъснения, а политическите несъгласия се оказват " по-трудни, в сравнение с наподобяват на пръв взор ".
Най-вероятният излаз е раздялата: Германия и Испания да разработят собствен изтребител, а Франция — личен. Това би направило FCAS " по-устойчива " рамка за шерване на технологии, защото условията на трите въоръжени сили постоянно са се разминавали — Париж залага на аероплан, кадърен да работи от самолетоносач, до момента в който Берлин търси машина за въздушно предимство.
По безусловно същия метод преди 40 години Франция се отхвърли от Eurofighter и си създаде Rafale - след години взаимна работа по програмата.
Как съперничеството сред Париж и Берлин провали проектите за общ европейски изтребител
FCAS се обрисува като грандиозно бизнес и политическо крушение
На фона на тези вероятности Белгия реагира остро: " Лудост е. Три разнообразни самолета е прекомерно скъпо. По-добре е да има една огромна стратегия ", съобщи белгийският министър на защитата Тео Франкен, напомняйки, че Италия, Англия и Япония към този момент създават лична платформа по програмата GCAP.
Паралелно с това Франция наподобява подготвена да се отдръпна и от Eurodrone — взаимния дрон план с Германия, Италия и Испания, чиято планирана стойност е 7,3 милиарда $. Програмата, стартирала още през 2015 година, е придружена от закъснения и раздути разноски: първият полет е отсрочен от 2024 за 2027 година, а едвам неотдавна бе приключен сериозният обзор на структурата — цели 10 години след старта.
Освен тайминга, съмнителна е и бойната употреба на 13-тонния дрон: в актуалните условия той би представлявал лесна цел за противовъздушна защита, а нишата на ударните дронове вид Reaper от ден на ден се запълва от по-леки и маневрени системи.
Възможността да остава във въздуха дълго време може да го направи потребен за наблюдаване или далечно радарно наблюдаване, само че въпросът е дали след 2030 година, когато се чака бойното му разрастване, той ще е към момента настоящ. Освен това и при патрулните системи към този момент има по-евтини разновидности - в това число военната версия на Black Swan на българската компания Dronamics.
Не без значение е, че Франция е изразявала запаси към Eurodrone още от 2019 година, критикувайки немските механически условия и определяйки дрона като прекомерно тежък за експорт. Оттеглянето й наподобява предрешено и от обстоятелството, че Париж към този момент пренасочва средства към личния си план Aarok.
Двата неуспеха разкриват систематичен проблем: европейското отбранително съдействие се задушава от национални ползи и индустриални упоритости в миг, когато континентът има потребност от тъкмо противоположното.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ